Решение № 6304 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2019 г.

Решение № 6304 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9790/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касациионна жалба от "БГ А. З. компания" ЕООД, гр. В., подадена чрез процесуалния представител адв. Зеленкова, срещу решение № 1035 от 27.05.2019 г., постановено по адм. дело № 2924/2018 г. от Административен съд – В.. С него е отхвърлена жалбата на касатора срещу уведомително писмо с изх. № 02-030-2600/2040 от 23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г. за кампания 2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" в частта, с която за неспазване изискванията по управление размерът на финансовото подпомагане за 2015 г. е намален на 119 503, 19 лв., представляващ 5% от оторизираната площ за изчисление на субсидия. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и отмяна на оспореното уведомително писмо. Претендират се разноски. Ответникът – заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила. Иска и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице основанията за отмяна на първоинстанционното решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд е било образувано по жалба на "БГ А. З. компания" ЕООД срещу уведомително писмо с изх. № 02-030-2600/2040 от 23.08.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007–2013 г. за кампания 2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която при определяне на размера на финансово подпомагане за 2015 г. за неспазване изискванията по управление същият е намален на 119 503, 19 лв., представляващ 5% от оторизираната площ за изчисление на субсидия. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е установил, че през 2015 г. жалбоподателят е подал 4 броя заявления за подпомагане за кампания 2015 г., последното от които на 19.06.2015 г. При стартираните по тях административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, посредством ИСАК за автоматичен контрол на подадените данни на земеделския стопанин, са установени нарушения. В резултат на това е издадено процесното уведомително писмо, с което е наложена редукция по т. 8.2.1 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г. в размер на 5% от оторизираната площ за изчисление на субсидия, поради това че не е спазен петгодишният план за минимум четириполно сеитбообращение. С уведомителното писмо е отказано финансово подпомагане и за наддекларирана площ в размер на 3, 36 ха и недопустима площ от 3, 57 ха. Съдът е установил, че жалбата е насочена срещу уведомителното писмо само в частта, с която е констатирано неспазване на заложения петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение, поради което е намален размерът на финансовото подпомагане, а в останалата част актът като необжалван е влязъл в сила. При това, като спорен съдът е определил въпроса относно приложения план за сеитбообращение, а именно: дали е приложен първо този, който е бил заверен от агроном или този, който не е бил заверен от агроном, установеното разминаване между плана и заявлението, изразяващо се в разминаване в кодовете и културата, която се отглежда, както и посочването на различни номера на заявените парцели, намиращи се в землищата на с. С. и с. В.. За да отговори на този въпрос, съдът се е позовал на назначената и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, която потвърждава приетото от административния орган относно разминаването на данните – код и култура за имотите в с. С. и с. В. за 2015 г. в заявлението за подпомагане и планът за сеитбообращение, който не е заверен от агроном и този който е заверен от агроном. По отношение на недопустимата площ в размер на 3, 57 ха, в която част жалбоподателят не оспорва, съдът е отбелязал, че част от заявените за подпомагане площи не попадат в одобрения от МЗХГ специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", което по аргумент от чл. 43, ал. 1, т. 2 и ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, било основание РА да намали размера на директните плащания за площ или да откаже такива плащания. В случая от министерството на земеделието били спазени процедурите по чл. 16 а - чл. 16 г от Наредба № 105/2006 г., които предоставяли достатъчно гаранции за уведомяването на земеделските стопани относно приетите като площи в добро земеделско състояние. По делото нямало данни дружеството-жалбоподател да е подало възражение срещу специализирания слой. Съдът е констатирал и нарушение от страна на дружеството на чл. 47, ал. 9 от Наредба № 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. (Наредба № 11), а именно промяна на номерата на парцелите за с. С., като разминаването било в номерата на парцелите в заявлението за подпомагане за корекция от 19.06.2015 г., плана за сеитбообращение за корекция, незаверен от агроном и плана за сеитбообращение за корекция, заверен от агроном. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението за немотивираност на акта. В процесното уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и се съдържат мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице сочените нарушения. Неразделна част от уведомителното писмо са и приложените таблици. Във връзка с това и с възражението в касационната жалба, че няма данни относно извършените проверки на място, следва да се посочи, че в колоната, касаеща извършена проверка на място не е въведена информация, тъй като такава проверка не е правена. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Противно на твърдението в касационната жалба и по силата на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. Неоснователно в жалбата се твърди, че от доказателствата по делото не се установявало неспазване на изискванията на чл. 47, ал. 8 от Наредба № 11. В това отношение касаторът се позовава на допуснати технически грешки, като твърди, че същите не са основание за редуциране на заплащането по Методиката. Това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който много подробно е обсъдил същността на понятието за "техническа грешка", правната му уредба и е стигнал до обоснован извод, че в случая не се касае до такава. Това са изводи, с които настоящата инстанция напълно се съгласява и не счита, че следва да приповтаря. Касаторът твърди също, че не ставало ясно защо съдът е приел, че точно вторият план за сеитбообращение, незаверен от агроном, който не отговарял на изискванията на Наредба № 11, е релевантният. В отговор на този въпрос следва да се посочи, че след подробно излагане на фактическата обстановка по делото и разглеждане на свидетелските показания и на заключението от експертизата, първоинстанционният съд е извел логическо заключение, с което настоящата инстанция напълно се съгласява. Съдът е наблегнал на противоречията в показанията на свидетелите, които е съпоставил с твърденията на жалбоподателя и е стигнал до обоснован извод, че се касае до изградена защитна теза от страна на последния. Действително дружеството се е възползвало от възможността за нанасяне на корекции в подадените заявления. При това най–логично обаче е да се приеме, че последното по време подадено заявление съдържа най–актуалната според заявителя информация. Получените несъответствия са сигнализирали системата и са установени нарушенията, заради което е издаден и оспореният в настоящото производство административен акт. В случая е установено несъответствие на заявлението за подпомагане и плана за сеитбооборота, с което се нарушава сеитбооборотния план. За имота в с. В. за две поредни години е била отглеждана/засята културата слънчоглед, а за имотите в с. С. е била засята соя, който факт се потвърждава и от заключението на вещото лице. Установява се също и нарушение на чл. 47, ал. 9 от Наредба № 11, изразяващо се в промяна на номерата на парцелите за с. С., като разминаването е в номерата на парцелите в заявлението за подпомагане за корекция от 19.06.2015 г., плана за сеитбообращение за корекция, незаверен от агроном и плана за сеитбообращение за корекция, заверен от агроном. Това нарушение е самостоятелно основание за налагане на редукция. Наличието му всъщност не се оспорва от касатора. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и същото следва да бъде уважено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,