Решение № 5842 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при МС против решение 22209 от 04.11.2024г.,постановено по адм. дело 7125/2024 г. по описа на Административен съд- София град в частта му, с която по жалба на Х. А. Х., гражданин на Сирия, е отменено Решение 7217/25.06.2024г. на Председателя на ДАБ в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато във вид на преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона . Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли съда да отмени същото в обжалваната част, вместо което да постанови друго по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на чужденеца срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която му е отказан хуманитарен статут. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът, председателят на ДАБ при МС, се представлява от юриск. Хичовски, който поддържа касационната жалба, представя справка за актуалното положение в Сирия, а по същество твърди основателност на касационната жалба, съответно- неправилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, изложени в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Х. А. Х. , редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на Х. А. Х., гражданин на Сирия, Решение 7217/25.06.2024г. на Председателя на ДАБ в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут , върнал е делото в отменената му част във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне и е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу Решение 7217/25.06.2024г. на Председателя на ДАБ в частта , с която му е отказано предоставяне на бежански статут. Съдебното решение е обжалвано единствено от председателя на ДАБ в отменителния му диспозитив, поради което същото решение в отхвърлителния му диспозитив, като необжалвано, е влязло в сила. За да отмени решението на председателя на ДАБ в частта, в която на Х. А. Х. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, АССГ е приел,че административният акт в тази част е незаконосъобразен, тъй като мотивите на административния орган в тази част са вътрешно противоречиви и при формиране на правните си изводи не са обсъдени и взети предвид всички факти от бежанската история на чужденеца. От една страна , базирайки се на анализираната от него справка за обществено-политическата ситуация в Сирия, административният орган е приел в мотивите на акта си, че обстановката в родината по произход на чужденеца е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт, преминал в гражданска война, поради което там са налице разширенията, дадени в Решение на СЕС от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. В същото време Председателят на ДАБ е отказал да предостави на Х. А. Х. хуманитарен статут, тъй като молителят самоволно бил напуснал регионалният център за настаняване и новият му адрес, е неизвестен, което сочело на нежелание от негова страна за завършване на процедурата. Административният орган е развил и допълнителен довод за отказа да предостави хуманитарен статут- чужденецът може да се ползва от защита в Турция като трета сигурна държава по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУБ във вр. с чл.92 от ЗУБ, доколкото същият, преди да влезе на територията на Р.България, е пребивавал в Турция за период от 10 дни. Съдът е изложил съображения за неправилност на отказа на административния орган за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, мотивирайки се с това, че напускането на РПЦ и непосочването на нов адрес в България е основание за прекратяване на производството по молбата за предоставяне на международна закрила по чл.15 от ЗУБ, но не съставлява основателен мотив за отказ при произнасяне на административния орган по същество от една страна, а от друга- според АССГ неправилно и без събиране на необходимите доказателства административният орган е приел, че за чужденеца Турция съставлява трета сигурна държава, в която същият може да бъде върнат. Позовавайки се на ситуацията в Сирия, която според съда се характеризира с прояви на безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт, както и на обстоятелството, че чужденецът принадлежи към уязвима група, доколкото е непридружен непълнолетен, АССГ е заключил, че решението на Председателя на ДАБ в частта, в която на Х. А. Х. е отказано предоставяне на хуманитарен статут, е незаконосъобразно и е отменил същото в тази част със законните последици. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано АССГ е заключил, че поведението на чужденеца, подал молба за закрила, свързано с напускане на РПЦ и непосочване на друг адрес на територията на РБ,безспорно следва да бъде взето предвид от административния орган, но съгласно изричната разпоредба на чл.15 от ЗУБ същото е основание за прекратяване на производството по молбата му за международна закрила, а не за постановяване на отказ за предоставянето й. Правилен е и решаващият извод на АССГ за незаконосъобразност на довода на административния орган за това, че Турция може да се разглежда като трета сигурна държава за чужденеца, доколкото не е достатъчно включването й в списъка по чл.92 от ЗУБ, а е необходимо във всеки конкретен случай административният орган да извърши индивидуална преценка за съществуването на връзка между конкретния чужденец и Турция по смисъла на чл.13, ал.4 във вр. с чл.13, ал.1,т.14 от ЗУБ, каквато по отношение Х. А. Х. липсва. Действително към датата на постановяване на съдебното решение търсещият закрила е бил непридружен непълнолетен и ситуацията в Сирия се е характеризирала със значителна степен на насилие. Ноторен е фактът, че след оттеглянето от власт /или свалянето/ на досегашния президент Башар Асад, макар да са налице военни сблъсъци между различни военни групировки, ситуацията в Сирия, съответно в областта , от която идва чужденецът, не сочи на такава степен на опасност от безогледно насилие спрямо цивилно лице, върнато там, която да съставлява основание за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази всички новонастъпили обстоятелства- както актуалната обществено-политическа ситуация в Сирия, така и фактът, че Х. А. Х. вече е навършил пълнолетие. В случай, че чужденецът е с неизвестен адрес, административният орган следва да прецени дали да приложи разпоредбата на чл.15 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд , трето отделение,