Решение № 1964 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2013 г.

Решение № 1964 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6286/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ахмад Резой, гражданин на Афганистан, против решение № 542 от 28.01.2013 г. по адм. д. № 14121/2012 г. по описа на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно и немотивирано, поради което следва да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), с писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуални представители юрк. Начков и юрк. Славова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Ахмад Резой, гражданин на Афганистан, срещу решение № 777/09.11.2012 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е установил, че процесното производство по предоставяне на статут е започнало на 18.09.2012 г. с подаването на поредна молба за предоставяне статут на бежанец до ДАБ към МС на РБ, с която е поискано да му бъде предоставена закрила. Подадената молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ. За първи път чужденецът е подал молба на 11.06.2003 г., а молбата за закрила, по която е образувано настоящото производство е шеста по ред. С кандидата са проведени две интервюта, в които чужденецът е изложил историята си. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено решение № 777/09.11.2012 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ахмад Резой. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е шеста по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Ахмад Резой в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, абсолютно правилен се явява извода на административния съд за законосъобразност на решението на ДАБ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената шеста молба от Ахмад Резой не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Правилно съдът е посочил, че от изложените от лицето причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. Напротив, заявил е, че е живял спокойно без да бъде преследван или заплашван от когото и да било, а обстоятелството, че желае по - добър живот сочи, че същият е напуснал страната си само и единствено по лични причини. Също така в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - вероятност за нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Следва да се отбележи, че всички искания на Ахмад Резой са мотивирани с желание за оставане в България, включително и касационната му жалба, но по тези искания не могат да се приложи разпоредбата за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарна закрила. Съдът е съобразил и практиката на Европейския съюз по директива 2004/83/ЕО и правилно е приел, че молителят не принадлежи към някоя от рисковите групи според насоките на ВКБООН. Информацията, съдържаща се в справките за ситуацията в Афганистан не може да я определи като въоръжен вътрешен или международен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, поради което законосъобразно е постановено от съда отхвърляне на жалбата на касатора. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички обстоятелства, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, поради и което напълно обосновано е отхвърлил жалбата му срещу отказа на ДАБ да му предостави бежански и хуманитарен статут. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение