Решение № 5032 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2012 г.

Решение № 5032 от 10.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кристиян Серафимов Мангушев против решение № 480 от 2.04.2012 г. по адм. дело № 49/2012 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1996 от 27.12.2011 г. на комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите (ЗГ). Касаторът твърди, че решението е необосновано и постановено в противоречие със закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което решението на комисията да бъде отменено. Поддържа евентуално искане за отмяна на съдебния акт и връщането му на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Комисия по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите към Регионална дирекция по горите - Благоевград не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт. Оспореното решение е издадено в съответствие с правомощията на комисията, назначена по реда на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ в Регионална дирекция по горите - Благоевград. Съгласно цитираната разпоредба именно тази комисия е органът, компетентен да извърши промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии с площ до 50 декара, попадащи в териториалния обхват на дейност на Регионална дирекция по горите - Благоевград, като в случая имотите, собственост на Кристиян Мангушев са с такава площ. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваното пред него решение на комисията е постановено при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Актът е постановен в писмена форма и съдържа разпоредителна част, посочени са фактическите и правни основания за постановяването му и е подписан от председателя на колективния орган. Правилно съдът е приел, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процедурни нарушения. В съответствие с изискванията на чл. 74, ал. 3 и ал. 4 от ЗГ комисията е назначена със заповед № РД 49-316 от 15.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните и в нея са включени представители на Регионалната дирекция по горите и на общинската администрация по местонахождението на имота. Заявлението на жалбоподателя Мангушев за промяна на предназначението на поземлени имоти в горска територия с № 001021 с площ 3,567 дка, № 00123 с площ 1,500 дка, № 00124 с площ 1, 934 дка и № 00197 с площ 1,499 дка, находящи се в землището на с. Дъбрава, община Благоевград е разгледано на заседание на комисията, проведено на 19.12.2011 г. Обсъдени са представените от заявителя доказателства и след констатация, че описаните в заявлението имоти са образувани от имот с идентификационен № 001010, придобит от Серафим Кръстев Мангушев и Василка Костадинова Мангушева чрез замяна по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) съгласно заповед на министъра на земеделието и горите № РД 49-350/20.12.2006 г. е прието, че по отношение на тези имоти се прилага забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (протокол № 1/19.12.2011 г.) и с решението, предмет на оспорване, отказва да промени предназначението на описаните в заявлението имот. Обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на административния акт са спазени и материалноправните предпоставки, предвидени в закона. Разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ въвежда забрана за промяна на предназначението по реда на този закон и за извършване на строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник", като ограничението се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата (§ 3, ал. 2 от ПЗР на ЗГ). В случая описаните в решението имоти в горска територия са образувани от поземлен имот с № 001010 в землището на с. Дъбрава, придобит чрез замяна от държавата по реда на чл. 15б от ЗГ (отм.) на основание заповед № РД-49-350/20.12.2006 г. на министъра на земеделието и горите и са включени в списъка по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (ДВ, бр. 24.06.2011 г.). С оглед на така установените факти законосъобразно съдът е извел извод, че в конкретния случай изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ са изпълнени - имотите, на които се иска промяна на предназначението са придобити от жалбоподателя чрез замяна от държавата и това е направено до обнародване на ЗГ, влязъл в сила на 9.04.2011 г., в Държавен вестник, поради което същите попадат в приложното поле на забраната по цитирания текст. Поради изложеното, като приема, че решението, с което на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ е отказана промяна на предназначението на описаните в акта имоти, е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и отхвърля жалбата, първоинстанционният съд е постановил акта си в съответствие със закона. Наведеният от касатора довод, че в случая разпоредбите на § 3, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗГ не намират приложение, с оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 от ЗГ, допускаща промяна на предназначението на имоти в горска територия, когато това се иска за създаване на нови или разширяване на строителните граници на урбанизирани територии, когато има приети общи устройствени планове, е неоснователен. Цитираната разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗГ се отнася за имоти, за които не съществува принципно ограничение в тази насока и урежда различните хипотези и целите, за чието осъществяване се допуска промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии. В случая процесните имоти попадат в обхвата на забраната за промяна на предназначението, предвидена в § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ, поради което за тях общите разпоредби на закона не могат да намерят приложение. Следователно нормата, въвеждаща забрана за промяна на предназначението, като специална изключва приложението на общите правила, а не обратното, в какъвто смисъл са възраженията на касационния жалбоподател. Касационният довод за допуснати съществени нарушени на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Съдът е постановил решението си, след обстойно обсъждане и преценка на представените по делото релевантни доказателства, като е обсъдил приложените доказателства за начина и времето на придобиване на процесните имоти. Представените доказателства във връзка с обстоятелството, че имотите попадат в предвижданията за застрояване на общия устройствен план на община Благоевград са ирелевантни за изясняване на правния спор с оглед направеното по-горе тълкуване на законовите норми, при което необсъждането им подробно не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и не е основания за отмяна на съдебния акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение,