Решение № 5656 от 9.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Добрич, подадена чрез процесуален представител, срещу решение 163/25.06.2020 г. постановено по административно дело 78/2020 г. по описа на Административен съд-Добрич, с което е отхвърлено оспорването му с искане за прогласяване на нищожност на решение 22 по протокол 4/19.12.2019 г. на Общински съвет-Балчик, прието повторно с решение ЗЗ по протокол 5/22.01.2020 г. на същия орган. Твърди се, че решението е неправилно като противоречащо на закона касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. При постановяване на акта, съдът не отчел обстоятелството, че процесният имот е държавна собственост и Общински съвет - Балчик няма материална компетентност да се разпорежда с него. Посочва, че по делото не е спорно, че имотът не е отреден за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, поради което независимо, че няма съставен акт за държавна собственост Кметът на община Балчик не е имал правно основание да го актува като частна общинска собственост. По подробно развити съображения се иска съдебното решение и решението на административния орган да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Общински съвет Балчик, чрез процесуалния му представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Ответниците М. Димитрова, Г. Пеев и И. Пеева, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна и необоснована и молят същата да бъде оставена без уважение. Ответникът община Балчик, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът приел за установено, че решението на ОбС Балчик е издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. чл. 35, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 от ЗОбС. при спазване на изискуемата от закона форма и при спазване на изискванията за кворум и мнозинство съобразно чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от ЗМСМА., в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочено е, че общинският съвет при приемане на решението си се е съобразил с представения в административната преписка АЧОС, удостоверяващ с обвързваща материална доказателствена сила правото на собственост на общината върху земята по силата на чл. 5, ал. 2 от ЗОбС. Съдът приел, че предметът на делото не е разрешаване на въпроса чия е собствеността държавна или общинска, и дали имотът е преминал в патримониума на общината по силата на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, а дали общинският съвет е спазил материалноправните и процесуалноправните изисквания за приемане на оспореното решение в границите на своите правомощия по закон. Преценил, че след като процесният имот не е актуван като държавен и с влязло в сила съдебно решение, не е призната принадлежността на вещното право на собственост в лицето на държавата, то законосъобразно общинският съвет е предприел действия по одобряване на пазарна оценка за продажба на земята, зачитайки съставения акт за частна общинска собственост в качеството му на официален удостоверителен документ. Посочено е, че общинският съвет не е излязъл извън пределите на своята компетентност, поради което взетото от него решение за одобряване на пазарна оценка в размер на 16 295, 00 лева без ДДС за продажба на процесния имот не е нищожно. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените в първоинстанционното съдебно решение мотиви. В хода на съдебното дирене са изяснени всички относими към производството и необходими за правилното и мотивирано произнасяне на съда факти и обстоятелства. След тяхното обсъждане и съпоставката им с приложимите в конкретния случай материалноправни правила, съдът е достигнал до единствено възможния извод за законосъобразност на оспореното пред него решение на Общински съвет Балчик. След надлежно сезиране от страна на заинтересованите лица, е задвижена процедура по реда на чл. 35 ал. 3 от ЗОС. Към него момент е била налице информация за липсата на надлежно съставен акт за държавна собственост за процесния имот. Не се спори от страните, че на 18.09.2019 г. е съставен акт за частна общинска собственост 4830, с който имотът е актуван като общинска собственост на основание §42 от ПЗР на ЗИДЗОбС. Изготвена е пазарна оценка на недвижимия имот от сертифициран оценител. Правилно е преценено, че предмет на производството е повторно приетият акт на Общински съвет Балчик. Именно в правомощията на този орган на местно самоуправление е да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, каквото по съществото си представлява продажбата на процесния имот, актуван като частна общинска собственост. При упражняване на това правомощие, съветът е бил длъжен да определи и приеме на основание чл.41, ал.2 от ЗОС пазарна оценка на имота, изготвена от лицензиран оценител. От събраните по делото доказателства се установява, че при приемане на решението, чиято нищожност се претендира, са взети предвид наличните данни за правото на собственост върху имота, неговия характер и статут. По силата на чл. 5 ал. 2 от ЗОС, надлежно съставения акт за частна общинска собственост, удостоверява с обвързваща материална доказателствена сила правото на собственост на общината върху земята. Към момента на вземане на решението не е бил налице влязъл в законна сила административен или съдебен акт, който да оборва обстоятелствата, описани в съставения от длъжностно лице по указания в закона ред, акт за частна общинска собственост. В хода на производството по оспорване законосъобразността на взетото по реда на чл. 35 ал. 3 от ЗОП от общинския съвет решение, не може и не следва да се обсъждат въпроси, свързани с правото на собственост за конкретния имот. Както неведнъж е отбелязвано от първоинстанционните административни съдилища и в практиката на Върховен административен съд, разглеждането и решаването на споровете за материално право са изцяло в компетентността гражданските съдилища. Следва да бъде споделено и становището, че предмет на делото не е разрешаване на въпроса чия е собствеността държавна или общинска, и дали имотът е преминал в патримониума на общината по силата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, а дали общинският съвет е спазил материалноправните и процесуалноправните изисквания при приемане на оспореното решение в границите на своите правомощия по закон. Първоинстанционният съдебен състав е обследвал подробно предприетите от издателя на оспореното решение действия, събраните и представени пред него писмени доказателства и начина на формиране на неговата воля. Предвид описаното и при липсата на данни за допуснати изключително съществени нарушения на приложимите материално и процесуалноправни правила, е формулиран обоснован извод за неоснователност на жалбата на Областен управител на област Добрич, с искане за прогласяване на нищожност на Решение 22 по протокол 4/19.12.2019 г. на Общински съвет - Балчик, прието повторно с решение 33 по протокол 5/22.01.2020 г. на Общински съвет Балчик. Постановеното от Административен съд - Добрич решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на производството, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. В полза на ответната по касационната жалба страна Общински съвет Балчик следва да се присъди сума в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение