Решение № 214 от 31.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 90/2010 г.

Решение № 214 от 31.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 90/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 283/09 г. Окръжният съд-гр. Сливен признал подсъдимия М. В. Г. за виновен в това, че на 27.12.2008 г. в землището на гр. Н. при управление на моторно превозно средство - л. а. "Форд-Мондео" с рег. № С* нарушил правилата за движение - чл. 42, ал. 2, т. т. 1-3 от Закона за движение по пътищата, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на 20-годишната К. Г. К. и на 46-годишния Г. К. К., както и средна телесна повреда на 46 годишната Г. Л. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, б. "б" и ал. 1, чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на две години и единадесет месеца лишаване от свобода условно за срок от пет години. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. На основание чл. 45 ЗЗД подс. Г. е осъден да заплати обезщетения за причинени неимуществени вреди, както следва: на Г. К. 30 000 лева за причинената й средна телесна повреда и общо 200 000 лева за причинената смърт на нейните дъщеря и съпруг; на Г. Г. К. 80 000 лева за причинената смърт на сина й.

По протест на прокурора и жалба на частните обвинители и граждански ищци с решение № 196 от 7.01.2010 г. по внохд № 234/09 г. Апелативният съд - гр. Бургас изменил присъдата на СОС, като отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК и постановил подсъдимият Г да изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и увеличил размера на присъдената държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 12 400 лева. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, като се оспорва отмяната на приложението на института на условното осъждане, респ. се претендира наличието на основанието по чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК. Възразява се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат подадената жалба.

Частният обвинител К. лично и чрез повереника си, последният и за частния обвинител Г. К., изразяват становище за неоснователност на оплакванията и искането.

Представителят на Върховната касационна прокуратура преценява жалбата за основателна.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение установи:

Жалбата е основателна.

Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. т. 1 и 2 НПК, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане.

БАС е заявил критично отношение към дейността на СОС за това, че е пропуснал да отчете редица обстоятелства, дискредитиращи приложението на института на условното осъждане, а именно - причиненият вредоносен резултат далеч надхвърля минималните изисквания за съставомерност по чл. 343, ал. 4 НК; предприетото безразсъдно изпреварване в колона, довело до внезапно навлизане в насрещната лента за движение; демонстрацията на безотговорно отношение към останалите участници в движението, като оценката именно на тези обстоятелства е предопределила отмяната на приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

Необходимо е да се посочи, че първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 НПК. Въззивният съд е дал положителен отговор относно процесуалната дейност на първоинстанционния съд по допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие и при постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК.

Допуснатите от въззивния съд съществени нарушения на процесуални правила са в две насоки:

1. Част от основните въпроси в наказателния процес - тези по чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК - съставлява ли установеното деяние престъпление и каква е правната му квалификация, не са получили отговор, съответен на процесуалните изисквания. Това е недопустимо не само на плоскостта на чл. 301, ал. 1 НПК, а и защото престъплението е основание за наказанието. Както добре е известно - чл. 35, ал. 3 НК, наказанието трябва да е съответно на престъплението, за да е справедливо по вид, размер и начин на изтърпяване.

Двете предходни инстанции, а преди това и прокурорът, не са изследвали с необходимата прецизност и задълбоченост причинно-следствената връзка между нарушенията на правилата за движение, за които се твърди, че са допуснати от подсъдимия, и настъпилия вредоносен резултат. Предявеното в тази насока обвинение - за нарушение на правилата по чл. 42, ал. 2, т. 1-3 ЗДП, е възприето изцяло и безкритично от страна на съдилищата. Процедурата по глава 27 НПК, не дерогира задължението на съда, да даде адекватна правна оценка на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Съдът не е обвързан от правната оценка на прокурора. В настоящият случай, мотивите на съдебните актове сочат, че липсва детайлна правна оценка, която сериозно накърнява пълнотата на мотивите и процесуалните права на страните по делото. На същото място добре е видно, че наличието на причинно-следствената връзка между нарушенията и резултата, е констатирано общо и формално, без да се държи сметка за всяко конкретно правило, съдържащо се в чл. 42, ал. 2 ЗДП. Достатъчно е само да се посочи, на основата на казаното по-горе, че липсват данни и констатации за странично разстояние между изпреварващо и изпреварвано МПС, а те са от съществено значение за нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДП.

Иначе казано, основанието за наказанието не е установено надлежно и поради това препятства възможността да се провери съответността на наказанието на извършеното конкретно престъпление.

1. В мотивите на проверявания съдебен акт липсват съображения въз основа на кои доказателства са изведени факти, които не са намерили израз в обстоятелствената част на обвинителния акт, а оттам и в мотивите на присъдата и решението, изготвени в съответствие с посочените по-горе изисквания и дали подобна доказателствена дейност е възможна при указанията, дадени с ТР № 1/09 г. на ОСНК.

Приетото от БАС "безразсъдно изпреварване в колона" е фактическо обстоятелство, което има отношение не само към степента на отговорността на дееца, а преди това и към основанието за възникването й. Последното предпоставя необходимостта коментираното фактическо положение, най-напред да се съдържа в обстоятелствената част на обвинителния акт, където то не е намерило израз. Свързано с това, недопустима се явява и оценката на "безразсъдното изпреварване" като "демонстрация на безотговорно отношение към останалите участници в движението".

От друга страна, минималните изисквания за съставомерност по чл. 343, ал. 4 НК предполагат от обективна страна наличието най-малко на две пострадали лица, а в резултат на инкриминираното престъпление са пострадали три, при което, възприетата от БАС степен на надхвърляне, е очевидно несъответна.

Изложеното указва на наличието на своеобразна форма на проявление на нарушението по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК - липса на мотиви. Несъобразяването на посоченото по-горе лишава съдебния акт от съществена част, а именно съображения, налагащи отмяната на чл. 66, ал. 1 НК, което предопределя невъзможност за касационната инстанция да провери основателността на жалбата.

Най-накрая, ВКС няма как да не се спре и на това, че достигането на обективната истина е злепоставено от формалното изпълнение на проверката по чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, при която съдия-докладчик е следвало да установи, че внесеният обвинителен акт не е изготвен съответно на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК. Очевидно е, че за юридическото обвинение, в частта относно правилата за движение, в обстоятелствената част на същия липсват фактически положения. Внезапно навлизане в насрещната лента за движение, може да се дължи на различни причини, една от които е и възприетата от прокурора - изпреварване. Тя обаче предполага наличието поне на едно изпреварвано МПС и ясен и достатъчен за възприемане сигнал, преди предприемането й.

Водим от горното на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 355, ал. 1, т. т. 1 и 3 НПК, ВКС, I-во наказателно отделение