Решение № 9503 от 9.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. Ф., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез адв. И. Иванов срещу Решение 7820 от 07.03.2025 г. по адм. дело 11712/2024 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, поддържа, че решението е неправилно, като постановено поради необоснованост и в нарушение на материалния закон. На първо място, поддържа, че в административното производство пред Държавна агенция за бежанците (ДАБ) не е спазен чл.15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, както и е нарушен чл. 6а от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). На следващо място, излага доводи, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приел липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. Хичовски оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 10946/22.10.2024г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ при МС, в съответствие с правомощията му по чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. При издаването му е спазена изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа фактически и правни основания за липса на предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че производството е образувано съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ с регистрирането на Р. Д. Ф. на 28.06.2024 г. въз основа на подадена молба за закрила. Спазени са изискванията на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ като е поискано писмено становище от ДАНС, на чл. 25 ЗУБ като му е назначен адвокат. По материалната законосъобразност на акта, съдът с подробни мотиви по всички основания, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. Д. Ф., гражданин на Сирия. Съдът е обсъдил и данните от представените от административния орган справки за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирийската арабска република и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК е приел, че личното и общественото положение на жалбоподателя не го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната на произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Административният съд е посочил, че видно от регистрационния лист по делото баща му, майка му, тримата му братя и две сестри живеят в Сирия. Именно в тази връзка, предвид вече установената липса на основания за получаване на закрила по реда на ЗУБ, довел до напускането на чужденеца на страната му по произход, първостепенния съд е установил, че висшият интерес на детето е той да продължи да живее в родното си място, или на мястото си по постоянно местожителство, за него да се полагат грижи на майчин език и той да продължи да живее в културната и/или семейна среда на страната му по произход, заедно с родителите си, с неговите близки и приятели, където ще може да комуникира и живее в обичайната си среда, да не бъде изложен на външна среда, в която за лицето е налице езикова бариера и произтичащи проблеми с комуникацията, както и много други неудобства от социален, психологичен, икономически характер, произтичащи от обстоятелството, че същият се намира извън родината си, без да е подкрепян от негови родственици. Съдът е възприел, че връщайки се в Сирия, непълнолетното лице няма да бъде лишено от неговата идентичност и ще може да поддържа взаимоотношения с роднините си, които по думите му продължават да пребивават там. Административният съд е посочил, че именно в държавата си на произход детето ще има възможност да доизгради традиционните социални, родови, културни и езикови ценности и норми, имащи особена важност за личностното му развитие. Решаващият състав е достигнал до извод, че предвид липсата на релевантни основания, не се откриват и обективни възпрепятстващи пречки за завръщане на сирийския гражданин в родината му. Икономически съображения не могат да оправдаят отделянето на дете от родителите му. Именно в тази връзка, имайки предвид, че в случая чуждият гражданин е напуснал, или е бил изпратен самостоятелно, с цел извършване на процедура, чрез която легално да доведе своето семейство, което пък продължава да пребивава без негативни последици, на мястото на обичайното им местообитание, съдът е приел, че именно интересът в случая би следвало да е завръщане и събиране на молителя с близките му, на сирийска територия. В конкретния случай е преценено, че висшият интерес на детето по отношение на Р. Д. Ф., отчитайки идентичността и събраната по случая информация, е той да живее в семейна среда заедно с неговите родители или родственици в държавата му по произход - Сирия. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на отказа за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решението валидно, допустимо, но неправилно постановено. Неправилен е изводът на АССГ, че не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не съществува спор по отношение на обстоятелството, че кандидатът за международна закрила е непридружен непълнолетен по смисъла на параграф 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. Съгласно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет., във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. По делото е приложено писмо 15729/02.07.2024г., адресирано до директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село към Агенция за социално подпомагане, с копие до Държавна агенция за закрила на детето (л. 59 от първоинстанционното дело). По делото няма данни кога е изпратено това писмо и кога е достигнало до адресатите си. При съобразяване на това обстоятелство настоящият състав на Върховния административен съд (ВАС) приема, че правилото по чл. 15, ал. 4, изречение второ от ЗЗДет. не е спазено от административния орган. От събраните по делото доказателства се установява провеждането на интервю с непридружения непълнолетен като от протокола от проведеното интервю се установява, че на интервюто не присъства социален работник (л. 42 от първоинстанционното дело). При съобразяване на това обстоятелство настоящият касационен състав намира, че не е спазено правилото по чл. 15, ал. 4, изречение второ от Закона закрила на детето от административния орган. Разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. е императивна. Съгласно същата на изслушването и консултирането на детето (в случая при провеждането на интервю) задължително присъства социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. В производството пред административния орган участието на това лице не следва да е формално, а в защита на интересите на тази уязвима група. Този порок, допуснат в хода на производството пред административния орган, не би могъл да бъде саниран с представените по делото формуляри за бърза и пълна оценка, както и от представения пред административния съд социален доклад, тъй като те се издават на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. и няма как да заместят задължителното присъствие на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" при провеждане на интервюто на детето. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за висшия интерес на детето, установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС. Настоящият състав приема, че разпоредбата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. е императивна по своя характер и нарушаването води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 4, изр. 2 от ЗЗДет. следва да се приеме, че социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва задължително да присъства на проведеното интервю. Както се посочи по-горе в текста, разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗДет. следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за висшия интерес на детето, установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ, съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Настоящият съдебен състав, след като взе предвид установеното съществено нарушение на административнопроизводствените правила, приема за ирелевантна, просторно изложената информация за актуалното състояние в Сирия, както и приложените в тази връзка справки, издадени от Дирекция Международна дейност, поради което не следва да ги обсъжда. Като е приел противното и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вместо него да се постанови отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на Р. Д. Ф., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия. При новото произнасяне следва да се спазят в цялост изискванията на чл. 15 от ЗЗДет. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение