Решение № 6981 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14290/2015 г.

Решение № 6981 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14290/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 597 от 12.10.2015 г. по адм. д. № 527/2015 г. на Административния съд - П. С него съдът е обявил за нищожен мълчаливия отказ на касационния жалбоподател в настоящото производство, да издаде индивидуален административен акт по подадено заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 13/180613/72168. Върнал му е преписката за произнасяне в 14-дневен срок от получаването й, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че е издадено уведомително писмо по подаденото заявление за подпомагане. Моли, решението да се отмени, претендира присъждане на разноски по представения списък и прави възражение за прекомерност на евентуално поисканото адвокатско възнаграждение от ответната страна, при условие, че е в по-голям размер от 600 лв. От ответната страна по касация е постъпил писмен отговор, подаден чрез адвокат-пълномощника й, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него се твърди, че изпълнителният директор не се е произнесъл по цялото заявление за подпомагане, защото липсва произнасяне по заявената мярка 214 "Агроекологични плащания". Ответната страна претендира присъждане на направените разноски по представения списък и договор в размер на 350 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Прокурорът се позовава на предходно влязло в сила определение № 82 от 21.01.2015 г. по адм. д. № 996/2014 г. на същия съд. С него като е отменена заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ за спиране на администрирането на преписката по заявлението за подпомагане, преписката му е върната за произнасяне по същество, като е определен и срок за това. Прокурорът счита, че неспазването на указанията на съда по влязлото в сила определение, попада в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК и обосновават нищожност на мълчаливия отказ. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд - П. е бил сезиран с жалба, подадена от адвокат-пълномощника на фондация "Р.", гр. Р., срещу мълчаливия отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе с индивидуален административен акт по заявление за подпомагане с УИН 13/180613/72168. В жалбата си фондацията се е позовала на предходно определение № 82 от 21.01.2015 г. по адм. д. № 996/2014 г. на същия съд, влязло в законна сила, с което на изпълнителния директор е указано да се произнесе по същество по заявлението за подпомагане. Определението е влязло в законна сила на 16.04.2015 г. Със заповед № 03-РД/3368 от 15.05.2015 г. е възобновено производството по подаденото заявление за подпомагане, като в хода на съдебното производство на 21.08.2015 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал уведомително писмо с изх. № 02-5100/26, с което се е произнесъл частично по заявлението за подпомагане на фондацията. Фондация "Р." е подала общо заявление за подпомагане на площ по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП), Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР 1) и по мярка 214 "Агроекологични плащания". В издаденото уведомително писмо по заявлението за подпомагане с УИН 13/180613/72168 има произнасяне само относно трите мерки, докато в края на писмото изрично е посочено, че по мярка 214 "Агроекологични плащания" земеделският производител ще бъде уведомен с друго уведомително писмо. При това фактическо установяване административният съд е приел, че е формиран мълчаливият отказ за произнасяне по последната мярка 214, който е в противоречие с влязлото в сила определение № 82 от 21.01.2015 г. по адм. д. № 996/2014 г., поради което и на основание чл. 177, ал. 2 АПК го е обявил за нищожен. Върнал е преписката на административния орган при условията на чл. 172, ал. 2 АПК. Постановеното решение е валидно и допустимо. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. От данните по делото безспорно е установено вмененото от съда задължение на административния орган, да се произнесе с акт по съществото на заявлението за подпомагане на фондацията. Издаденото уведомително писмо е за частично произнасяне, което обстоятелство изрично е указано и в писмото. Относно мярка 214 "Агроекологични плащания" няма произнасяне, поради което правилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК и е обявил мълчаливия отказ на административния орган за нищожен. Между страните не е имало спор, че компетентността за произнасяне по подадено заявление за подпомагане принадлежи на изпълнителния директор на ДФД. Предоставеното му правомощие включва правото и задължението да се произнесе по подадено заявление за подпомагане. Следователно непроизнасянето му се приравнява на мълчалив отказ по сила на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ не е произнасяне по съществото на подаденото заявлението, което изпълнителният директор е бил длъжен да направи според съдебния акт. Поради това е и правилна преценката на съда за наличието на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, който е обявил за нищожен. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение с оглед на изхода на спора. Искането на ответната страна за присъждане на направените разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. ДФЗ следва да заплати на ответната страна своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 350 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение