Решение № 9164 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2013 г.

Решение № 9164 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14092/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Калин Стойков Иванов полицейски орган - старши полицай в пето РУ "Полиция" при ОД на МВР - Бургас срещу решение № 1659/02.08.2013 г. по адм. дело № 712/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено негова заповед за полицейско задържане с рег. № 33/28.02.2013 г. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Емил Димитров Тодоров, чрез процесуалния представител адв. Каров изразява становище за потвърждаване на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на административен съд - Бургас е законосъобразно e постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съдебния състав за отмяна на заповед рег. № 33/28.02.2013 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането на Емил Димитров Тодоров за срок от 24 часа е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на приложимите материално правни норми. За приложението на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е достатъчно да бъде установено наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, респективно съпричастен с него. За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположение и вероятност, че лицето е извършител на престъпление. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР. В конкретния случай с цитираната по горе заповед е разпоредено задържане на касационния ответник по делото за срок от 24 часа, като в мотивната част на оспорения административен акт, че произнасянето му е свързано с наличието на данни за извършено престъпление по чл. 195 от НК. Направеният от първоинстанционният съд извод, че представените по делото писмени доказателства не сочат по никакъв начин, че Тодоров е заподозрян в извършването на престъпление - кражба чрез взлом е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. Обосновано съда е заключил, че административният орган не е представил никакви доказателства, от които да е видно защо касационният ответник е заподозрян в извършване на кражба. Направеният протокол за претърсване и изземване от датата на задържането 28.02.2013 г. не е подкрепен с други доказателства, от които да стане ясно, че на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР административният орган е разполагал с данни, че лицето е извършило престъпление. Както правилно е установил съда, не са посочени лицата, които са разпознали Тодоров, а също и не се посочва името на инспектора от сектор "Криминална полиция" - ОД на МВР Бургас на когото е оказвано съдействие. Поради това правилно е преценено, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие с закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя административния акт, съдът постановява решение, което е в съответствие с нормативната уредба. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не може да бъде споделен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а в съответствие с чл. 171, ал. 4 от АПК на страните са дадени указания да посочат доказателства в подкрепа на изложените твърдения. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички събрани доказателства, на доводите и възраженията на страните, а изводите на съда са подробно мотивирани. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Сочените основания за отмяна на решението са несъстоятелни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е тълкувал и приложил правилно нормативната уредба. Фактическите и правни изводи е изградил след задълбочен анализ на всички искания и доводи на страните. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, пето отделение,