Решение № 5924 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14259/2017 г.

Решение № 5924 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14259/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите / ЦУ на НАП / – гр. Пловдив, [улица] против решение № 1793/26.10.2017 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 1173/2017 г., с което е обявена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-16001316004942-091-01/03.02.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – Пловдив, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 187/05.04.2017 г. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 3 600 лв. Ответникът по касационната жалба – [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. А., упълномощена от адв. Д. в качеството му на управител на Адвокатско дружество [ЮЛ]. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо, но материално незаконосъобразно. Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001316004942-020-001/20.07.2016 г. от компетентен орган – С. П. П., началник сектор "Ревизии", оправомощен от териториалния директор на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-09-456/04.04.2016 г. /Заповедите за изменение на ЗВР от 26.10.2016 г., от 24.11.2016 г. и от 15.12.2016 г. са издадени от същия орган. /, както и че РА е издаден от компетентните органи по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК - от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията – К. Г. Н. – главен инспектор по приходите, определен в ЗВР. Неправилното позоваване от страна на съда на ТР № 5/13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ОСС на ВАС, тъй като РА е издаден след отмяната на чл. 118, ал. 2 ДОПК /ДВ, бр. 97 от 2016 г. в сила от 01.01.2017 г. / не води да различен извод. За да прогласи нищожността на РА, първоинстанционният съд е приел, че в административната преписка не се съдържат удостоверения по чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕУУ /заглавието изменено - ДВ, бр. 85 от 2017 г. / в приложимата му редакция, издадени от доставчик на удостоверителни услуги по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1 от същия по отношение органите по приходите, възложили ревизията и издали оспорения РА, поради което не е доказано издаването на ЗВР, РД и РА от посочените в тях органи по приходите. Настоящата касационна инстанция намира изводите на Пловдивския административен съд за неправилни, поради следното: Информацията, публикувана на интернет страниците на доставчиците на удостоверителни услуги относно валидността и срока на удостоверенията за квалифициран електронен подпис /КЕП/ е общодостъпна и обстоятелствата, свързани с валидността на КЕП, на основание чл. 155 ГПК вр. чл. 144 АПК не подлежат на доказване след уведомяване на страните. Наведените в този смисъл доводи от касатора са основателни. Според данните, публикувани на адрес: [ел. адрес], С. П. П. е притежавала КЕП – професионален – ТД на НАП – Пловдив, удостоверение № [номер] със срок на валидност от 09.05.2016 г. /09: 32: 59 ч. / до 09.05.2017 г. /09: 32: 59 ч. /, т. е. и към датите на издаване и подписване на ЗВР - 20.07.2016 г., 26.10.2016 г., 24.11.2016 г. и 15.12.2016 г., както и към датата на издаване и подписване на РА – 03.02.2017 г. К. Г. Н. е притежавала КЕП – професионален – ТД на НАП – Пловдив, удостоверение № [номер] със срок на валидност от 23.08.2016 г. /09: 46: 09 ч. / до 23.08.2017 г. /09: 46: 09 ч. /, т. е. и към датите на издаване и подписване на РД на 09.01.2017 г. и на РА на 03.02.2017 г. Проверката на същия интернет адрес потвърди валидността на РД като електронен документ, подписан с КЕП. За П. И. А. към датата на подписването на РД настоящият съдебен състав не откри данни за срока на валидност на удостоверението, но дори и да се приеме, че РД не е подписан от единия от двамата му издатели, то съгласно ТР № 5 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, това не обуславя нищожност на РА. Изложеното обуславя извод за валидност на РА и неправилност на решението на административния съд. Тъй като оспореното съдебно решение не съдържа мотиви по съществото на спора, касационната инстанция не може да извърши проверка относно законосъобразността на РА, каквото е искането на касатора. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. На основание чл. 226, ал. 3 АПК първонистанционният съд, който ще разгледа повторно делото, следва да се произнесе по исканията на страните за разноски във връзка с воденето на делото пред Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение