Решение № 9838 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2020 г.

Решение № 9838 от 17.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4080/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А. -96-А. Хатиб" срещу решение № 136 от 06.01.2020 г. по адм. дело № 99/2019 г. на Административен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "А. -96-А. Хатиб" срещу заповед № РД 46-163/28.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и иска да се отмени. Ответникът по касационната жалба – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и счита, че следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Силистра е образувано по жалба на ЕТ "А. -96-А. Хатиб" срещу заповед № РД 46-163/28.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е разпоредено в срок до шест месеца от влизането на заповедта в сила, неправомерно разораната/ преобразувана площ от 17, 919 дка, попадаща в слой "Постоянно затревени площи" от имот с идентификатор: 81966.11.162, обща площ от 18, 037 дка, собственост на М. Бургазлиян, в землището на село Черник, община Дулово, да бъде възстановена като постоянно затревена площ. Възстановяването е наредено да бъде извършено от ЕТ "А. -96-А. Хатиб" като наемател на имота и/или М. Бургазлиян като собственик на имота. Съдът е установил, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в рамките на неговите правомощия – министърът на земеделието, храните и горите по силата на чл. 33б, ал. 4 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Приел е, че разораването/преобразуването на площ от 17, 919 дка, попадаща в слой "Постоянно затревени площи" от имот с идентификатор: 81966.11.162, обща площ от 18, 037 дка, собственост на М. Бургазлиян, в землището на село Черник, е извършено в нарушение на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП. Съгласно чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП, забраняват се преобразуването и разораването на площите, включени в слой "Постоянно затревени площи", от техните собственици и ползватели. Съдът е приел, че в случая обстоятелствата, които са мотивирали административния орган да издаде процесната заповед, се съдържат в доклад с рег. № 93/2035/28.03.2019 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, който е част от административната преписка. Достигнал е до крайния извод, че жалбата на ЕТ "А. -96-А. Хатиб" следва да се отхвърли, тъй като оспорената заповед е мотивирана, постановена при липса на нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно и не е налице соченото касационно основание за отмяната му. В съответствие с приетите по делото и неоспорени доказателства, включително и от приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи относно правилността на обжалваната заповед и липсата на основания за отмяната й по чл. 146, т. 1 - 5 АПК. В Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика е обърнато специално внимание на поддържането на постоянно затревените площи, като средство за постигане на ползи за околната среда. Така в т. 42 от преамбюла е поставена задача за приемане на специални разпоредби за поддържане на постоянно затревени площи и тяхната защита чрез забрана за оран и преобразуване, както и по-обща предпазна мярка, основана на съотношение на постоянно затревените площи срещу пренасочване за друго ползване. В т. 7 от преамбюла е предвидено делегиране на правомощие на Комисията да приема определени актове за установяване на рамка, в която държавите членки да определят критериите, задължителни за изпълнение от земеделските стопани за поддържане на земеделските площи в състояние, подходящо за паша или обработване, и минималните дейности, които следва да се осъществяват на площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, както и критериите за определяне на превеса на тревите и другите тревни фуражи, както и за определяне на установените местни практики по отношение на постоянно затревените площи и постоянните пасища ("постоянно затревени площи"). В националното законодателство това задължение на държавата е изпълнено с приемането на разпоредби на чл. 33а, ал. 3 и чл. 33б ЗПЗП за създаване на слой "Постоянно затревени площи" и запазването му, който се одобрява и изменя със заповед на МЗХГ при условия и по ред, определени в Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. Това са нормите на чл. 16д и чл. 16е от нея. В чл. 16д, ал. 1 от наредбата са формулирани четирите кумулативни условия за включване на площи в този слой: минимален размер на имотите от 0. 1 хектара; начин на трайно ползване по картата на възстановената собственост – пасища, мери, ливади или друг вид постоянно затревени площи; имотите да попадат във физически блокове, постоянно затревени площи; имотите да попадат във физически блокове, включващи постоянни пасища; да са заявявани в тях за подпомагане, като постоянни пасища поне през една от последните 5 години. Така създаденият слой има две нормативно определени функции с ал. 3 на разпоредбата: първата е да запази постоянните пасища и ливади от разораване и преобразуване. Втората е да се използва от Разплащателната агенция за административна проверка на подадените заявления за подпомагане. Разпоредбата на чл. 33б ал. 1 от ЗПЗП въвежда забрана да се преобразуват и разорават площите, включени в слой "Постоянно затревени площи" /ПЗП/, с цел запазване на постоянно затревените площи. В чл. 33б, ал. 2, т. 1 - 6 ЗПЗП изчерпателно са уредени хипотезите, при които министърът на земеделието, храните и горите, в срок до 1 март, по искане на собственик или ползвател на земеделски земи може да одобри със заповед изключването на имоти от слой "ПЗП". За да се изключи включен вече в одобрения окончателен слой имот е задължително да се изпълни процедурата по чл. 33б, ал. 2 ЗПЗП. Тя изисква подаване на искане от собственика, подадено в периода от 01.09. до 31.01. за изключване по чл. 33б, ал. 2 ЗПЗП, съответно чл. 16з от Наредба № 105/22.08.2006 г. с посочване на неговия тип и прилагане на съответните доказателства. Изключването е допустимо само при наличие на някоя от хипотезите по чл. 33б, ал. 2 от закона. Съдът правилно е кредитирал заключението на вещото лице, с което са потвърдени фактическите констатации в оспорената заповед. В заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническа експертиза е посочено, че процесният имот ПИ 81966.11.162 попада в слой "Постоянно затревени площи", одобрен окончателно със заповед № РД 46 - 288 от 06.03.2015 г., както и че същият попада в границите на защитена зона BG 00002962 – Лудогорие, одобрена с обявление в ДВ - бр. 11 от 10.02.2009 г. Заповед № РД 46 - 288 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието, храните и горите не е обжалвана от собственика или ползвателя и съответно е влязла в сила. От този момент действа функцията на специализирания слой "Постоянно затревени площи" по чл. 16д, ал. 3, т. 1 от наредба за запазване на постоянните пасища и ливади от разораване и преобразуване, включваща и забраната по чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП. Според чл. 33б, ал. 4 ЗПЗП, когато земеделски стопанин е преобразувал или разорал постоянно затревена площ, включена в слой "Постоянно затревени площи", без разрешение (какъвто е настоящият случай), министърът на земеделието, храните и горите издава заповед, с която разпорежда възстановяване на постоянно затревената площ в 6-месечен срок. Както съдът точно е установил с оглед изисканите и приобщени по делото релевантни доказателства, в обсъждания казус имотът не е изключен по реда на чл. 33б, ал. 2 ЗПЗП чрез издаване на заповед на компетентния орган. При положение, че парцел ПИ 81966.11.162 попада в слой "Постоянно затревени площи", одобрен окончателно със заповед № РД 46 - 288 от 06.03.2015 г., както и в границите на защитена зона BG 00002962 – Лудогорие, одобрена с обявление в ДВ - бр. 11 от 10.02.2009 г., съдът правилно е приел, че жалбоподателката не е имала право да промени фактическото предназначение на същия. Поради това съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за издаване на оспорената заповед. Възраженията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от съда са неоснователни. Релевираните доводи за неправилност на съдебния акт реферират към законосъобразността на административния акт, като са били наведени и пред административния съд. Решаващият съд подробно и аргументирано е приел, че същите са неоснователни, като изложените фактически и правни изводи в решението се споделят изцяло от касационната инстанция. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Процесуалният представител на касационния ответник е заявил в пледоарията по същество, че не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,