Решение № 12015 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2010 г.

Решение № 12015 от 28.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5099/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Батак, чрез процесуалния представител адв. Христоскова, против решение № 29 от 20.01.2010 г., постановено по адм. дело № 725/2009 г., по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен като незаконосъобразен отказът му, обективиран в писмо № 94-Б-38 от 24.09.2009 г. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ и делото е върнато като преписка за провеждане на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на съдебното решение, като постановено по недопустима жалба, насочена против писмо, което има уведомителен херактер и няма белезите на индивидуален административен акт - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, алтернативно се иска отмяната му поради неправилност - необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на производството пред първоинстанционния съд или алтернативно неговата отмяна. Ответникът - Борис Янакиев Ангелов, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Икономов, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че са неоснователни доводите за недопустимост и неправилност на решението. Правилно съдът е определил предмета на спора - отказ на кмета за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 1 и 6 от ППЗСПЗЗ. Не се касае за уведомително писмо, а за властническо волеизявление относно искането, във връзка с което е образувано административно производство. Поради това е налице административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В случая се касае за възстановяване на имот при условията на чл. 11 от ППЗСПЗЗ - бивша земеделска земя, намираща се в границата на урбанизирана територия, за чието възстановяване е необходимо издаване на удостоверение и скица от техническа служба с нормативно установено съдържание. За да се стигне до издаване на тези документи е необходимо да е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроена и незастроена площ. В този аспект възниква задължение за издаване на документите. При постановяване на решението съдът е приложил правилно закона като е приел, че незаконосъобразно е отказано издаването на скица и удостоверение. Не са налице основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е възражението за недопустимост на постановеното решение. Оспореният акт има белезите на индивидуален административен акт и обективира отказ за издаване на исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Видно от съдържанието на писмото, издаването им е обвързано с представянето на препис от решение, което е неотносимо. Не е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като липсва произнасяне от техническата служба на общината, т. е. в писмото директно е изразено воляизявление на компетентия орган - кметът на общината за неиздаване на исканите документи. Правилно съдът е приел, че писмото не е уведомително, а има характер на изричен отказ и е годен за оспорване индивидуален административен акт. Постановеното решение е допустимо. Решението е и правилно. Съдът правилно е установил фактите по спора, след като подробно е обсъдил събраните по делото доказателства. Безспорно е, че заявилият искането за издаване на удостоверение и скица Борис Янакиев е наследник на Спас Делиев, на наследниците на когото е възстановено правото на собственост върху ливада от 6.200 дка в землището на гр. Батак, м. "Баташко поле", по силата на решение № 11150 от 09.10.1995 г. на ПК - Батак. Няма спор, че част от този имот попада в урбанизирана територия и е с номер 900073 по неодобрен кадастрален план на курорт "Язовир Батак". Видно от заявлението за издаване на удостоверение и скица именно за тази част от имота Борис Янакиев е заявил издаване на исканите документи, за да може да довърши процедурата по възстановяване на собствеността върху тази част от имота, останалата част от който е реално възстановена и за която е издаден нотариален акт. Вярно е, че в заявлението си жалбоподателят е допуснал грешка по отношение решението на ПК, с което е признато правото на възстановяване на собствеността, с което се легитимира, като е посочено друго решение - № 11101/2103.2003 г. на ОЗСГ- Батак, но това не може да обоснове отказ за издаване на исканите документи. Ако органът е считал, че заявлението е неясно, то е следвало да изиска уточняване на претенцията, но не и да постанови отказ и то без да е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Оплакванията в касационната жалба за необоснованост, респективно за неправилно приложение на закона се базират основно на тази допусната грешка в заявлението, съответно в предмета на претенцията, но искането е било достатъчно конкретно, тъй като имотът е посочен с точния си номер по плана. Всички остонали доводи относно собствеността, идентичността на имота, размерите му, застрояване и други подобни са относими към произнасянето на органа след събиране на доказателства и провеждане на процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Правилен е основният извод на съда, че отказът е незаконосъбразен, тъй като не е проведена процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и същият е постановен без да е изяснен статутът на имота. Правилно приписката е върната за произнасяне, без съдът да дава указания по съдържанието на акта, който следва да бъде издаден. Постановеното решение е съобразено с нормите на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и събраните по делото доказателства и не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от него разноски за касационното производство в размер на 200 лв. - заплатен адвокатски хонорар за един адвокат, действително внесен, видно от представения договор за правна помощ/пълномощно от 20.03.2011 г. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,