Решение № 12680 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16464/2013 г.

Решение № 12680 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16464/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, срещу решение № 6257 от 15.10.2013 г. по адм. дело № 6367 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, с което по жалба на "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 2900- 1100223 от 26.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП "ГДО" - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1140 от 17.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, досежно установеното задължение по ЗДДС в размер на главница 14 312 лв. и лихва 3 828.01 лв. за данъчен период м. юни 2009 г. и в частта на начислените лихви за забава за данъчен период м. ноември 2008 г. в размер над 639.31 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба-"И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Алексиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Настоящият касационен състав намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и е правилно като материално законосъобразно и обосновано, поради следното: В хода на ревизията е установено, че "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД е възложило на "Wolfgang Denzel" AG VIN № ATU14779907 извършването на ремонт на МПС "Ferrari" с рег. № СА 2222 ВА. За тази дейност горепосоченият доставчик е издал на жалбоподателя инвойс-фактури № А18-116408/16.06.2009 г., № А18-116407/16.06.2009 г. и № А18-116405/16.06.2009 г. без начислен данък. Ревизираното лице своевременно е начислило ДДС с протоколи, издадени по реда на чл. 117 от ЗДДС, а именно: № 193/16.06.2009 г. с ДО 7 780,96 лв. и ДДС 1 556,19 лв.; № 194/16.06.2009 г. с ДО 3 621.36 лв. и ДДС 724.27 лв.; № 195/16.06.2009 г. с ДО 60 157,71 лв. и ДДС 12 031.54 лв. За извършения ремонт последващо е издадена фактура № 6000024807/30.06.2009 г. на лизиногополучателя "Ренесанс - Експорт - Импорт" ЕООД, ползващ гореописаното МПС при условията на финансов лизинг (Договор за лизинг № 002469-001/29.03.2007 г.). Установено е, че по фактура № 6000024807/30.06.2009 г. с ДО в размер на 71 560,03 лв. не е начислен ДДС на основание чл. 26, ал. 5 от ЗДДС. При така установената фактическа обстановка ревизиращият орган е приел, че по отношение направените разходи за ремонт нормата на чл. 26, ал. 5 от ЗДДС е неприложима. В резултат на горното е начислен допълнително данък в размер на 14 312,00 лв. Противно на твърдението на касатора, горната фактическа обстановка е коректно изложена в мотивите на съдебното решение, като по същество правилно е очертан и предмета на спора: дали следва да се начисли ДДС по фактура, издадена от "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД на "Ренесанс - Експорт - Импорт" ЕООД, документираща разходи по извършен ремонт на лизингов автомобил. Неоснователно е твърдението на касатора, че възприетата фактическа обстановка не отговаря на реалностите, доколкото съдът, макар вярно да е установил, че в РА е отказано правото на данъчен кредит по цитираните протоколи, той не е съобразил обстоятелството, че в Решение № 1140/16.06.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София това право е признато, като е начислен ДДС върху данъчната основа по фактура, издадена към лизингополучателя за разходите по извършения ремонт на ползваното от последния МПС. Преди всичко следва да се посочи, че такова решение не се намира в кориците на делото. Дори и да се приеме, че се касае за техническа грешка и се има предвид Решение № 1140 от 17.05.2012 г., горното твърдение се въвежда за първи път с касационната жалба. Наред с това, установява се по несъмнен начин, че с РА на ревизираното лице не е начисляван данък - с РА на същото е отказано право на данъчен кредит, а при обжалването по административен ред РА е потвърден в частта по ЗДДС за м. 06.2009 г. В този контекст основателно - още в първоинстанционното производство - жалбоподателят - ответник по касация, е твърдял, че в настоящия случай горестоящият административен орган е направил опит да привежда доводи и аргументи в подкрепа на факти и обстоятелства, каквито не са налице в конкретната ситуация. Във връзка с горните обстоятелства, напълно несъстоятелно е твърдението на кастора, че с решението на директора на Дирекция "ОУИ" е признато право на данъчен кредит в размера на начисления данък. Законосъобразно, след като е изложил съображенията си за неприложимост в разглеждания случай на разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 4 ЗДДС, споделяйки вече направените в тази насока изводи от горестоящия административен орган в Решение № 1140 от 17.05.2012 г., административният съд е приел, че е също неприложима и нормата на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗДДС. В мотивите си съдът е изложил съображенията си, че посочените разходи за ремонт не са съпътстващи основната доставка по договора за финансов лизинг, поради което същите не могат да се включат в данъчната й основа. В подкрепа на горното е цитирана клаузата на т. 5.8 от общите условия към договора за лизинг, съгласно която разходите за ремонт на автомобила са за сметка на лизингополучателя. По-нататък в мотивите си съдът е релевирал и молбата от "Ренесанс - Експорт - Импорт" ЕООД до "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД, с която е направено искане лизингодателят да възложи и извърши разходите по ремонта на лизинговото МПС, като впоследствие същите ще му бъдат заплатени от лизингополучателя. Това обстоятелство е прието за допълнителен аргумент, че заплатените разходи за ремонта не са част от лизинговото възнаграждение и не следва да се включват в данъчната основа на доставката по лизинговия договор, респективно върху тях не следва да се начислява ДДС, а начисленият такъв от органа по приходите е незаконосъобразен. Според първоинстанционния съд не е налице данъчно събитие, а единствено префактуриране на разходите, извършени по ремонта на автомобила. Тези изводи на съда се споделят от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗДДС предвижда увеличаване на данъчната основа със съпътстващите разходи на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки "Гражданска отговорност" и други подобни за целия или за част от срока на договора, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация. Както правилно е приел съдът, извършените разходи за ремонт на автомобила не са свързани пряко с доставката по договора за финансов лизинг, като аргументи за това могат да бъдат извлечени от т. 5.8 от Общите условия на процесния договор за финансов лизинг, според която разходите за ремонта на автомобила следва да се поемат от лизингополучателят. Предвид това, извършените разходи за ремонт от лизингодателя в процесния случай не са част от договора за финансов лизинг и не следва да се включват в данъчната основа на тази облагаема доставка. Това законосъобразно е отчетено от първостепенния съд и извода следва да бъде споделен. Неоснователно е оплакването на касатора, че формираните от съда изводи на базата на т. 5.8. са изолирани и едностранчиви, че същите не държат сметка за съдържанието на клаузата на т. 5.7. от Общите условия, съгласно която лизингополучателят е задължен да възлага всички дейности по ремонта на автомобила само на сервизи и специалисти, оторизирани от производителя или доставчика на актива. Обстоятелството, че след като лизингодателят не е задължен да извършва разходите по ремонта от името и за сметка на лизингополучателя, не предполага по необходимост и извода за наличие на предпоставките на чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗДДС. Както бе посочено по-горе, тази норма регламентира хипотези, при което данъчната основа следва да бъде увеличена, сред които и тази на установени съпътстващи разходи, пряко свързани с доставката, какъвто не е настоящият случай. Обстоятелството, че лизингополучателят "Ренесанс Експорт Импорт" ЕООД е възложил по изричен начин извършването на ремонта с писмо, отправено до ревизираното дружество, не е в подкрепа на тезата на касатора, а напротив. Както вярно е установил и съдът, поради невъзможност да се поемат от лизингополучателя разходите за ремонта, лизингополучателят е отправил искане същите да бъдат заплатени от лизингодателя и след това да му бъдат възстановени. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че действително основателно касаторът възразява срещу използвания от съда израз "префактуриране" на извършените разходи за ремонт на автомобила. Но доколкото по същество правилен е изводът, че не са налице основанията на закона (чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗДДС) за увеличаване на данъчната основа по по фактура № 6000024807/30.06.09 г., то и крайните изводи на съда са законосъобразни. Неотносимостта на цитираната от съда като приложима в конкретния случай норма на чл. 26, ал. 5, т. 3 ЗДДС също не рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт. Напълно неоснователни са и касационните оплаквания срещу решението в частта, с която е отменен РА досежно начислените лихви за забава за данъчен период м. 11.2008 г. в размер над 639.31 лв. Правилно съдът се е основал на изслушаното и неоспорено от страните заключение на съдебно- счетоводната експертиза, според което след като резултатът на "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД за данъчен период м. 11.2008 г. е ДДС за внасяне в размер на 372 968.70 лв. и след като дружеството е внесло в законоустановения срок данък в размер на 371 127.98 лв., то остава задължение за внасяне от 1 840.72 лв. (неоспорено от ревизираното лице) и лихва за просрочие до 26.01.2012 г. (датата на издаване на РА) в размер на 639.31 лв. Противно на всички изложени доводи в касационната жалба, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е съобразил факта на отмяната на РА в частта на установените задължения на "И ЕФ ДЖИ Ауто Лизинг" ЕООД за данъчни периоди м. септември и октомври 2008 г. и начинът, по който тази отмяна се е отразила върху дължимия размер на лихвата за м. ноември 2008 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение, е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила. По разноските: Предвид изхода на спора, претендираното юрисконсултско възнаграждение от касатора не следва да му бъде присъждано. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,