Решение № 4032 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6757/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Д. от гр.Куклен, обл. Пловдивска, чрез адв. Одварков, срещу Решение 4693 от 27.05.2024 г., постановено по адм. дело 2311/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради неговата необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-15-226 от 23.08.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-15-01393480 от 14.07.2023г. на контролен орган в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът Директор ТП на НОИ Пловдив, чрез гл. юриск. Вълчанова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалба на Д. срещу оспореното решение на ответния Директор, първоинстанционният съд е приел от една страна, че актът е издаден от компетентен орган, а в хода на производството не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила. От друга е заключил, че обосновано от извършената проверка на дейността на самоосигуреното лице е прието, че то не е доказало, че е извършвало трудова дейност като регистриран земеделски стопанин в периода 2013г. 2021г., като или въобще липсват доказателства за извършването на такава или в голяма степен вероятността тя да е била извършвана. Липсвали и данни за реално реализирани приходи от дейността като земеделски производител. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното съдебното решение е неправилно, като административният съдия е извел необосновани изводи, с които е възприел изводите и на ответника по касация, и на контролния орган в ТП на НОИ Пловдив, издал задължителните предписания, при допуснато нарушение на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство. На първо място се установява, че производството е започнало след подадено на 28.06.2023г. искане за извършване на проверка на Д. с писмо от Началник отдел Пенсии в същото ТП на НОИ(л. 126 от делото на ПАС), адресирано до Т. К. на длъжност Началник отдел КПК в поделението на НОИ. Очевидно и доколкото в случая приложими за исканата проверка са били правилата на Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролноревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, то съгласно чл.29 ал.1 и ал.2 от цитирания акт, проверката се извършва само въз основа на писмена заповед на Ръководителя на съответното ТП на НОИ или на упълномощено от него лице, като единственото изключение е посочено в ал.5, според което заповед не се издава, когато проверката се извършва само по данните в информационната система на НОИ, а възлагането става с писмена резолюция на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ. В разглеждания казус контролният орган по чл.3, т.3 от Инструкцията, в съставения за проверката Констативен протокол КВ-5-15-01393264 от 13.07.2023г., изрично е посочил, че проверката му е била възложено именно в условията на чл.29 ал.5 от Инструкцията с резолюция на Т. Конарски на длъжност Началник сектор КР на ДОО за извършване на проверка в информационната система на НОИ. В тази връзка следва да се отбележи, че в административната преписка не се съдържа самата резолюция на Т. Конарски, но това е по-маловажният проблем. Същественият въпрос е, че възлагането на проверка на контролен орган по чл.3 от Инструкцията, с позоваване на основанието по чл.29 ал.5 от същия акт, е възможно само, когато тя ще се извърши единствено по данните в информационната система на НОИ. Видно е от самия констативния протокол, а от предприетите действия от контролния орган Р. Г., че последната е предприела и редица други стъпки, вкл. е събрала(чрез изискване) и анализирала документи, получени от ТД на НАП Пловдив и ОД на Земеделие Пловдив. С оглед на това се установява, че условието на чл.29 ал.5 от Инструкцията не е било спазено, поради което е следвало да се издаде заповед по чл.29 ал.1 от посочените в ал.2 длъжностни лица, което не е било направено. Така допуснатото нарушение се приема за съществено, след като ефективно е бил заобиколен предписания в Инструкцията ред за извършване на проверката на самоосигуряващото се лице, когато тази проверка не се изчерпва само с данните в информационната система на НОИ. На следващо място, касационният състав намира изводите на първоинстанционния съд, касателно действителното упражняване на трудова дейност от страна на Д. за необосновани. Преценката в случая касае полагането на жив труд от касационният жалбоподател през повече от осемте обследвани години, когато Д. е била регистрирана земеделски стопанин . Правилно административният съдия е отчел обстоятелствата, че е без съществено значение как документално е оформена дейността през тези години, макар че именно чрез тези писмени следи могат да се установят последващо релевантни за спора факти. В разглеждания казус са събрани доказателства, че лицето е притежавало собствена земя в [населено място], респ. и в гр. Куклен, като първият имот е бил подаден с оглед регистрацията като земеделски стопанин и са били декларирани за него през годините като засяти или с намерение за засаждане определени земеделски култури или овощни дръвчета. В тази връзка приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза детайлно анализира възможностите за използването на двата имота за земеделие, в каквото връзка в о.с.з. на дата 08.11.2023г. са били събрани и гласни доказателства. Според настоящият състав обаче, първостепенният съд не е оценил според значението им представените писмени документи, издадени от органи на НАП в периода, в който дейността все още е била извършвана(2018 2019 години), от които се установява, че Д. е имала сергия на един от големите пазари в гр. Пловдив, на който на 25.11.2018г. е констатирано от органи по приходите продажби от нейна страна на зеленчуци като: репички, марули, пресен лук, картофи, фасул, зеле, праз, копър магданоз и др. подобни. В констативния протокол от същата дата е отбелязано, че дейността на лицето е търговска и производствена. Във връзка с проверката на лицето е издаден и АУН от дата 09.02.2019г., касаещ извършени фактически констатации, а също така издадена е била и покана по чл.103 ДОПК, с което Д. е била приканена да извърши корекция в подадените от нея данни за самоосигурено лице пред периода 2013 2018 години, като внесе и дължимите с оглед действителните констатации на органите по приходите осигурителни вноски. При това положение последвалите изводи на контролния орган на НОИ, извършени само по документи и значително време след приключване на периода, че Д. реално не е извършвала земеделска дейност, респ. ако е да извършвала, тя е била за осигуряване земеделска продукция само за лично ползване, са необосновани. В тази връзка настоящият състав на касационната инстанция намира, че тръгвайки от принципно правилни разбирания за приложението на материалния закон, административния съдия не е съобразил в пълнота значението на всички събрани доказателства, които не са оценени правилно в тяхната съвкупност. На първо място първостепенният съд се е концентрирал върху липсата на извършвана регистрация на лицето пред ОБДХ Пловдив, съответно да са издавани удостоверения, които биха били доказателства, в подкрепа на извършвана от лицето трудова дейност, което обаче не пречи една такава дейност обективно да се осъществява по посочения начин(чрез фактическото предлагане на произведеното на сергия на голям кооперативен пазар във втория по големина град в страната), за което сведения дава и разпитания свидетел П.. В крайна сметка централният момент на установяване се свързва с реалното полагане(престиране) на жив труд от Д. по изпълняваната от нея функция на земеделски стопанин, за което е без значение правната рамка за реализация на произведеното. Или така както за реалното полагане на труда са без абсолютно значение съставените документи, опредметяващи правната връзка, от същия порядък е и ползването на различни последващи регистрации за нуждите и дейността и като земеделския стопанин. Следва да се държи сметка, че изследваният период е отдалечен до десет години от момента на проверката на органите на НОИ, поради което и следва да се съобрази значително по-ограниченото наличие на писмени следи за осъществената трудова дейност, вкл. и с оглед липсата на законово основание са съхраняване на значителна част от създадените тогава, вкл. и счетоводни документи. Неоснователно са оценени като такива с ниска степен на убеждаващо въздействие констатациите на органите по приходите, извършили непосредствено през периода проверка, включваща реализацията и произхода на предлаганите от Д. земеделски стоки на пазара, като и с оглед на това са формирали извод за дължимост на последващо декларираните и начислени към различните фондове на ДОО осигурителни вноски за Д. като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопанин. Или този състав на касационната инстанция намира, че издадените от ответника по касация решение и потвърденото с него издадено от контролен орган в ТП на НОИ Пловдив задължително предписание, са незаконосъобразни, поради което същите е следвало да бъдат отменени на основание чл.146, т.3 и т.4 АПК от административния съд. Изложеното обосновава и наличието на касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се отмени, а вместо него се постави друго, с което отмени Решение 2153-15-226 от 23.08.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Пловдив, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-15-01393480 от 14.07.2023г. на контролен орган в същото поделение на НОИ. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на касационния жалбоподател, които се претендират в размер на общо 1 280 лева(съобразно представения в тази инстанция списък на разноските). Очевидно е, че направеното от упълномощения гл. юриск. Вълчанова формално възражение за прекомерност на претендирано за присъждане адвокатско възнаграждение с отговора на касационна жалба, е неоснователно, тъй като съобразно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, посоченият там минимален размер е 500 лева за инстанция, колкото е и платено от страната на адвоката и. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение