Решение № 5997 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2009 г.

Решение № 5997 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Петров Йорданов - кмет на община Варна, срещу решение № 638,постановено на 05.12.2007 г. от Административен съд Варна по адм. д. № 453/2007 г., с което е отменена заповед № РД-06 7706-319/29.11.2006 г. на Областния управител, с която одобрен ПНИ за местн. "Акчелар" в частта относно имот ПИ-457,по жалба на Албена Георгиева Билева. Поддържа се твърдение за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Подадена е и втора касационна жалба от областния управител на област Варна срещу същото решение на същия съд, по същото дело. Наведен е довод за за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната на двете жалби страна - Албена Билева ги оспорва чрез процесуалния си представител. Същият застъпва становище за недопустимост на първата жалба, тъй като е подадена от неучаствало в производството пред първата инстанция - административния съд - лице, каквото е кметът на общината. За втората жалба се поддържа, че е неоснователна. Заинтересованите страни не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на първата жалба, подадена от кмета на общината. Втората счита основателна, тъй като в случая е неприложима за процесния имот процедурата по § 4к, ал. 6 от от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответницата Билева според него е могла да защити правата си до издаването на заповедта на областния управител, като по силата на чл. 14 от ЗМЗТ, като уведоми общината за придобития имот. Върховният административен съд установи, че община Варна е била конституирана като заинтересована страна в производството и макар да не участвала реално, чрез представител в заседанията, е била редовно призовавана за всички съдебни заседания, както и уведомена за постановеното решение на 11.12.2007 г. Същата е надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Подадената от нея жалба е в срок и жалбата й следва да се приеме като процесуално допустима. Касационната жалба на областния управител също е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, преценявайки касационните доводи, наведени в двете жалби, Върховният административен съд установи следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ответницата в настоящето производство срещу заповед на областния управител, издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за местн. "Акчелар" в частта му относно ПИ № 457 и реална част с площ от 118 кв. м. от ПИ № 458.Същата е поддържала, че по силата на представен от нея нот. акт № 3 по н. д. № 192 се легитимира като собственик на ПИ № 457,идентичен с имот пл. № 481 по КП на местността, който целият е с площ 1250 кв. м. Според одобрения с обжалваната заповед на областния управител ПНИ реална част с площ от 118 кв. м от нейния имот незаконосъобразно била придадена към съседния ПИ № 458, а в регистъра на ПНИ за нейния ПИ № 457 бил вписан неидентифициран собственик. В този смисъл е искала да се отмени ПНИ в сочената част и върне на административния орган за правилно отразяване на нейната собственост. Допълнително в пледоарията си е уточнила, че границите на имот № 457 не са променени, поради което с ПНИ не е придадена реална част от имота й към съседния № 458,но в регистъра за собствениците следвало да се впише името й като съсобственик. Съдът е установил, че според представения нот. акт жалбоподателката не притежава реални части от имот № 458,което е констатирано и от експертизата. Във връзка с това е приел, че претенцията й за промяна по отношение този имот е процесуално недопустима и в тази част по отношение този имот и по специално реална част с площ от 118 кв. м. производството е прекратено. Решението в тази прекратителна част е влязло в сила като необжалваемо. По отношение имот ПИ № 457 съдът е приел жалбата основателна, след като е установил, че жалбоподателката действително се е легитимирала като негов собственик, а в регистъра към ПНИ не е вписана, а вместо това е отразен неидентифициран собственик. Приемайки този извод е отменил заповедта на областния управител в частта, касаеща имот № 457 и е върнал делото на административния орган за произнасяне по същество съобразно констатираното и дадените задължителни указания. Оспорвайки решението в частта, с която е отменена заповедта, двамата касатори застъпват становище, че жалбоподателката не би могла да черпи права от своето собствено виновно поведение, след като не е заявила правата си преди изготвянето на ПНИ. Върховният административен съд споделя напълно изводите на административния в отменителната част на решението, предмет на касационното обжалване. По делото е безспорно установено, налице са неопровержими данни, че първоначалната жалбоподателка, настояща ответница е собственик на имот ПИ № 457,но не е вписана в регистъра на собствениците към ПНИ като такава. Вписванията следва да отразяват не само данни за размера и ситуирането на имотите, но и данни за собствеността им, независимо дали е на бивш ползувател, възстановен собственик или лице, каквото в случая е жалбоподателката, на което правото на собственик не е отнемано. В случая процесния спорен имот е записан на неидентифициран собственик, при безспорни данни, че такъв е жалбоподателката. Без значение за случая е факта, от който се взема довод за оспорване, че при изготвяне на ПНИ административният орган не е разполагал с данни за извършената транслативна сделка, по силата на която жалбоподателката е станала собственик. Същата е била факт преди изготвяне на ПНИ, поради което и на основание чл. 142 от АПК нейното правно действие е следвало да бъде съобразено и отразено в регистъра на собствениците към ПНИ. Като не е сторено това е довело до незаконосъобразност на същия. Административният съд е съобразил това, преценил е относимите факти и обстоятелства и е постановил законосъобразно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание цитираната правна норма, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение