Решение № 12988 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2014 г.

Решение № 12988 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10829/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Стоян Георгиев Йорданов, гр. Панагюрище, ул. "Нистор Ружеков" № 12 срещу решение № 7303 от 29.05.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 3612/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Йорданов срещу заповед № К-2029 от 11.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до израстване в категория или степен" за срок от две години.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът приел, че дисциплинарното производство започнало по сигнал на прокурор от Районна прокуратура, гр. Пазарджик, подаден на 18.06.2013 г., но не отчел, че оспорената заповед № К-2029 на министъра на вътрешните работи е издадена след преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.). Необосновано съдът кредитирал оспорваното дисциплинарно производство като не установил липсата в него на доказани конкретни нарушения и бездействия. Не отчел, че е налице бланкетно вменяване на дисциплинарни нарушения. Съдът не отчел, че без да е спазен срока по чл. 234, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и без да е доказано нарушение на една правна норма му е вменено неосигуряване на своевременно разследване. Съдът не отчел, че в заповедта не са посочени невзетите мерки за извършване на разследването, което го лишило от възможността да разбере точните параметри на обвинението и да организира съответно на това защитата си. Необосновани счита и изводите на съда досежно броя на досъдебните производства, по които са допуснати твърдяните нарушения. Необосновано съдът приел хипотезата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.) като не посочил конкретно кои действия или бездействия формират системността. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед.

Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е обосновано от доказателствата по делото, изясняващи в пълнота фактическата обстановка и е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Съдът изпълнил точно задълженията си по чл. 168 АПК, правилно преценил спазването на преклузивните срокове по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.) и дал вярна правна оценка на тежестта на наложеното наказание, което съответства на допуснатите нарушения. Решението е правилно и не подлежи на касационна отмяна.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Стоян Георгиев Йорданов е служител на Министерството на вътрешните работи, считано от 01.11.2010 г. До 11.02.2013 г. заемал длъжността младши разследващ полицай, а от тази дата и до датата на приключване на устните състезания в първоинстанционния съд заема длъжността разследващ полицай в районно управление на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, отдел "Досъдебно производство". Присъдена му е категория Г, III степен, инспектор.

1. В длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, раздел III, са определени правата и задълженията му, като освен общото задължение за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно разследване са посочени и конкретни задължения по извършване на разследване, л. 98 - 99.

1. На 18.06.2013 г. в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, постъпил сигнал от прокурор в Районна прокуратура, гр. Панагюрище, че по седем броя досъдебни производства, водени от разследващ полицай Йорданов, действията по разследване са извършвани неритмично и непълно, като не са събрани всички доказателства в законоустановения срок. В сигнала подробно са описани неизвършените или неправилно извършените действия по всяко от досъдебните производства.

1. На 18.06.2013 г., с резолюция на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, по подадения сигнал била разпоредена проверка, която приключила на 26.08.2013 г.

1. На 02.07.2014 г. Йорданов бил запознат със съдържанието на постъпилия сигнал.

1. Резултатите от проверката били установени в справка, рег. № 36715 от 26.08.2013 г. Проверката установила:

а) допуснати от Йорданов нарушения на служебните задължения по следните досъдебни производства: № 110/2013 г.; № 104/2013 г.; № 138/2013 г.; № ЗМ-119/2013 г.; № 58/2013 г.; № 113/2013 г.; № 240/2013 г.; 34/2013 г.; № 111/2013 г.;

б) ползване на отпуск за временна неработоспособност в периода 29.05.2013 г. - 14.06.2013 г., включително, и в периода 18.06.2013 г. - 20.06.2013 г.;

1. На 29.08.2013 г. директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, изготвил предложение до министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от две години, в което частично били възприети констатациите на проверката. Не били възприети констатациите досежно досъдебни производства, за които органът установил неизвършване на служебни задължения поради ползване на отпуск за временна неработоспособност.

1. На 04.09.2014 г. предложението на директора било входирано в администрацията на Министерството на вътрешните работи - входящ № 20223.

1. На 13.09.2013 г. Йорданов бил запознат с предложение, вх. № 20223 от 04.09.2013 г., и справка, № 36715 от 26.08.2013 г.

1. На 16.09.2013 г. Йорданов дал писмени обяснения до министъра на вътрешните работи, рег. № 39283.

1. На 23.09.2014 г. директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Пазарджик, представил на министъра на вътрешните работи допълнение към предложението, в което посочил изпълнението на процедурата по чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.).

1. На 07.10.2013 г. директорът на дирекция "Човешки ресурси" в Министерството на вътрешните работи представил на министъра становище по предложението на директора на областната дирекция, вх. № К-2029.

1. На 11.10.2013 г. министърът на вътрешните работи издал заповед № К-2029, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4, чл. 228, т. 1 ЗМВР (отм.) и чл. 228, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) наложил на Йорданов дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от две години за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР (отм.), а именно: за времето от 26.02.2013 г. до 18.06.2013 г., в гр. Панагюрище, не изпълнил служебните си задължения, определени в т. III на типова длъжностна характеристика на длъжността младши/старши разследващ полицай - вземане на всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването при водене на досъдебни производства № 110/2013 г., № 104/2013 г., № ЗМ119/2013 г., № 240/2013 г.; № 34/2013 г.; № 111/2013 г., всички по описа на Районно управление "Полиция", гр. Панагюрище, довело до забавяне и затрудняване на разследването, изземване на делата и възлагането им на друг разследващ полицай, като всеки отделен случай представлява дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 11, предложение 1 ППЗМВР (отм.) е предвидено дисциплинарно наказание "порицание", като дисциплинарните нарушения са извършени в условията на системност по смисъла на чл. § 1, т. 7 ЗМВР (отм.) и § 1, т. 5 ППЗМВР (отм.).

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма като съдържа изискуемите от чл. 246, ал. 1 ППЗМВР (отм.) реквизити. Приел, че заповедта е издадена и при спазване на производствените правила, тъй като е издадена след приемане на писмените обяснения на служителя, съгласно чл. 229, ал. 1 ЗМВР и в срока по чл. 229, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 223, ал. 1 ППЗМВР (отм.) - компетентният да наложи наказанието орган узнал за дисциплинарното нарушение на 11.10.2013 г. Приел, че неиздаването на заповед за образуване на дисциплинарно производство не е съществено нарушение на производствените правила с оглед на чл. 238а ППЗМВР във вр. с чл. 225 - 229 ЗМВР (отм.).

Съдът приел, че оспорената заповед е в съответствие с материалния закон. Събраните по делото доказателства по несъмнен начин установяват неизпълнение на служебните задължения по възложените за разследване досъдебни производства. Приел, че органът отчел факта, че в рамките на процесния период Йорданов бил в отпуск за временна нетрудоспособност, поради което и не включил в дисциплинарните нарушения забавянето по досъдебни производства № 138/2013 г., № 58/2013 г. и № 133/2013 г., а досъдебно производство № 119/2013 г. не фигурира в справката и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на това приел, че посочените в заповедта дисциплинарни нарушения са доказани. Приел, че органът правилно приложил чл. 229, ал. 2 ЗМВР като определил наказанието при отчитане на тежестта на нарушенията и всички относими други обстоятелства.

Въз основа на така приетото съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил оспорването.

Изводът на съда е правилен - обоснован и в съответствие с материалния закон.

Касационното основание, което касаторът твърди, е необоснованост на съдебното решение. Доводите в подкрепа на това твърдение са три - за приложимостта на чл. 225, ал. 1 ЗМВР, за установеността на дисциплинарните нарушения и за приложимостта на чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.).

Видно от доводите в подкрепа на твърдяното касационно основание касаторът всъщност поддържа две касационни основания - нарушение на материалния закон - с доводи за нарушение на чл. 225, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), и необоснованост - с довод за необоснованост на извода на съда досежно твърдяните от органа дисциплинарни нарушения.

За нарушението на чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.):

Касаторът счита, че съдът неправилно приложил чл. 225, ал. 1 ЗМВР, тъй като срокът за налагане на дисциплинарното наказание започнал да тече на 18.06.2013 г. и изтекъл преди издаване на заповедта. Като всяка власт, която орган на държавата упражнява спрямо частен правен субект, дисциплинарната власт също се упражнява само при спазване на точно определени в правна норма предпоставки. Една от законови предпоставки за законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт е времевата компетентност на органа. С оглед на характера и на значението на дисциплинарните нарушения законодателят е определил един кратък период от време, в който дисциплинарно наказващият орган може да упражни дисциплинарната си власт - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая от доказателствата по делото е безспорно, че твърдяните дисциплинарни нарушения са извършени в периода 26.02.2013 г. до 18.06.2013 г. Заповедта е издадена на 11.10.2013 г., поради което едногодишният срок от извършване на нарушенията е спазен. Спорът е досежно кратния двумесечен срок от откриване на нарушенията и в частност досежно момента на откриване на нарушенията.

Момента на откриване на дисциплинарното нарушение е юридически факт, който законодателят е дефинирал легално. Член 223, ал. 1 ППЗМВР (отм.) сочи, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато компетентният да наложи дисциплинарното наказание орган установи извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А ал. 2 на същата норма регламентира кога нарушението е установено - когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От доказателствата по делото е безспорно, че сигналът за извършените дисциплинарни нарушения е постъпил в областната дирекция на 18.06.2013 г., от която дата е и разпореждането на директора на областната дирекция за извършване на проверка. Но директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи не е дисциплинарно наказващ орган за касатора. Такъв, съгласно чл. 228, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.), е министърът на вътрешните работи.

Какво показват фактите по делото досежно датата, на която министърът на вътрешните работи установил, по смисъла на чл. 223, ал. 1 и 2 ППЗМВР (отм.) дисциплинарните нарушения? Предложението на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание на Йорданов постъпило в Министерството на вътрешните работи на 04.09.2013 г. - положен е входящ регистрационен печат и регистрационен номер 20233. С постъпването на предложението в администрацията на органа е осъществен правопораждащия юридическия факт, визиран в чл. 223, ал. 2 ППЗМВР (отм.) - материалите от дисциплинарното производство са постъпили при органа, те са били на негово разположение. Вярно е, че на така постъпилото предложение дисциплинарно наказващият орган поставил резолюция "запознат" и дата 11.10.2013 г., но тази негова резолюция не може да обоснове извод за постъпване на материалите от дисциплинарното производство при органа на дата 11.10.2013 г. Постъпилите на 23.09.2013 г., входящ № 23439, и на 07.10.2013 г., вх. № I-40185, допълнително предложение и становище на директора на дирекция "Човешки ресурси", също не могат да доведат до различен извод относно датата на постъпване на материалите при органа. Релевантна за момента на узнаване е първата датата, на която органът установил, по смисъла на чл. 223, ал. 2 ППЗМВР (отм.), дисциплинарните нарушения и самоличността на нарушителя, т. е. когато предложението е достигнало до него. Кога фактически той е разгледал постъпилата в администрацията му преписка е ирелевантно за факта по чл. 223, ал. 2 ППЗМВР (отм.).

С оглед на така установените по делото факти и приложимата правна уредба неправилен е изводът на съда, че министърът на вътрешните работи установил дисциплинарното нарушение на 11.10.2013 г., когато издал оспорената заповед. Предложението за налагане на дисциплинарно наказание е получено на 04.09.2013 г. в администрацията на министъра, допълнителното предложение - на 23.09.2013 г., а становището на директора на дирекция "Човешки ресурси" - на 07.10.2013 г. Заповедта на министъра е издадена на 11.10.2013 г. Тази неточност на мотивите на съда обаче не е довела до неправилност на извода му за спазване на срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.). Считано от датата на установяване на нарушенията - 04.09.2013 г., до датата на издаване на заповедта - 11.10.2013 г., са изминали по-малко от два месеца.

Това прави крайният извод на съда за съответствие на оспорената заповед с разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.) правилен - съответен на доказателствата по делото и на приложимия материален закон.

За установеността на дисциплинарните нарушения:

Касаторът счита, че съдът не обосновал извода си за установеност на дисциплинарните нарушения, тъй като не отчел, че в обжалваната заповед не са посочени конкретните действия и бездействия, чрез които нарушенията са осъществени.

Установените от органа дисциплинарни нарушения, за които на касатора е наложено дисциплинарното наказание, са неизпълнение на служебните задължения. В конкретния случай, видно от оспорената заповед и останалите доказателства по делото, служебните задължения, които органът визира, са тези, включени в раздел III на длъжностната характеристика на длъжността, която касаторът заема. От приложената по делото длъжностна характеристика, л. 98 - 99, ясно и точно се установяват служебните задължения, които заемащия длъжността разследващ полицай има. Същите са посочени с достатъчна степен на конкретност и подробност. Следва да се има предвид, че длъжността, която касаторът заема, има своята специфика, тъй като конкретните действия по изпълнение на служебните задължения, когато касаят действия по образувани досъдебни производства, както е в конкретния случай, винаги зависят първо, от процесуалния закон, второ, от разпоредените от наблюдаващия прокурор действия, и трето, от фактите по всяко конкретно досъдебно производство. Нещо повече. Член 222, ал. 1 ЗМВР (отм.) изрично установява, че системното нарушаване на сроковете, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, или извършването на действия, които неоправдано забавят наказателното производство, съставляват дисциплинарно нарушение.

От доказателствата по делото е видно, че първо, в сигнала на наблюдаващия прокурор конкретно са изброени неизвършените, неправилно извършените и забавените процесуални действия, които според наблюдаващия прокурор са довели до невъзможност или затрудняване на доказването. На 05.07.2013 г. касаторът бил лично запознат със сигнала на наблюдаващия прокурор и следователно с неговите твърдения за вида на неизпълнените служебни задължения. Второ. В изготвената, в резултат на извършената проверка справка - рег. № 36715 от 26.08.2013 г., допуснатите от касатора нарушения на служебните задължения са подробно описани по отделните досъдебни производства. Посочени са неизвършените от касатора действия по разследването, както и тези, извършените в нарушения на изискванията на процесуалния закон. Касаторът е запознат лично със справката на 13.09.2013 г. Трето. В предложението на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи нарушенията на визираните в раздел III на длъжностната характеристика задължения на касатора са отново изрично индивидуализирани.

С оглед на така установеното правилен и обоснован е изводът на съда за конкретно установени нарушения на служебната дисциплина от касатора, които осъществяват състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР (отм.). Доводът на касатора за необоснованост на съдебното решение поради неустановеност на нарушените служебни задължения е неоснователен. Подробното и точно посочване на неизвършените от касатора процесуални действия по всяко от посочените в заповедта шест досъдебни производства, както и своевременното запознаване на касатора с установеното в хода на дисциплинарното производство правят неоснователен и доводът му за лишаване от възможността за ефективна защита. Още на 05.07.2013 г. касаторът е бил наясно с твърдяните от наблюдаващия прокурор нарушения на служебните задължения и е могъл да организира защитата си в рамките на дисциплинарното производство.

За нарушението на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.):

Доводите на касатора досежно това твърдяно касационно основание са повторение на доводите досежно неустановеността на нарушените служебни задължения в контекста на приетата системност на извършените нарушения. Преди всичко следва да се посочи, че в случая установената от съда системност на извършените дисциплинарни нарушения - неспазване на служебни задължения по шест досъдебни производства в периода 26.02.2013 г. до 18.06.2013 г., безспорно има отношение към определянето на вида на дисциплинарното наказание, но законодателят предварително, вместо органа е определил вида на дисциплинарното наказание при установено системно неспазване на служебните задължения - чл. 228, ал. 1, т. 2 ППЗМВР (отм.).

Както посочил изрично в оспорената заповед органът и както обосновано приел в мотивите си съдът, налице е неизпълнение на служебни задължения по шест досъдебни производства, което обосновава системност и с оглед на това приложимост на чл. 228, ал. 1, т. 2 ППЗМВР (отм.). С оглед на това системността на извършените нарушения на служебната дисциплина е обстоятелство, което органът отчел при определяне на вида на наказанието. Доводите на касатора, че съдът не обосновал с какви действия или бездействия осъществил твърдяната системност няма отношение към приложимостта на чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.), а към установеността на всяко конкретно нарушение на служебната дисциплина. На този довод настоящият съд даде отговор по-горе, по второто твърдяно отменително основание, като го прие за неоснователно. С оглед на това не е необходимо да повтаря мотивите си.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните по делото факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи и приложил правилно материалния закон към така установеното. С оглед на това решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд