Решение № 12764 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10475/2024 г.

Производството е по чл.216, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Поморие срещу решение 1020/03.10.2024г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка вх. КЗК-623/23.07.2024г., с което е отменено като незаконосъобразно решение D34759698 от 02.07.2024 г. на кмета на община Поморие за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Модернизация на образователната среда в ОУ "Христо Ботев", гр. Ахелой, община Поморие", открита с решение F423191/21.09.2023 г. на възложителя, обявена в ЦАИС под 00712/2023-0036 и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка на етап ново разглеждане и оценка, съгласно методиката за оценка от оценителната комисия на представеното техническото предложение на "А X Билдинг" ДЗЗД, съгласно Решение 7028 от 10.06.2024 г. на ВАС, с което се оставя в сила Решение 329/28.03.2024 г. на КЗК. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, относими към отменителните основания по смисъла на чл.209, т.3, предл.1 и 3 от АПК- противоречие с материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят излага подробни съображения във връзка със сочените отменителни основания, въз основа на които моли за отмяната на оспореното решение и постановяване на нов акт по съществото на спора. Претендира и присъждането на съдебни разноски съобразно представен списък. Ответникът "А Х Билдинг" ДЗЗД не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените с касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от активнолегитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт на КЗК, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред КЗК е решение D34759698 от 02.07.2024 г. на кмета на община Поморие за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Модернизация на образователната среда в ОУ "Христо Ботев", гр. Ахелой, община Поморие", открита с Решение F423191/21.09.2023 г. на възложителя. Това решение е постановено от възложителя след като с решение 329/28.03.2024 г. КЗК по преписка вх. КЗК-134/21.02.2024 г. оставено в сила с решение 7028 от 10.06.2024 г. по административно дело 4521/2024 г. на ВАС, е отменено решение D30564434 от 30.01.2024 г. на кмета на община Поморие за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет "Модернизация на образователната среда в ОУ "Христо Ботев", гр. Ахелой, община Поморие и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка на етап ново разглеждане и оценка, съгласно методиката за оценка от оценителната комисия на представените технически предложения на "А X Билдинг" ДЗЗД и на "Метастрой" ЕООД. След отмяната на решението за определяне на изпълнител с цитираното по-горе решение на КЗК, възложителят е постановил оспореното решение за прекратяване на процедурата, мотивирано с обстоятелството, че в процедурата са установени нарушения при откриването и провеждането й, които не могат да бъдат отстранени без това да промени условията, при които е обявена процедурата, а именно не са приложени количествените сметки към техническия проект, съгласно изискването на Наредба 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Възложителят е счел, че това обстоятелство покрива законовата хипотеза на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП. КЗК е приела, че прекратяването на процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на цитираната разпоредба, обуславящи необходимостта от прекратяване на процедурата, а именно наличието на такива съществени нарушения, които не могат да бъдат санирани от страна на административния орган. КЗК е обсъдила посоченото от възложителя нарушение на Наредба 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти- липсата на приложени към техническия проект количествени сметки, но е констатирала, че такива са описани във всички части на техническия проект, оповестен от възложителя. Ето защо, предвид наличието на количествени сметки за всяка една от частите на техническия проект отразени в КСС, която е част от одобрената документация, както и на обстоятелството, че възложителят не е посочил конкретни разпоредби от Наредба 4 от 21 май 2001 г., които счита за нарушени, КЗК е приела, че предпоставките по чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП не са налице, поради което и решението за прекратяване на процедурата е незаконосъобразно. При така изложеното, съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че решението на възложителя за прекратяване на процедурата е незаконосъобразно, тъй като той не е обосновал наличието на предпоставките по чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК във връзка с чл.216, ал.7 от ЗОП препраща към мотивите на постановеното от КЗК решение. Правилен и обоснован е и изводът на КЗК, че решението на възложителя не е мотивирано с посочването на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. В него не е посочена нито една конкретна правна норма от Наредба 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, която е възложителят счита за нарушена. Освен това фактическите констатации на възложителя относно наличието на допуснато нарушение, изложени в решението за прекратяване на процедурата, са изключително лаконични- не са приложени количествените сметки към техническия проект Съдът намира, че те не съответстват на изискванията на ЗОП, който установява строго формални правила за провеждане на процедурите, едно от които задължава възложителя надлежно да обоснове както от правна, така и от фактическа страна акта за прекратяване на процедурата. Той трябва да мотивира избора си с аргументи, от които да се установят конкретните съображения, довели до вземане на решение за прекратяване на процедурата. В конкретната хипотеза това не е сторено. Констатациите на възложителя не дават яснота какъв е пропускът, свързан с количествените сметки. В съответните части на наличния по преписката технически проект, който е част от одобрената документация, като част от съдържанието им фигурират количествени сметки. Всъщност едва от твърденията, заявени с касационната жалба се установява, че допуснатото нарушение касае липсата на публикувана задължителна част от инвестиционния проект, което нарушение според възложителя е довело до обективни пречки за участниците да анализират предмета и обхвата на процесната поръчка. Подобно допълване на мотивите на административния акт, при това едва в касационното производство, е недопустимо и не може да санира порока, допуснат в решението за прекратяване на процедурата по възлагане на обществената поръчка. Освен това правилно КЗК е констатирала, че част от одобрената документация е и образецът на ценово предложение с приложена към него количествено-стойностна сметка, в която са отразени видовете строително-монтажни работи по съответните части на проекта, тяхната мярка, както и количеството им, която сметка следва да бъдат остойностена от участниците с посочването на единична цена и стойност на съответния вид дейност. Ето защо не може да бъде споделено становището на възложителя, че непубликуването на количествените сметки по съответните части на техническия проект опорочава процедурата, тъй като е налице непълнота на информацията. Дори и да се приеме, че това представлява нарушение, то липсват каквито и да било доказателства, че отстраняването на това нарушение би довело до промяна на условията, при които е обявена процедурата, доколкото количествено-стойностната сметка, в която са описани количествените сметки по отделните части на техническия проект, е част от утвърдените от възложителя образци, а именно едно от приложенията към ценовото предложение. По така изложените съображения съдът намира, че решението на възложителя за прекратяване на процедурата е незаконосъобразно, тъй като не съответства на императивното изискване за мотивиране, поставено в чл.110, ал.1 от ЗОП и наличието на предпоставките по чл.110, ал.1, т.5 от ЗОП не се установява. Достигайки до идентични правни изводи, КЗК е постановила правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора предявената от касационния жалбоподател претенция за разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК вр. чл. 216, ал. 6 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение