Решение № 3895 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16153/2013 г.

Решение № 3895 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16153/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 184/18.10.2013 г., постановено по адм. д. № 352/2013 г. Административен съд - Стара Загора е отхвърлил жалбата на Милена Славчева Николова от гр. Казанлък против решение № 90/16.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора в частта, с която е потвърдено разпореждане № КР-256/14.06.2013 г. на ръководителя по контрола на разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) при ТП на НОИ гр. Стара Загора за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 4 831.88 лв., от които 2 409.00 лв. главница и 2 422.88 лв. лихви. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Бакоев е подадена касационна жалба от Милена Славчева Николова от гр. Казанлък с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за основателна, към 01.01.2014 г. претендираното публично задължение е недължимо поради погасяването му по давност. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Настоящата инстанция намира за правилен извода на съда за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора. Обосновано е прието, че е осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - за възстановяване на недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение в размер на 2409.00 лв. главница и 2422.88 лв. лихви, за отглеждане на малко дете. Първоинстанционният съд е установил, че Милена Славчева Николова от гр. Казанлък е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО и през периода 4.10.2007 г. - 27.11.2008 г., когато детето й Христо Иванов Халачев е било настанено в ОДЗ "Детелина" с. Дъбово. Касационната жалбоподателка е работила по трудово правоотношение в ЕТ "Катерина Танева - Теслата", гр. Казанлък. На 27.11.2006 г. е родила първото си дете, за отглеждането, на което е поискала да й бъде разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) от 10.03.2007 г. до 27.11.2008 г. При заявлението за отпуск е приложила и молба - декларация по чл. 53, в която е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и че в 7-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, ще декларира съответната промяна. Въз основа на заповед № 100 от 25.01.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване в ОДЗ "Детелина", с. Дъбово, а със заповед № 829 от 17.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Стара Загора е назначена същата проверка при осигурителя на жалбоподателката. За резултатите от проверките са съставени констативни протоколи. С констативен протокол вх. № 87 от 22.04.2013 г. се установява, че детето, за което Милена Николова е ползвала отпуск по чл. 164 от КТ и е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО е било записано в ОДЗ "Детелина", с. Дъбово на 4.10.2007 г. и до 27.11.2008 г., когато детето е навършило две години е имало редовни посещения. С констативен протокол вх. № 1 от 31.05.2013 г. е установено, че в кадровото досие на жалбоподателката няма декларация, с която лицето да уведоми писмено работодателя си за нови обстоятелства през периода на отпуска по чл. 164 от КТ. Въз основа на тези данни от констативните протоколи ръководителя на контрола по разходите на ДОО гр. Стара Загора е приело, че за времето от приемането на детето в детски ясли (4.10.2007 г.) до 27.11.2008 г., когато е навършило 2-годишна възраст, майката недобросъвестно е получавала паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО, поради което с разпореждане № КР-256 от 14.06.2013 г., издадено на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, е започнало производството за събиране на сумата 2 925.52 лв. - недобросъвестно получено парично обезщетение (главница) и изтеклите върху тази сума лихви в размер на 3 016.73 лв. С решение № 90 от 16.07.2013 г. директорът на ТП на НОИ гр. Стара Загора е отменил това разпореждане, в частта за периода от 4.10.2007 г. - 31.12.2007 г., като е приел, че е изтекъл петгодишният давностен срок, а в останалата част е потвърдил оспореното разпореждане. Както пред Административен съд - Стара Загора, така и пред настоящата касационна инстанция, възраженията са относно изтекла погасителна давност и прекомерно високата лихва, която е начислена върху недобросъвестно полученото от нея парично обезщетение, като касационната жалбоподателка излага доводи, обосноваващи тезата, че тези средства не са получени, в резултат на проявена от нея недобросъвестност, поради тежкото здравословно състояние, в което се е намирала, за което представя и експертно решение № 1106 от заседание № 052 от 9.05.2008 г. на ТЕЛК, с което й е определена 80 % трайно намалена работоспособност със срок една година и водеща диагноза белодробна туберколоза, потвърдена бактериологично и ЕР № 0968 от заседание 036 от 25.03.2013 г. на ТЕЛК, с което и е определена 51 % трайно намалена работоспособност със срок от две години и водеща диагноза - други вторични коксартрози. Касационната жалбоподателка получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 5.12.2012 г. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО правото на месечно парично обезщетение възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. По силата на чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 109 от 20.12.2007 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща на при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че на касационната жалбоподателка са били изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в нарушение на материалноправните разпоредби по чл. 53, ал. 4 от КСО. В периода от 1.01.2008 г. - 27.11.2008 г. детето на жалбоподателката Христо Иванов Халачев е било настанено в ОДЗ "Детелина" с. Дъбово, поради което майката не е била субект на правото по чл. 53, ал. 4 от КСО. Като е приел, че паричните обезщетения са неправомерно получени, първоинстанционният административен съд е тълкувал и приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от КСО. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови неоснователно получените парични обезщетения, следва да бъде установено неговото недобросъвестно поведение. В разглеждания случай събирането на неправомерно получените от осигуреното лице парични обезщетения е било извършено по реда на чл. 114 от КСО. Изложеното от жалбоподателката възражение, че не е проявила недобросъвестност, поради това, че още преди настъпването на спорния период е била в тежко здравословно състояние, не може да се сподели от настоящата инстанция. Обстоятелството, че майката е била в тежко здравословно състояние, удостоверено чрез приобщени към делото експертни решения на ТЕЛК, не обосновава извод за добросъвестност при получаване на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО през процесния период. Същественото в случая е, че тя е подала декларация, с която е заявила, че детето не е настанено в детско заведение и че ще декларира промяната на това обстоятелство, ако такава настъпи. Това свое задължение касационната жалбоподателка не е изпълнила, поради което е налице правонарушение. А недобросъвестен по правило е този правен субект, който преследвайки определена цел, извършва или допуска едно правонарушение. Данните по делото са, че касационната жалбоподателка, докато е била в тежко здравословно състояние, не е изпълнила поетото от нея задължение да заяви настаняването му в ОДЗ "Детелина" с. Дъбово. Това нарушение обуславя нейната недобросъвестност. Жалбоподателката е трябвало да представи болнични листи пред работодателя, който от своя страна да прекъсне отпускът по чл. 164 от КТ и да разреши ползването на отпуск поради временна неработоспособност. От съдържанието на констативен протокол № 1 от 31.05.2013 г. и от данните по делото липсват доказателства, които да удостоверят добросъвестност от страна на Николова. Съгласно текста на чл. 115, ал. 1 от КСО, в редакцията му от 1.01.2009 г., вземанията на НОИ за неправилно извършени осигурителни плащания се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, без да е посочено от кой момент започва да тече цитираният срок. В тази връзка се прилага нормата на чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно която публичните вземания, каквото е и настоящото, се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече считано от 1 януари на годината, следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая, потвърденото разпореждане касае периода от 1.01.2008 г. - 27.11.2008 г., от което следва, че началният срок на погасителната давност е започнал да тече от 1.01.2009 г. и изтича на 1.01.2014 г. Разпореждане № КР-256 на ръководителя по контрола на разходите по ДОО при ТП на НОИ гр. Стара Загора, е издадено на 14.06.2013 г., т. е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. В чл. 172, ал. 1 от КСО са предвидени основанията за спиране на давността, като по т. 1 е предвидено, че давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане до издаване на акта, но за не повече от една година, а по т. 4 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. От изложеното следва, че петгодишният давностен срок относно процесния период не е изтекъл, в какъвто смисъл прави възражение касационната жалбоподателка. Относно лихвите, дължими от Милена Николова върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и 2, т. 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изплатено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № КР-256 от 14.06.2013 г.) тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. По изложените съображения посочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение не са налице, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,