Решение № 5129 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2009 г.

Решение № 5129 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Бонев Колев от гр. София срещу решение № 52 от 2.04.2009 г. по адм. д. № 1780/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "ж" състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Национална експертна лекарска комисия не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 52 от 2.04.2009 г. по адм. д. № 1780/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III Уж" състав е отхвърлил жалбата на Христо Бонев Колев от гр. София, против Експертно решение № 765 от 1.11.2005 г. на Национална експертна лекарска комисия. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Изводите на съда относно действителното здравословно състояние на жалбоподателя по първоначалното дело кореспондират с назначените и изслушани единична и тройна съдебно-медицински експертизи. Първата не е била аргументирано оспорена от процесуалния представител на Колев и независимо от това, по негово искане, е била назначена и изслушана тройна съдебно-медицинска експертиза. Последната не е била оспорена. Резултатът е в смисъл, че процентът на трайно намалената работоспособност е 65 %, така както я е определил и административния орган в обжалваното Експертно решение № 765 от 1.11.2005 г. на Национална експертна лекарска комисия. Не следва да се забравя, че решенията на медицинската експертиза на работоспособността имат двояк характер. От една страна те представляват административен акт, но същите съдържат и оценка на работоспособността на експертизираното лице. Въпросът какво е било действителното здравословно състояние на това лице към момента на изготвяне на експертното решение на НЕЛК не е от компетентността на съда, тъй като за последните изводи се изискват специални знания в областта на медицината, с каквито съдът не разполага. В тази връзка и на основание чл. 195, ал. 1 ГПК правилно и законосъобразно са били назначени и изслушани съдебно-медицински експертизи. Не е била нарушена и разпоредбата на чл. 202 ГПК, тъй като съдът е обсъдил експертизата заедно с другите доказателства по делото, по което няма такива установяващи друг извод относно процента на неработоспособност. В тази връзка следва да се има пред вид, че Експертно решение № 765 на Национална експертна лекарска комисия е от 1.11.2005 г., както и че е за срок от една година. Следователно пред Колев е съществувала възможността след изтичане на посочения срок да докаже евентуално влошено здравословно състояние. Тезата на касатора относно лисата на реквизити по т. 15 и т. 15. 1 не кореспондира със съдържанието на представения от НЕЛК в надлежно заверен препис на Експертно решение № 765 от 1.11.2005 г. Не се споделя и оплакването на касатора, че експертното решение е изготвено от некомпетентен по заболяването състав на НЕЛК. С оглед хирургическите интервенции, които Колев е претърпял компетентен е именно НЕЛК-Хирургични болести. Освен това експертизите по първоначалното дело са изготвени от лекари - уролози, които са потвърдили същия процент на трайно намалена работоспособност. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Това са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и ДР. подобни. Грешки от такова естество в обжалваното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,