Решение № 8783 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2013 г.

Решение № 8783 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 229 от 12.12.2012 г. по административно дело № 700/2012 г. Добричкият административен съд е отхвърлил оспорването по жалба на ЕТ "Светлин Марков - Марти" срещу решение № 53/3.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния исторически институт) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу разпореждане № 475/27.07.2012 г. на началник отдел, администрация КПК при ТП на НОИ - Добрич, с което е определена като дължима за внасяне наказателна лихва в размер на 1645.79 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от ЕТ "Светлин Марков - Марти". Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно поради необоснованост (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК), да се отменят като незаконосъобразни решение № 53/3.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич и разпореждане № 475/27.07.2012 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - Добрич, и да се разпореди на контролния орган към ТП на НОИ - Добрич да състави предписание на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за възстановяването на сумата в размер на 1620 лв. без начисляване на наказателна лихва. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Добрич, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена и безспорна между страните фактическа обстановка. При извършена финансова ревизия е установено, че от бюджета на ДОО през месец декември 2007 г. на едноличния търговец в качеството му на осигурител е преведена сумата от 1800 лв. при дължимо обезщетение за отглеждане на малко дете на осигуреното лице Кремена Димитрова Димитрова в размер на 180 лв., като сумата от 180 лв. е изплатена от осигурителя на осигурената, а разликата от 1620 лв. не е върната близо пет години от ЕТ "Светлин Марков - Марти" във фондовете на ДОО, и по този начин е нанесена щета на Държавното обществено осигуряване. За събиране на сумата по съставения акт за начет е издадено разпореждането от 27.07.2012 г., с което е наредено на ЕТ "Светлин Марков - Марти" да внесе в бюджета на ДОО неоснователно получената главница в размер на 1620 лв. и дължимата върху нея лихва за периода на закъснението от 1645.79 лв. При осъщественият административен контрол върху това разпореждане с решението си от 3.09.2012 г. директорът на ТП на НОИ - Добрич по същество го е потвърдил. За да не уважи сезиралата го частична жалба срещу това решение (едноличният търговец го е оспорил само в частта, с която е определена като дължима за внасяне наказателна лихва в размер на 1645.79 лв.) Добричкият административен съд е приел, че процесните административни актове са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия и в законоустановената форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящата инстанция споделя както тези изводи, така и съображенията за тях, изложени в мотивите на проверявания съдебен акт, които не следва дословно да преповтаря. Производството пред Добричкия административен съд по чл. 118 от КСО във връзка с чл. 145 и следв. от АПК е протекло при съобразени процесуални норми. Служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК не е констатирала отклонения от критериите в чл. 146, т. т. 1 - 5 от АПК, налагащи отмяна на издаденото на основание чл. 110, ал. 3 от КСО разпореждане за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет и потвърждаващото го решение, постановено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. Анализът на доказателствата и доводите на страните е в съответствие с елементите от фактическия състав на нормата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО за имуществената отговорност за причинени на държавното обществено осигуряване вреди. Изводите за ангажиране на отговорността на осигурителя са изведени чрез преценка на установените факти и относимите норми на чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 113, ал. 1 от КСО. Неоснователно е поддържаното и пред първата инстанция възражение на касатора, че доколкото сумата от 1620 лв. в повече от поисканата за дължимото осигурително плащане към Красимира Димитрова, е постъпила по сметката му не по негова вина, то едноличният търговец не дължи лихва върху нея. Това би било така само ако осигурителят бе върнал получената без основание сума своевременно в бюджета на ДОО, а не я беше ползвал близо пет години и по тази начин е станал причина за ощетяване на фондовете на Държавното обществено осигуряване. В случая е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на касатора по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между действията на осигурителя и причинената вследствие на тях щета на фондовете на ДОО от неправилно извършения осигурителен разход. В такива случаи вземанията за неправилно извършени осигурителни разходи се събират с лихва, чийто размер е правилно определен съобразно приложимата в случая норма на чл. 113, ал. 1 от КСО. Като е стигнал до такива изводи в съдебно-административно производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за неоснователна. Предвид това и поради липсата на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,