Решение № 4287 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15182/2008 г.

Решение № 4287 от 1.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15182/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Роси 99" ООД - със седалище в гр. Полски Тръмбеш, подадена чрез адв. Руска Маречкова против решение № 390/4.11.2008 г. на Административен съд гр. Велико Търново (АДмСВТ), шести състав, постановено по адм. д. № 529 по описа за 2008 г. на този съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу потвърдения с решение № 237/23.06.2008 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново ревизионен акт № 04001046/21.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 205, 39 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон (чл. 9, чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 235 от ГПК). Според касатора са събрани доказателства за реалността на доставките, а в нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не е обсъдил всички доказателства по делото. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е оспорил касационната жалба, чрез съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че първоинстанционното решение е постановено при спазване на разпоредбите на материалния и на процесуалния закон, след обсъждане на всички относими доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е установил следното: Приходната администрация е отказала правото на данъчен кредит по доставка от "Недим 74" ООД, документирана с фактура № 361/31.07.2007 г. с предмет "транспортна услуга". Прието е, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като липсва реално престирана услуга по смисъла на чл. 9 от закона, респективно не е възникнало данъчно събитие съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. В решението на Д "ОУИ" е допълнено, че не е изпълнена материалната предпоставка на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Отказано е правото на данъчен кредит по доставки от ЕТ "МВ Владимир Спасов" за данъчен период м. 09.2007 г. Предметът на три броя фактури е "посредничество по договор", а общият размер на кредита е 1000 лева. Правото на данъчен кредит е отказано поради нереалност на доставката, на основание чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Първоинстанционният съд се е мотивирал с обстоятелството, че пред него не са представени доказателства за реалното извършване на превоза, поради което РА е обоснован и законосъобразен. По отношение на доставките от ЕТ "МВ Владимир Спасов" съдът е посочил, че е направено плащане по касов път по фактурите, но то е обвързано от последващото приключване на стопанската операция, което е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Доколкото липсват доказателства за сключване на отчетните сделки и за заплащане на разноски по сключване на комисионните договори, то не било доказано реалното извършване от посредника на услугата. Обжалваното решение е неправилно в частта, отхвърляща жалбата на "Роси 99" ООД против ревизионния акт, в частта с която е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "МВ Владимир Спасов". В останалата част първоинстанционното решение е правилно. Фактите по делото са установени, като спорът между страните е правен. Решението на АДмСВТ в частта относно доставките от ЕТ" МВ Владимир Спасов" е постановено в нарушение на материалния закон. Това е така, защото е представен рамков договор за посредничество, с който са уредени взаимоотношенията между страните. Липсата на срок в договора не е от съществено значение за резултата по делото, при положение че страните по него не са оспорили действието му за процесните периоди. Това следва да се посочи и относно липсата на количествено - стойностна сметка, особено като се съобрази предмета на договора (посредническа услуга). Във връзка с кадровата обезпеченост на доставката е представена платежна ведомост за изплатени трудови възнаграждения. Възражението на представителя на прокуратурата, че уведомленията по чл. 62, ал. 4 от КТ са от работодателя "Дева", (без връзка към процесните доставки), е неоснователно, тъй като в съответния масив са декларирани 14 броя трудови договори видно от справката по делото. В т. 1 от договора, сключен на 1.09.2007 г. е предвидено възнаграждението да се заплаща при намирането на клиенти като "Булкам" ЕООД, "Рубикомшипинг" ООД, "Булмакс 70" ООД, "Атаком" ООД. Твърдението на касатора, че в резултат на посредничеството от ЕТ "МВ Владимир Спасов", жалбоподателят е възобновил взаимоотношенията си с "Булкам" ЕООД, се потвърждава от представената оборотна ведомост. Освен това, разплащането по процесните доставки е направено по касов път, поради което са налице законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд за недоказана материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставката по фактура № 361/31.07.2007 г., издадена от "Недим 74" ООД. Предмет на доставката е "транспортна услуга", като в тази връзка не са представени изисканите пътни листа, доказателства за разплащане и разходи във връзка с услугата. Такива документи не са представени по време на производството за съдебно оспорване на ревизионния акт, нито пък се сочат в касационната жалба. При констатираната липса на данъчно събитие, законосъобразно не е признато правото на данъчен кредит. В ЗДДС не се съдържа дефиниция на понятието "неправомерно начислен данък" по смисъла, употребен в чл. 70, ал. 5 от закона. Следва да се приеме по аргумент за противното, че тук попадат хипотезите, при които начисляването на ДДС е направено в нарушение на императивни законови разпоредби. Наличието на реална доставка на услуга по смисъла на чл. 8 и на чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, поради което начисляването на данък при липсата на реална доставка на услуга, е "неправомерно" съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В този случай е налице основание за непризнаване на правото на данъчен кредит. Съразмерно на уважената част от жалбата дружеството има право на разноски за първата инстанция в размер на 57 лв., а директорът на Д "ОУИ" има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 142 лв., тоест след компенсация в полза на Д "ОУИ" остава дължима за производството пред АДмСВТ сумата в размер на 85 лв. и за разликата над нея решението следва на бъде отменено. За касационното производство "Роси 99" ООД има право на разноски в размер на 10 лв., определени съразмерно на уважената част от жалбата. За тази инстанция на административния орган не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като в нея Д "ОУИ" не е била защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, състав на Върховният административен съд, I А отделение