Решение № 1566 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14283/2012 г.

Решение № 1566 от 1.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14283/2012 г., IV о., докладчик съдията Мариника Чернева Производство по чл. 122е, ал. 9 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с глава дванадесета от АПК. Образувано е по жалба от Кмета на Община Ивайловград против Решение № 1257 от 29.10.2012 г. по преписка № КЗК - 961/26.09.2012 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която са му възложени разноски в размер на 1950 лв., направени от "Плиска Консултинг" ЕООД. Излага подробни съображения. Моли, да се отмени обжалваното решение на КЗК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Плиска Консултинг" ЕООД, гр. София, оспорва жалбата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и по подробни писмени бележки. Претендира разноски за настоящата инстанция. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна по подробни съображения. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение № 1257 от 29.10.2012 г. по преписка № КЗК - 961/26.09.2012 г. Комисията за защита на конкуренцията е отменила като незаконосъобразно Решение № Р-7/29.08.2012 г. на Кмета на Община Ивайловград за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на строително-монтажни и консервационно-реставрационни работи" във връзка с изпълнение на договор на Община Ивайловград: "BG 161PO001/3.1-03/2010/031, финансиран по ОП РР2007-2013 г., "Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции" и по двете обособени позиции: Обособена позиция № 1 "Подготовка на строителна площадка" и Обособена позиция № 2 "Строителни и монтажни работи на антична вила "Армира". Възложила е на Кмета на Община Ивайловград направените по производството разноски от "Плиска Консултинг" ООД, гр. София в размер на 1950 лв. Не се спори от страните, че таксата по производството е в размер на 850 лв. и адвокатското възнаграждение е в размер на 1100 лв. По делото са налице доказателства за заплащане на сумите, следователно разноските са действително направени. Съгласно чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в цитираната наредба минимален размер за съответния вид помощ. В конкретния случай адвокатското възнаграждение е договорено между управителя на "Плиска Консултинг" ООД и процесуалния представител на дружеството в качеството му на адвокат. То е за осигуряване на защита и процесуално представителство в производството пред КЗК, като е представен писмен документ, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение е съобразено с нормативно установените с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения прагове и е в резултат на свободната воля на страните. Неоснователна е жалбата по съображенията за неправилно определен ред за определяне на адвокатското възнаграждение по реда на Наредба № 1 и поради следните съображения: В текста на наредбата се определят минималните адвокатски възнаграждения за всички видове специални съдебни производства като един подход и определен механизъм, по който да бъдат определени възнагражденията във всеки случай на производство свързано с определен имуществен интерес. Текста на § 1 от ДР на Наредбата обаче предвижда за непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по аналогия. Аналогията следва да бъде определена не само по критерия наличие или липсата на имуществен интерес, каквото безспорно наредбата признава, но и от преследваната цел - в случая сключване на договор за възлагане на обществена поръчка с определен предмет и стойност като задължителни реквизити на договора. Освен гореизложеното, неоснователно е твърдението на жалбоподателя за прекомерност на присъдените с Решение № 1257/29.10.2012 г. разноски за адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на производството по преписка № КЗК - 961 26.09.2012 г. и големият брой констатирани в жалбата на "Плиска Консултинг" ООД нарушения на материално правните разпоредби на ЗОП, допуснати от кмета на Община Ивайловград в одобрените на основание чл. 25, ал. 1 от ЗОП с Решение № Р-7/29.08.2012 г. за откриване на процедурата. Излагането и аргументирането на идентифицираните в жалбата на "Плиска Консултинг" ООД нарушения на материално правните разпоредби на ЗОП изискват специфични познания не само на нормативната уредба в областта на обществените поръчки, но и на методическите указания, давани от Изпълнителния директор на Агенцията по обществените поръчки и на практиката на КЗК и ВАС. Основавайки се на тази фактическа и правна сложност на производството по преписка № КЗК-961/2012 г., Възложителят като е възприел изцяло наведените в жалбата на "Плиска Консултинг" ООД нарушения, е издал Решение № Р-16/21.11.2012 г., с което прекратява обявената обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на строително-монтажни и консервационно- реставрационни работи" във връзка с изпълнение на договор на Община Ивайловград: "BG 161PO001/3.1-03/2010/031, финансиран по ОП РР2007-2013 г., "Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции" и по двете обособени позиции: Обособена позиция № 1 "Подготовка на строителна площадка" и Обособена позиция № 2 "Строителни и монтажни работи на антична вила "Армира". Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения, решението на КЗК е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, както и при извършената проверка по чл. 218 от АПК, не се установиха нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски за настоящата инстанция за касатора не се дължат, а заинтересованата страна не е представила доказателства за направени такива. Водим от гореизложеното и на основание чл. 122е, ал. 9, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,