Решение № 9608 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2009 г.

Решение № 9608 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Костов от гр. София срещу Решение № 1259/22.01.2009 г. на Административен съд - София град, I отделение, 12 състав по адм. д. № 5472/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 297/20.08.2008 г. на Изпълнителния директор на АДВ - София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на Изпълнителния директор на АДВ - София. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на АДВ, чрез процесуалния си представител юрк. Русева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Подробни съображения развива в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да отхвърли жалбата на Димитър Георгиев Костов срещу Решение № 297/20.08.2008 г. на Изпълнителния директор на АДВ - София, АССГ е приел, че с това решение на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 119/07.04.2008 г. на същия орган в следния смисъл: навсякъде в последното решение изразът Разпореждане № 17721/2007/000003/23.01.2008 г., да се чете "Разпореждане № 37975/2001/054667/18.03.2008 г.", като същото решение се счита за неразделна част от поправеното такова. АССГ е установил, че жалбоподателят е оспорил и самото Решение № 119/7.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АДВ, във връзка с което е образувано адм. дело № 2717/2008 г. на АССГ, Първо отделение, 17 състав, което е висящо към датата на приключване на устните състезания по адм. дело № 5472/2008 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение Решение № 297/20.08.2008 г. на Изпълнителния директор на АДВ - София (за поправка) е издадено от същия орган в рамките на предоставената му компетентност. По отношение на Решение № 119/07.04.2008 г., издадено от Изпълнителния директор на АДВ съдът е приел, че на основание чл. 62, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК може да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка от издалия го орган, което е допустимо и след изтичане на срока за обжалване. АС е възприел изцяло направените изводи в Решение № 297/20.08.2008 г. за наличие на противоречие между приетото в мотивите и разпореденото в диспозитива на Решение № 119/07.04.2008 г., както и за наличие на друго изпълнително дело с друг длъжник по Разпореждане № 37975/2001/054667/18.03.2008 г. Според съда в процесния случай не е налице иззета компетентност на съда с постановяване на обжалваното решение, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК само издателят на акта може да поправи очевидна фактическа грешка. Неоснователен според решаващият съд е доводът на жалбоподателя за недопустимост на решението поради висящност на съдебно дело № 2717/2008 г. на АССГ, Първо отделение, 17 състав. Съобразно изложеното, административният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Георгиев Костов като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. АССГ е изяснил напълно спора от фактическа страна, отговорил е изчерпателно на всички възражения и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Правилно е приел, че оспореното решение № 297/20.08.2008 г. на Изпълнителния директор на АДВ (за поправка), като издадено от същия орган, е било постановено в рамките на предоставената му компетентност, като е спазена и разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от АПК за допустимостта на производството по издаването му. В процесния случай безспорно се установява несъответствие между формираната истинска воля в мотивите и нейното външно изразяване в разпоредителната част на административния акт, като същевременно с поправката не се изменя или отменя вече формираната воля на административния орган, поради което и правилно е прието, че решението отговаря на горните изисквания и същото е било постановено при спазването на материалноправните разпоредби на закона. В правомощието именно на административния орган е било да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка в издаденото от него решение - индивидуален административен акт. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на първоинстанционния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касационната жалба също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са претендирани от процесуалния му представител в с. з. проведено на 17.06.2009 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо А отделение,