Решение № 15018 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2020 г.

Решение № 15018 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. ", чрез пълномощник, против решение № 546 от 15.01.2020 г. по адм. д. № 730/2019 г. на Административен съд - Стара Загора, с което съдът е отменил негово решение № РД-16-1437 от 28.08.2019 г. за отказ от верификация на разходи по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен с "Клъстер Мехатроника" ООД. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за немотивираност на административния акт. Твърди, че в решението са посочени фактическите основания, макар и пестеливо, които са съотнесени към дадената правна квалификация, мотивираща постановения отказ, поради което волята на органа не се нуждае от тълкуване и е ясно изразена. Като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което касаторът моли да бъде отменено. Ответникът "Клъстер Мехатроника" ООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че между страните е сключен административен договор № BG16 RFOP002-2. 009-0002-C01/01.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 – 2020, процедура чрез подбор № BG16 RFOP002-2. 009, за изпълнение на проект "Подпомагане развитието на конкурентоспособността, прилагане на нови производствени решения и развитие на иновативния потенциал на "Клъстер Мехатроника" ООД". Сред одобрените за финансово подпомагане основни дейности по проекта е и "Създаване и ресурсно обезпечаване на дейността на административното тяло на клъстера – осигуряване на необходимия персонал за управление и координация на клъстерните дейности и ресурсно обезпечаване", за която бенефициерът е заложил необходимост от наемането на експертен екип: експерт по управление на проекти; експерт бизнес развитие; координатор и технически сътрудник - назначаване на служители, които да администрират, координират и управляват дейността на клъстера. В хода на изпълнение на проекта УО е одобрил и приел изпълнението по няколко междинни отчети и е направил междинни плащания. По делото не е било спорно, че в хода на изпълнението на проекта са издадени две решения за определяне на финансови корекции на дружеството по сключения договор - решение № РД-16-758/18.06.2018 г. и решение № РД-16-440/01.04.2019 г. След приключването на дейностите по проекта бенефициерът е подал финален финансов отчет за изпълнението на посочения административен договор. Управляващият орган, с искане за пояснения и допълнителни документи с изх. № 26-К-188/24.07.2019 г., е поискал дружеството да представи конкретни документи, пояснения и извършването на корекции във финалния отчет, като го е уведомил, че недопустими за финансиране са разходи за възнаграждения за безвъзмездна финансова помощ в размер на 39 678, тъй като не съответстват на изискванията на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване и чл. 7, ал. 1 от ПМС 189/2016 г., поради което са нарушени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ. "Клъстер Мехатроника" ООД е направило възражение по установяванията на органа. С писмо изх. № 26-К-188/28.08.2019 г. бенефициерът е уведомен за общата сума на допустимите разходи, а с оспореното пред първоинстанциониня съд решение № РД-16-1437/28.08.2019 г. ръководителят на Управляващия орган е отказал верификация на сумата от 39 678, 75 лв., с посочено в акта правно основание чл. 9, ал. 5, изр. второ, чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 62 във вр. с чл. 63 от ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд е приел, че посочените в обстоятелствената част мотиви на органа се свеждат до възпроизвеждане на текста на изискването на т. 14. 2 от Условията за кандидатстване по процедура № BG16 RFOP002-2. 009 "Развитие на клъстери в България" по ОПИК 2014-2020 - недопустим за финансиране се счита размерът на разходите за възнаграждения, надвишаващ 50 % от общо допустимите разходи по проекта, в съответствие с изискването на чл. 7 от ПМС № 189 от 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 – 2020 г. Според съда, не са изложени никакви конкретни фактически установявания на органа, обосноваващи недопустимост на разходи в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУСЕСИФ. Съдът е установил, че разходите за възнаграждения, вкл. здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя, на персонала на административното тяло са сред предвидените в документите по чл. 26, ал. 1 от Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по процедура на подбор на проекти BG16 RFOP002-2. 009-0002 "Развитие на клъстери в България", както и в проектното предложение - категория разходи по Компонент 1 "Изграждане и подкрепа на организационно-административно укрепване на клъстера". Поради това е следвало издателят на акта да посочи кои са приетите за допустими разходи по проекта и какъв е техния общ размер, респ. какъв е размерът на направените разходи за възнаграждения и тяхното съотнасяне към общо допустимите разходи по проекта, т. е. какви факти са подведени под хипотезата на приложената с решението правна норма. Като е приел, че това не е сторено от органа, поради което не е изпълнено и изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивираност на акта от фактическа страна. УО не е обосновал нито от фактическа, нито от правна страна кое изискване на чл. 7 от ПМС № 189/2016 г. е нарушено, не са посочени конкретни фактически установявания и констатации и съотнасянето им към нормативните изисквания, сочещи на тяхното неизпълнение. Поради това е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила за мотивираност на акта, водещо до неговата незаконосъобразност. Решението е правилно. Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт, поради което не следва да ги излага повторно. Безспорно, оспореното решение на ръководителя на УО на ОПОС е индивидуален административен акт. За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг, предхождащ документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т. е. негови мотиви. В този смисъл са ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, както и константната съдебна практика. В случая, видно от обстоятелствената част на решението, ръководителят на УО, в т. 2, е препратил към направените от него констатации в изпратено до бенефициера искане за пояснения и допълнителни документи изх. № 26-К-188/24.07.2019 г. Същото е представено с административната преписка (стр. 134 от първоинстанционното дело). От него е видно, че единственият мотив във връзка с недопустимост за финансиране на разходи за възнаграждения е посочен в т. 6, където също само е посочена сумата от 39 678, 75 лв. и правните основания така, както са изписани и в издадения административен акт. Конкретни фактически установявания на органа и съответните на тях правни изводи не са изложени нито в посоченото искане, нито в оспорения акт. Подробни съображения от фактическа и правна страна УО е изложил едва в придружителното писмо изх. № 26-К-188/25.09.2019 г., с което е изпратил административната преписка на първоинстанционния съд по вече образуваното по жалбата на "Клъстер Мехатроника" ООД дело, което процесуално действие е недопустимо. Ето защо изводът на административния съд е правилен. При постановяване на решението си съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. В конкретния случай, в отсъствие на конкретни фактически установявания на органа, въз основа на които той е извел правните си изводи, съдът не може да извърши анализ на установени от органа факти и преценка на правните му изводи по приложението на закона. Горното обосновава извод за правилност на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор искането на ответника за присъждане на разноските за настоящата инстанция е основателно, но не е доказано по размер. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба, който е подаден от управителя на дружеството-касационен ответник, без приложени доказателства за разноски. В съдебно заседание са докладвани постъпили от ответника писмени бележки по съществото на спора, подадени чрез адв. С. Маринова, с приложено пълномощно. Към тях не са представени никакви писмени доказателства за реализирани пред настоящата инстанция съдебни разходи. С писмените бележки е направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Разноски за първоинстанционното производство не могат да бъдат присъдени от касационната инстанция. Същите са претендирани пред първоинстанционния съд и присъдени на дружеството с обжалваното решение. Воден от горното, Върховният административен съд