Решение № 13486 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на дирекция ОДОП гр. София, срещу решение 2862 от 29.04.2024 г. постановено по адм.д.4331 по описа на Административен съд София град за 2022 г. С атакуваното решение по жалба на Данон Сердика АД е отменен акт за прихващане и възстановяване П-29002921192651-004-001/07.12.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, ГДО потвърден с решение 340/28.02.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София. Според касатора са налице всички основания за отмяна на постановеното решение по чл.209, т.3 АПК. При произнасянето си първоинстанционният съд не е съобразил и тълкуването на СЕС по дело С-314/22 г. В касационната жалба се поддържа, че условие за допустимост на корекцията е, срокът по чл.129, ал.1 ДОПК, който е преклузивен да не е изтекъл. Следва да се държи сметка и за спазването на давностния срок относно претендираните към държавата вземания. Неупражняването на правото на вземане в законовоопределения срок има за последица погасяване на самото право. Необосновано е прието в съдебното решение, че дружеството не може да събере вземанията си и поради това има право да възстанови сумите платени по ЗДДС. Данон Сердика АД не е положило грижата на добър търговец и въпреки липсата на плащания по доставките е продължило да ги осъществява. Не е предприело необходимите действия за събиране на вземанията си и следователно не може да се позовава на директния ефект на чл.90, §1 от Директива 2006/112/ЕО. По тези съображения се иска да бъде отменено постановеното решение и жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Данон Сердика АД, чрез адв. Савов оспорва касационната жалба. Направените в нея възражения са бланкетни. Правилно АССГ е установил, че е налице несъбираемост на вземането. В случая безспорно е налице положена дължима грижа за събиране на вземанията. Поддържаните от касатора аргументи са в противоречие с практиката на СЕС. Моли решението да бъде оставено в сила, а в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски. Прилага писмени бележки в подкрепа на исканията си. Върховна прокуратура на РБ, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Не са налице сочените основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановеното решение. Правилно АССГ е приел, че издаденият административен акт е материално незаконосъобразен. Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания, след извършена служебна проверка по чл.218, ал.2 на съдебния акт, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София град е бил акт за прихващане и възстановяване П-29002921192651-004-001 от 07.12.2021 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП ГДО-София, потвърден с решение 340/28.02.2022 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който е отказано възстановяване на вземане по искане за прихващане или възстановяване вх.26-Д-13225/09.11.2021 г. на Данон Сердика АД. С него дружеството е поискало да му бъде възстановена сумата от 38 267.17 лв. по фактури издадени в периода м.07.2014 г. до м.03.2015 г. за извършени доставки в полза на Алпина ЕООД /заличен търговец/, които не са платени. След извършена проверка от органите по приходите е издаден процесния АПВ. Административният орган е установил, че претендираната сума за възстановяване представлява начислен ДДС по 77 бр. фактури с предмет стоки с марката Данон и всички други марки собственост на Данон Сердика АД. Договорните отношения са продължили до 03.2015 г. и след тази дата не са издавани фактури. Издадените фактури са включени в счетоводните регистри на Алпина ЕООД, като начислени задължения за плащане. Упражнено е право на данъчен кредит, не е извършена корекция на данъчния кредит по фактурите. Алпина ЕООД е заличен търговец от 25.06.2021 г. Органите по приходите са приели, че Данон Сердика АД не може да се позовава на директния ефект на чл.90, §1 от Директивата за ДДС и е отказано възстановяване на сума в размер на 38 267.17 лв. представляваща начислен от жалбоподателя ДДС по фактури издадени на Алпина ЕООД. Органите по приходите са посочили, че Данон Сердика АД е нямало задължение да извършва доставка на стоки към Алпина ЕООД тъй като в случая получателят на доставката не е изпълнил задължението си за предварително заплащане в пълен размер на нейната стойност в определения за страните срок. Данон Сердика АД е извършвало доставки въпреки знанието, че може би няма да бъдат платени. Не е начислявана и предвидената по договора между страните лихва при забава на плащането. Не са предприети действия по разваляне на договора между страните, въпреки уговорката в този смисъл съгласно сключения договор между тях. Според мотивите на приходната администрация, чл.115, ал.1 ЗДДС предвижда, че при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. След като не е коригирал данъчната основа на доставките, за което няма обективни пречки Данон Сердика АД не може да се позовава на директния ефект на чл.90, §1 и чл.279 от Директива 2006/112/ЕО. Съдът е приел, че не може да се вменява в задължение на жалбоподателя да издаде кредитно известие, тъй като не са налице предпоставките на чл.115, ал.1 ЗДДС доколкото не е налице изменение на данъчната основа или разваляне на доставката. От друга страна развилото се производство по несъстоятелност и изчерпване масата на несъстоятелността налага извод, че вземането на жалбоподателя включително за ДДС е несъбираемо. Продължителния период на неизпълнение и погасяване правото на иск дисквалифицират като значими фактите на възможностите на клиентите да платят както и предприемането на действия за събиране на вземанията. АССГ е приел, че е налице отменително основание по чл.146, т.4 АПК, тъй като актът е издаден в нарушение на материалния закон. Актът е отменен и преписката е върната на компетентния орган по приходите за издаване на АПВ, при спазване указанията на съдебния акт. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно постановено. Съдът установил фактите по делото и ги е обсъдил, като въз основа на извършеният анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод за основателност на подадената от "Данон Сердика" АД жалба срещу АПВ П-29002921192651-004-001 от 07.12.2021 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП ГДО гр. София. Спорът по делото е относно възможността да бъде дерогиран § 1 на чл. 90 от Директива 2006/112/ЕО, който по принцип попада под дерогацията от задължението за намаляване на данъчната основа по ДДС, предвидена с § 2 от чл. 90 на Директива 2006/112/ЕО. При действието на §1 на чл.90 от Директива 2006/112/ЕО, държавите-членки определят условията, при които се намалява данъчната основа в случаите на разваляне, отказ, пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката. С чл.90, § 2 от Директива 2006/112/ЕО е установено право на държавите членки да дерогират § 1, в хипотезите на пълно или частично неплащане. А националното право не съдържа регламентация за намаляване на основата при пълно или частично неплащане, както правилно е приел и решаващият състав на АССГ. Възможността за корекция е уредена в чл. 115 ЗДДС и е ограничена до случаите на разваляне на доставката. Предвидени са възможности за корекции само при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето й, но не и при неплащане от страна на получателя по нея. Поради това Съда на ЕС приема, че Република България е упражнила възможността си да дерогира от задължението за намаляване на данъчната основа в случай на неплащане. При условие, че Република България е упражнила правото си на дерогация по чл. 90, § 2 от Директивата се налага извода, че не са налице предпоставките за пряко приложение на § 1 от същата разпоредба, въз основа на което данъчната администрация отказва възстановяване на претендираното ДДС. Същевременно обаче данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, поради което не може да се събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице. Тези изводи се подкрепят от множество решения на СЕС, в които се сочи, че основният принцип е, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, от което следва, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице (дело С-627/17). Формалностите, които трябва да изпълнят данъчнозадължените лица, за да намалят данъчната основа, са в пределите на свободна преценка на отделните държави, но те следва да бъдат ограничени до такива, позволяващи да се докаже, че след сключването на сделката няма да бъде получена изцяло или отчасти насрещната престация. Предвид изложеното и съгласно принципа на данъчен неутралитет, въпреки че във вътрешното законодателство не е предвидена възможност за корекция на начисления ДДС по реално извършена доставка, по която има частично или пълно неплащане, несигурността относно събирането на дължимите суми следва да бъде взета предвид, като на данъчнозадълженото лице бъде дадена възможност да възстанови заплатеното към бюджета ДДС в момента, в който вземането стане окончателно несъбираемо или същото докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено. В този смисъл т. 21 - т. 23 от решението от 23 ноември 2017 г. по дело С-246/16. В този смисъл е и т.2 от диспозитива на решение по дело С-314/21, в което е казано, че: "Член 90, параграф 1 и член 273 от Директива 2006/112, разглеждани във връзка с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност, трябва да се тълкуват в смисъл, че при липсата на специална национална правна уредба тези разпоредби не допускат изискване на данъчната администрация, с което намаляването на данъчната основа на данъка върху добавената стойност (ДДС) при пълно или частично неплащане на фактура, издадена от данъчнозадължено лице, се поставя в зависимост от условието това лице предварително да коригира първоначалната фактура и предварително да съобщи на длъжника си своето намерение да анулира ДДС, след като това данъчнозадължено лице е в невъзможност да извърши своевременно такава корекция, без самото то да е отговорно за тази невъзможност". Следователно, фактът на упражнено право на дерогация от страна на Република България не е достатъчно основание, за да се приеме, че данъчно задължено лице няма право да възстанови начисления ДДС в случай на неплащане, само обаче ако вземането стане окончателно несъбираемо или същото докаже, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено, което в случая е установено. Длъжникът "Алпина" ЕООД е обявен в несъстоятелност и в последствие заличен от ТР. Следователно няма кой да изпълни задължението към "Данон Сердика" АД. Кредиторът е положил усилия да получи плащане по фактурите, включително и чрез участие в производството по несъстоятелност, но поради изчерпване масата на несъстоятелността не е реализирал вземането си. Дори да е налице само индиция за окончателна несъбираемост на вземането, е обременително за данъчнозадълженото лице да обезпечава предварителното финансиране на ДДС, като го събира за сметка на държавата. След като ДДС се дължи само за действително събрани суми, а в случая е безспорно доказано липсата на плащане по издадените от Алпина ЕООД фактури, за дружеството възниква правото да иска възстановяване на вече платения ДДС. Установената по делото несъбираемост на вземането не се дължи на поведение на дружеството или на негово бездействие. Ето защо се преодолява дерогацията от чл. 90, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, направена с ограничението за корекция по чл. 115 ЗДДС и за дружеството възниква право да претендира вече платения към бюджета ДДС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължи присъждане на разноски, същите се следват на ответника по касационната жалба. В приложения пред настоящата инстанция отговор по касационната жалба е заявено искане за присъждане на разноски, но не са приложени доказателства за размера, в който са били договорени и доказателства за плащането им. Поради това и разноски в полза на "Данон Сердика" АД не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,