Решение № 11523 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Кръстева, срещу Решение 25165/23.07.2025 г., постановено по адм. дело 10929/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Е. А. Б. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221523007399-091-001/09.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена и изменена с Решение 1316/27.09.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че приходните органи са доказали наличието на предвиденото в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК основание, поради което правилно ревизията е проведена по особения ред, а определените задължения кореспондират с фактическите установявания за ревизираните периоди, противно на приетото от съда. Оспорва се изводът на решаващата инстанция, според който ревизираното лице е декларирало с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ остатъци от получени парични заеми, приети като налични към 01.01.2017 г. Твърди се, че административният съд е включил сумата на получените през 2011 и 2013 г. заеми погрешно за всяка от ревизираните години, както и безкритично е приел твърденията, че ревизираното лице е получило през 2019 г. заем от майката на съпругата си. Искането, поддържано и в съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. Волянова, е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Е. А. Б., чрез пълномощника адв. Георгиев, в подаден писмен отговор, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Иванов, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221523007399-091-001/09.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена и изменена с Решение 1316/27.09.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Е. А. Б. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчните периоди 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 121 510,00 лв. главница и лихви. Установено е, че Б. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ и по силата на чл. 6 от същия закон е носител на задължението за данъци върху доходи, придобити от източници в България и в чужбина. За 2017 г. лицето е декларирало с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ непогасени остатъци от предоставени парични заеми към 31.12.2017 г. в размер на 1 326 000,00 лв., от които предоставените през годината заеми са в размер 41 807,92 лв. Непогасените остатъци по получени парични заеми към 31.12.2017 г. са в размер на 540 000,00 лв. За 2018 г. от Б. е декларирал непогасени остатъци от предоставени парични заеми към 31.12.2018 г. в размер на 1 658 400,00 лв., от които предоставените през годината заеми са в размер 332 400,00 лв. Непогасените остатъци по получени парични заеми към 31.12.2018 г. са в размер на 540 000,00 лв. За 2019 г. от лицето са декларирани непогасени остатъци от предоставени парични заеми към 31.12.2019 г. в размер на 2 078 715,00 лв., от които предоставените през годината заеми са в размер 420 315,00 лв. Непогасените остатъци по получени парични заеми към 31.12.20219 г. са в размер на 690 000,00 лв. За 2020 г. са декларирани непогасени остатъци от предоставени парични заеми към 31.12.2020 г. в размер на 1 244 600,00 лв. Непогасените остатъци по получени парични заеми към 31.12.2020 г. са в размер на 540 000,00 лв. В хода на ревизията са извършени съпоставки между доходите на лицето и извършените разходи за всяка от ревизираните години, като е установено несъответствие, изразяващо се в превишение на разходите над доходите паричен недостиг, както следва: за 2017 г. в размер на 108 087,87 лв., за 2018 г. в размер на 342 956,71 лв., за 2019 г. в размер на 308 159,16 лв. и за 2020 г. в размер на 175 743,28 лв. Приходните органи са приели, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК получените доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за процесните периоди. На основание чл. 124, ал. 1 ДОПК е изготвено Уведомление Р-22221523007399-113-001/02.02.2024., с което лицето е информирано, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г., ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като му е предоставена възможност да представи доказателства и да вземе становище. При оспорване на акта по административен ред е прогласена нищожността на РА в частта на установените за 2017 г. задължения, тъй като към датата на връчване на Заповедта за възлагане на ревизия 03.01.2024 г., е изтекъл преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Констатирано е също, че на съпругата на ревизираното лице е извършена ревизия, обхващаща същите данъчни периоди, като издаденият РА не е оспорен. В тази връзка с Решение 1316/27.09.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е прието, че установеният на Б. паричен недостиг следва да се компенсира с установения при съпругата му излъшък, който за 2018 г. е в размер на 5 668,60 лв.; за 2019 г. 17,76 лв. и за 2020 г. 5 194,48 лв. С оглед това установените с РА задължения са изменени, както следва: за 2018 г. от 34 295,00 лв. е определен размер на данъка 33 728,14 лв., ведно със съответните лихви; за 2019 г. от 30 815,00 лв. е определен размер на данъка 30 813,22 лв., ведно със съответните лихви, и за 2020 г. от 17 574,00 лв. е определен размер на данъка 17 054,55 лв., ведно със съответните лихви. Не са кредитирани твърдения, въведени с жалбата срещу РА, според които отпуснат от Т. Г. (майка на съпругата на Б.) заем през 2019 г. в размер на 150 000,00 лв. е опростен през 2020 г., като е прието, че сумата не следва да намери отражение в извършената съпоставка за периода. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. По съществото на спора съдът е приел, че ревизиращите, чиято е доказателствената тежест, не са установили наличие на предпоставката, предвидена в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Изложени са съображения, че приходните органи не са включили в извършените съпоставки между доходите и разходите за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. сумите на непогасените заеми, декларирани с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, съответно при съобразяване на размерите им не се установява недостиг на парични средства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция. При проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК в тежест на органите по приходите е да установят главно и пълно наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В разглеждания случай, въз основа на събраните в хода на ревизията писмени доказателства, приходните органи са направили съпоставка на получените от задълженото лице доходи и извършените разходи, в резултат на което са установили несъответствие, като е прието, че е налице значително превишение на разходите над доказаните доходи, съставляващо предвиденото в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК основание за провеждане на ревизията по особения ред. Съгласно посочената норма органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа при наличие на данни за укрити приходи или доходи или когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което, както правилно е приел съдът, не се установява от доказателствата по делото. Основният спорен между страните въпрос е относно това дали от приходните органи, чиято е доказателствената тежест, е доказано наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, обусловило провеждане на ревизията по особения ред. Правилно и обосновано административният съд е съобразил, че подходът на приходните органи, при който са признати декларираните данни за отпуснати заеми през годините, но не и за непогасени остатъци по получени такива, е неправилен. Съответно правилно решаващата инстанция е приела, че началната разполагаема от лицето в брой сума към 01.01.2017 г. възлиза на 500 000,00 лв. с оглед подадената от лицето декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2017 г., в която е посочено, че непогасените остатъци от получени заеми възлиза на 540 000,00 лв., при съобразяване на размера на отпуснатите през годината заеми и твърдяния паричен недостиг за периода. Сумата е посочена като начално салдо и от ревизираното лице в хода на ревизията, като същата съответства на фактическите установявания на съда съобразно подадената декларация. При съобразяването на непогасения остатък от получени заеми, който фигурира и в подадените ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018, 2019 г. и 2020 г., е видно, както е приел и административният съд, че за никой от ревизираните периоди не е налице твърдяното от приходните органи несъответствие между получените доходи и разходите на лицето, тъй като Б. е разполагал с парични средства в брой. Следва да се посочи също, че неправилно приходните органи не са кредитирали твърденията на лицето, че получен от Т. Г. заем в размер на 150 000,00 лв. през 2019 г. е опростен, а е прието, че сумата е върната. Житейски обосновано е, доколкото заемодателят е майка на съпругата на ревизираното лице, за опрощаването на заема да не са съставени документи. Противно на твърденията на касатора, административният съд не е приел като приход през всяка от годините сумата на непогасените остатъци от получените от Б. заеми, а е обосновал, че същите са били налични у лицето, т.е. същото е разполагало с парични средства, с които да покрива разходите си, съобразно данните от подаденита декларации, което не е съобразено от ревизиращия екип. В съответствие с принципите за обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 ДОПК, приходните органи са били длъжни да установят фактите и обстоятелствата от значение за установяване на задълженията, което в случая не е сторено. В тази връзка неоснователно в касационната жалба се сочи, че не е могло да бъдат извършени насрещни проверки на заемодателите, доколкото единият е гражданин на Република Северна Македония, а другият е починал, като проявената процесуална пасивност от страна на приходните органи не може да послужи за изместване на доказателствената тежест и да се яви в подкрепа изводите, отразени в РА. С оглед изложеното, съдебното решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 11 490,00 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съобразно материалния интерес по спора, възлизащ на 121 510.00 лв., нормативно предвиденият размер на възнагражданието съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. се равнява на 9 510,40 лв. При съобразяване мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и зададените с него критерии за справедливост, както и при отчитане размера на претендираното възнаграждение без ДДС на основание § 2а от Наредбата, възлизащо на 9 575,00 лв., настояшият касационен състав счита, че не е налице прекомерност с оглед правната и фактическа сложност на спора и обема на извършените процесуални действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение