Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г.

Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - гр. София, с предишно наименование [фирма] чрез процесуалния му представител адв. Б. от АК - В. срещу решение № 172 от 28.10.2014 г, постановено по гр. дело № 358/14 г на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 450 от 7.05.2014 г по т. дело № 1515/13 г на Окръжен съд Варна, Търговско отделение. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от "И. строителна техника" [населено място] срещу [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [община] дол, искове за заплащане на сумата 31 427,89 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди /ремонт по фактура 4[ЕИК]/14.11.2008 г, поради ПТП/, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със сумата 17 341,36 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 30.08.2008 г-14.08.2013 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Подържа се, че въззивният съд изобщо не е разгледал дали са налице предпоставките по чл. 49 от ЗЗД, а се е позовал на взаимно изключващи се мотиви, че между трето лице /фирма/ като товародател и ответника /фирма/ е сключен договор за превоз, поради което отговорността за вредите настъпили по време на превоза е само договорна и независимо, че вредата е настъпила в патримониума на ищеца, той не може да търси обезщетение на деликтно основание. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение - правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, ведно със следващите се от това законни последици. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 287, ал. 1 от ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. С определение № 987 от 21.08.2015 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по материалноправния въпрос "наличието на договор между страните изключва ли приложението на деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт". С решение № 188 от 15.06.12 г на ВКС, по гр. дело № 1122/11 г на Трето ГО на ВКС е прието, че основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правния субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, вкл. и обезщетението за изправната страна са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно отношение, а е неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. От данните по делото се установява следното: [фирма] със седалище в [населено място] е предявило срещу [фирма] иск за заплащане на сумата 31 427, 89 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатен ремонт по фактура от 14.11.08 г, поради ПТП с камион М. [рег. номер на МПС] и ремарке, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху главницата в размер на 17 341,36 лв. В исковата молба се подържа, че на 30.08.2008 г ответникът, в качеството си на спедитор и превозвач е извършил превоз на 4 броя самоходни машини - фадрома, бобкат, комбиниран багер и валяк. Вследствие на ПТП, причинено виновно от служител на ответника, превозващ товара е причинено непозволено увреждане, изразяващо се в повреждане на две от превозваните машини, тъй като водачът на превозното средство се е опитал да премине под мост, височината на който е била по-малка от тази на товара, поради което пряко ударените машини са повредени до степен, непозволяваща тяхната експлоатация по предназначение. Безспорно е било по делото, че ответникът е осъществил превоз Д. -В. на четири броя самоходни специализирани машини, като между [фирма] и /фирма/ е съществувало валидно облигационно отношение по договор за превоз. Безспорно е, че на 30.08.08 г е настъпило ПТП, като и че лицето предизвикало същото е служител на ответника. Установено е, че [фирма] е получил ремонтни услуги от [фирма] на обща стойност 31 427,89 лв. С обжалваното решение въззивния съд е приел, че въпреки настъпилата в патримониума на ищеца вреда, той не може да я търси на деликтно основание, тъй като договорната отговорност изключва деликтната. Приел е също, че страна по превозния договор като товародател е [фирма] и като такъв той е потърсил обезщетение от превозвача /фирма/ по гр. дело № 1866/10 г на Окръжен съд - Варна, с което е прието, че претенцията е погасена по давност. По оплакванията в жалбата. Правилни, законосъобразни и съобразени с разрешението, дадено на материалноправния въпрос с решение № 188 от 15.06.12 г на ВКС, по гр. дело № 1122/11 г на Трето ГО са изводите на въззивния съд, че основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при които ищецът подържа да е претърпял вредата. В случая безспорно е установено по делото, че вредата е настъпила при неточно изпълнение на задължения по спедиционен договор, поради което обезщетението за изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно основание. Това е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано като неосъществен, но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не се касае за неизпълнение на общото задължение произтичащо от закона да не се вреди другиму. Поради което отговорността е договорна, а не деликтна. Оплакванията в жалбата са неоснователни. В създаденото превозно правоотношение [фирма] е сключило превозния договор от свое име и за сметка на собственика на товара. Установено е, че вредите са настъпили по време на превоза. По силата на превозния договор превозвачът е длъжен да пази товара до предаването му на получателя - чл. 368, ал. 1 от ТЗ. Това задължение е договорно. Неговото неизпълнение или неточно изпълнение, когато е довело до повреждане на товара е основание да се иска обезщетение за вреди по чл. 373 от ТЗ. Отговорността на превозвача е договорна, а не деликтна. Затова, когато негов работник при изпълнение на възложената му работа причини вреди на трето лице, с което работодателят е бил в договорни отношения, това лице има право да търси обезщетение за вредите по силата на сключения договор. В този смисъл са и постановките на ППВС № 17 от 18.11.1963 г. В случая страна по превозния договор като товародател е [фирма], който е потърсил обезщетение от превозвача по воденото гр. дело № 1866/10 г на Окръжен съд - Варна, приключило с влязло в сила решение по в. гр. дело № 662/12 г на Апелативен съд - В., с което е прието, че исковата претенция е погасена по давност. В съответствие с материалния закон и данните по делото е приетото от съда положение, че ищецът не може да търси вредата на деликтно основание, а договорната изключва деликтната отговорност, тъй като съгласно нормата на чл. 365 от ТЗ превозвачът отговаря пред товародателя за вредите, настъпили при изпълнение на превозния договор, а последният на свой ред носи отговорност пред собственика на товара на основание чл. 365 от ТЗ за подбора на превозвачите и следващите спедитори. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като изцяло съобразено с материалния закон. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски за настоящото производство в размер на 3 000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение