Решение № 3420 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12839/2010 г.
ВАСI отделение09.03.2011 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1028/8.07.2010 г. по адм. дело № 510/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 2735/19.11.2008 г. на началник митница гр. Пловдив, потвърдено с решение № 1 -4412 -1052/22.12.2008 г. на директора на РМД Пловдив, по жалба на "Зим" ЕООД, гр. Пловдив. ОСЪЖДА митница Пловдив да заплати 675 / шестстотин седемдесет и пет / лева разноски на "Зим" ЕООД, гр. Пловдив, ул. "Архитект Камен Петков" № 12, представлявано от Запрян Иванов Маврудиев. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3420 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12839/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Зим" ЕООД, гр. Пловдив, срещу решение № 1028/8.07.2010 г. по адм. дело № 510/2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2735/19.11.2008 г. на началник митница гр. Пловдив, потвърдено от директора на РМД - Пловдив с решение № 1-4412-1052/22.12.2008 г. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуалните си представители, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - началник митница Пловдив, в писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП, Пловдив, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. Обжалваното пред настоящата инстанция решение на АС е постановено след като с решение № 3031/9.03.2010 г. по адм. дело № 13472/2009 г. на ВАС, първо отделение, е отменено решение № 1073/27.07.2009 г. по адм. дело № 440/2009 г. по описа на АС - Пловдив и е върнато делото за ново разглеждане с указания фактура № 71/26.01.2007 г. да бъде преведена на български език. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е цитираното по-горе решение за промяна на митническа стойност, с което е променена митническата стойност по ЕАД от 17.01.2007 г. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 5 б."а" от Закона за митниците /ЗМ/ и са определени на "ЗИМ" ЕООД допълнителни задължения - мито - 242, 26 лв. и ДДС - 1322,58 лв. ведно със законната лихва. За да отхвърли жалбата срещу решението на началника на митница Пловдив, административният съд е приел, че между страните не съществува спор, че "ЗИМ" ЕООД е осъществило внос на стоки извън ЕС, описани в процесния ЕАД. Спорът бил относно това дали транспортните разходи в случая по настоящето дело, установени от митническите органи, следва да се включат в митническата стойност на основание чл. 38, ал. 1, т. 5 б."а" от ЗМ. Според съда договора, сключен между жалбоподателя и китайското дружество - доставчик, доставчикът се задължава да осъществи доставката на стоките при условие "DDU - Солун", което съобразно ИНКОТЕРМС 2000 означава, че продавачът е длъжен да понесе всички разноски и рискове в уговореното място в местоназначението. Независимо от това, разходите по фактура № 71/26.01.2007 г., които не са включени от дружеството в митническата стойност, следва да се включат в нея. Решението е необосновано. Видно от самата фактура № 71/26.01.2007 г. за морско навло Шанхай - Солун, същата е издадена от "Fairplay" LTD към БМД и БМД е платило разходите по нея на издателя. Няма никакви доказателства БМД да е префактурирало разходите за транспорт на жалбоподателя и той да е длъжен да ги заплати или да ги е заплатил. Тоест тези разходи не могат да бъдат свързани по никакъв начин с митническата стойност на внесената стока по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗМ от жалбоподателя, поради което не следва да участват в митническата стойност. Предвид липсата на условията на чл. 38, ал. 1 от ЗМ, решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени спорния митнически акт. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят всички разноски по него в размер на 675 / шестстотин седемдесет и пет / лева, платими от митница Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение