Решение № 14882 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2012 г.

Решение № 14882 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от Слава Мирчакова - пълномощник на председателя на УС на дружеството, против решение № 105 от 24.01.2012 г. по адм. дело № 1289 от 2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу задължителни предписания изх. № 4 от 10.01.2009 г. на финансови ревизори при РУСО - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Мирчакова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по жалбата - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Бургас - не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд обсъди събраните по делото доказателства и намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд са задължителни предписания изх. № 4 от 10.01.2009 г. на финансови ревизори при РУСО - Бургас, потвърдени с решение № 19/27.02.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Бургас, с които административният орган на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е дал предписания да се коригират данните в "Регистъра на осигурените лица" по отношение попълване на декларация обр. № 1 в конкретно посочени точки за всички лица през 2007 г. и 2008 г. с цел отстраняване несъответствията (посочени в) констативния протокол, и с цел да има пълно съответствие между данните в разплащателните ведомости и тези в Регистъра на осигурените лица; да се коригират данните в "Регистъра на осигурените лица" за всички лица, които са във временна неработоспособност през целия месец или отпуск за отглеждане на дете до 2 години или друг вид отпуск по КТ, в който има изплатено ДМС без да има реално нито един отработен ден за 2007 г. и 2008 г.; да се коригират данните в т. 3 от раздел "Данни от осигурителя/самоосигуряващия се" на болничните листи за всички лица, за които има представени такива по реда на НИИПОПДОО и работещи по графици при сумирано изчисляване на работното време. Указано е, да се има предвид, че при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график сборът от часовете по утвърдения график, включени в периода на неработоспособността, заедно с останалите часове от графика (без извънредния труд) след превръщането на едните и другите от нощни в дневни трябва да съответстват на нормата работни часове за периода на сумираното отчитане на работното време. Основание за издаване на процесните задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са констатациите от извършена проверка от група финансови ревизори при РУСО - гр. Бургас по разходите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) във връзка с изплатени парични обезщетения и помощи по реда на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на работници и служители в "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Резултатите от нея са отразени в констативен протокол № 26 от 23.01.2009 г. (на л. 29 - 35 от адм. д. № 424 от 2009 г. на БАС) и въз основа на тях контролните органи са издали задължителните предписания - на л. 26 - 28 от същото дело - предмет на настоящото производство. С решение № 19 от 27.02.2009 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД срещу тези предписания, а с посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД срещу решението на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел за установени констатираните при проверката нарушения, допуснати от негови длъжностни лица при попълване на т. 3 от болничните листове, представени от дружеството (като работодател и осигурител) в РУСО, както и свързаните с тях нарушения при попълване на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице". Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Обжалваното решение е постановено при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 8220 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 15250 от 2010 г. на ВАС е отменено решение № 1095 от 29.09.2010 г. по адм. дело № 424/2009 г. на Административния съд гр. Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със съответни указания. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че административният орган законосъобразно е задължил касатора да отстрани констатираните противоречия между записите в разплащателните ведомостите и в регистъра на осигурените лица, както и е дал указание за корекция в данните по отношение на болничните листове за лица, работещи при сумарно изчисляване на работното време. Този извод се основава на констатациите от извършената проверка и резултатите, обективирани в констативен протокол № 26 от 23.01.2009 г., съдържащ мотивите на оспорения акт, в който са отразени установените факти, обусловили издадените задължителни предписания. От фактическа страна е безспорно установено, че в интервала 16.12.2007 - 15.01.2009 г. екип, назначен със заповед № 636/16.12.2008 г. на директора на РУСО - Бургас, е извършил проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството - жалбоподател. Извършена е проверка на болнични листове, представени от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по реда на НИИПОПДОО и на ведомостите за работни заплати, индивидуалните месечни графици и данните в персоналния регистър на конкретни работници в предприятието. При тези проверки са установени нарушения при попълване на т. 3 от болничните листове, представени в РУСО от дружеството - за работници, полагащи труд при сумарно отчитане на работното време. Според контролните органи, в хипотезата на сумирано изчисляване на работно време и при работа на смени по часов график, сборът от часовете по утвърдения график, включени в периода на неработоспособността, заедно с останалите часове от графика (без извънредния труд и след преобразуване на нощните часове в дневни) трябва да съответстват на нормата работни часове за периода на сумираното отчитане на работното време. След като парично обезщетение от ДОО за часовете извънреден труд не се изплаща, то те не е следвало да се посочват в т. 3 от раздел "Данни от осигурителя/самоосигуряващия се" в болничните листове, представени от дружеството. Нарушения са установени и при попълването на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (Наредба № Н-8) - за лица, работещи по график или при сумирано отчитане на работно време. Контролните органи са приели, че при сумираното изчисляване на работното време, отработените дни с осигурени вноски (съответно дните, през които лицето е във временна неработоспособност), които се попълват в декларацията, се получават като съответните часове (след преобразуване на нощните в дневни) се разделят на часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор. Посочено е, че часовете труд, отработени от работника, "свръх" нормата работно време, следва да се отразяват отделно във ведомостите за заплатите, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, приета с ПМС № 72/30.12.1986 г. (НРВПО), да се декларират отделно - по т. 16.8 от декларация обр. № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8, както и да се посочват отделно в удостоверение УП - 3, съгласно чл. 38, ал. 16 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 2000 г. (НПОС). При проверката е установено, че по отношение всички лица, които са във временна неработоспособност през целия месец или ползват друг вид отпуск по чл. 160 - 161 и чл. 164 - 167 от КТ и имат изплатено ДМС, от страна на дружеството е отчитан един ден "в осигуряване" в т. 16.1 от декларация обр. № 1, въпреки, че този ден реално не е отработен. С оглед тези констатации контролните органи са издали процесните задължителни предписания. Според чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения имат право да дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт (НОИ). Кодексът на труда предоставя редица възможности на работодателите за организация на работното време с оглед на технологичния процес в предприятието, една от които е установяване на сумирано изчисляване на работното време, което по своята същност представлява организация на работата, при която се отчита работното време за цял календарен период, без оглед на това колко точно се работи през отделните дни. Когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. Накрая на всеки месец следва да се съставя присъствена форма. В нея следва да са посочени нормалните работни часове за съответния месец и часовете, реално изработени от служителите, като в отделна колона се отчита разликата между нормалните за месеца и реално изработените часове. Работните часове се изравняват в рамките на периода на въведеното сумирано работно време. Ако са изработени часове над нормата за целия период, те се отчитат като извънредни и се декларират пред Инспекцията по труда като извънреден труд. Болничният лист се издава в календарни дни съгласно чл. 6, ал. 2 и чл. 7 НМЕ. Съгласно чл. 6, ал. 6 НМЕ неработните дни, както и ползването на друг законоустановен отпуск не прекъсват временната неработоспособност. Така че в болничния лист, удостоверяващ състоянието и периода на временната неработоспособност по начало се включват както работни, така и неработни дни според продължителността на неработоспособността във всеки конкретен случай по преценка на здравните органи. Съгласно чл. 19, ал. 1 НИИПОПДОО, "паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност". Разпоредбата урежда случаите в които графикът е съставен правомерно, в съответствие със законоустановената продължителност на работното време Тази разпоредба не цели да осигури парично обезщетение за "извънредни" часове, включени в графика. Ако отработените от работника или служителя часове са повече от часовете на съответната норма за продължителност на работното време за периода на отчитане, разликата е извънреден труд, който се заплаща с увеличен размер съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 1 КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение и в този смисъл да не допуска недоработване от страна на работника или служителя. Това, от своя страна, е свързано с по-прецизно изготвяне на графика при сумирано изчисляване на работното време от работодателя, така че да не се допуска работниците и служителите да завършват отчетния период с по-малко часове. При работа на смени и/или сумирано отчитане на работното време работните и почивните дни не съвпадат с работните и почивните дни на петдневната работна седмица при подневно отчитане на работното време. Ето защо паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане при работа по график на смени се изплаща за работните дни по индивидуалния или груповия график на осигурения, включени в болничния лист. Ако лицето няма определен личен или групов дневен сменен график, паричното обезщетение за временна неработоспособност или за бременност и раждане се изплаща според графика на звеното, към което той се числи, за работните дни, включени в периода на временната неработоспособност или на бременността и раждането по правилата на чл. 18 НИИПОПДОО. Това означава, че ако по график лицето е на работа в събота и/или неделя и болничният му лист включва съответните съботен и неделен ден, то за тези дни ще се изплати обезщетение за временна неработоспособност, тъй като за осигуреното лице тези дни по график официално се явяват работни, а не почивни, като работата през тези дни не представлява извънреден труд. Когато в предприятието се полага нощен труд, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни. Превръщането на нощните часове в дневни става с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място съобразно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Според това правило поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. В часовете се включват и тези, съответстващи на първия работен ден от периода на временната неработоспособност, за които осигурителят изплаща възнаграждение, определено по условията на чл. 40, ал. 4 от КСО. Часовете, за които осигурителят изплаща възнаграждение по чл. 40, ал. 4 от КСО, са часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор. При сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график отработените и други дни с осигурителни вноски, които се попълват в т. 16.1 от декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", съответно дните във временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест в точки 16.2, 16.5 и 16.6 от декларацията, се получават, като съответните часове, след превръщането им от нощни в дневни, се разделят на часовете, съответстващи на дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор. При остатък, равен или по-голям от половината от дневното работно време на лицето по трудовия му договор, закръгляването се извършва към по-голямото число. При закръгляването на дните, вписани в декларация обр. № 1, сборът на дните, вписани в точки от 16.1 до 16.6 и т. 16.А без извънредния труд, трябва да съответства на броя на работните дни, вписани в позиция 2 и 3 на т. 16 "Дни в осигуряване - общо". В декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" часовете извънреден труд се посочват отделно в т. 16.8. Както правилно е приел административният съд и съгласно указанията на НОИ, посочени в т. 4 от писмо № 91-01-68 от 01.03.2007 г., при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график сборът от часовете по утвърдения график, включени в периода на неработоспособността, заедно с останалите часове по графика трябва да съответства на нормата работни часове за периода на сумираното отчитане на работното време. Часовете в повече от нормата за периода на сумираното му отчитане следва да се оформят като извънреден труд. Парично обезщетение за часовете извънреден труд не се изплаща, поради което те не се посочват в т. 3 от раздел "Данни от осигурителя/самоосигуряващия се" на болничния лист. При издаването на задължителните предписания по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са накърнили правото на защита на адресата или да са повлияли върху материалната законосъобразност на акта. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение