Решение № 2564 от 13.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Любомир 2004 ЕООД гр. София, [ЕИК], срещу Решение 531/01.02.2022 г., постановено по адм.д. 8656/21 по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С729-0084272/23.10.2020 г., издадена от Началника на Отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По-конкретно жалбоподателят счита, че в обжалваното решение липсват мотиви относно твърденията в първата инстанция, че в оспорената заповед има съществено разминаване в посочените правни основания, че липсват мотиви за приложимостта и продължителността на срока на забраната за достъп до обекта по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и за срока на мярката запечатване. Излага и доводи за несъответствие на изводите на административния съд с материалния закон. Моли за отмяна на решението с постановяване на акт по същество, с който да бъде отменена заповедта, претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът в касационното производство, Началникът на Отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол - София при Централно управление на Националната агенция за приходите изразява становище за неоснователност на жалбата, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Пледира решението на административния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С729-0084272/23.10.2020 г., издадена от Началника на Отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Националната агенция за приходите. От събраните в административната преписка и в съдебното производство доказателства, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че при проверка на 09.10.2020 г. в търговски обект бърза закуска, находящ се в кв. Нови Искър, гр. София, стопанисван от дружеството, била извършена контролна покупка на стоки на стойност 5,10 лева, заплатени в брой, за която не бил издаден фискален касов бон от наличното устройство. В разпечатания касов отчет също не била отразена покупката. За нарушението бил съставен протокол. Констатациите от протокола били описани в обжалваната заповед, с която административният орган наложил на дружеството принудителна административна мярка на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква а) от ЗДДС запечатване на търговски обект и забрана за достъп до обекта за срок от 14 дни. При тези фактически констатации, съдът е приел от правна страна, че като лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, дружеството не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита посредством фискално устройство извършените продажби като издаде фискален бон в момента на плащането. Посочил е, че компетентният административен орган действа в условията на обвързана компетентност да наложи принудителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква а) от ЗДДС, чиято цел е преустановяване на неправомерните действия на търговеца, водещи до ощетяване на бюджета. Изложил е и мотиви, че за прилагането на мярката не е необходимо предварително установяване на преки и непосредствени вреди за фиска, нито предварително издаване на наказателно постановление. Преценил е, че заповедта съдържа мотиви и съображения защо административният орган е определил 14-дневен срок на мярката. По тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Касационният състав намира обжалваното решение за постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба Н-18/13.12.2006 г., чл. 3, ал. 1 от която задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба Н-18/2006 г., фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране чрез издаване на касова бележка за извършената продажба от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до 30 дни, което налага извършване на преценка във всеки конкретен случай за какъв срок да бъде наложена мярката, като бъде мотивирана продължителността на запечатването на обекта с целта, която то преследва. В случая административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обектът, и не е извършил анализ за тази цел на конкретните факти, установени при проверката. По отношение на срока за прилагане на принудителна административна мярка в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок. Това е така, доколкото при прилагане на чл. 186, ал. 1, б. а от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност и следва да наложи принудителна административна мярка при установяване на административното нарушение. В същото време когато определя срока на запечатването, органът действа при оперативна самостоятелност, което се вижда от използвания от законодателя израз до 30 дни. Изискването за мотивиране на административните актове се отнася за всички административни актове, издадени и при двата вида компетентност на административния орган като императивно изискване за законосъобразност. Изложените в заповедта за налагане на принудителна административна мярка мотиви не са конкретни, а общо формулирани. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт. Липсата на мотиви относно срока на мярката препятства и преценката за съответствието на целта на административния акт с целта на закона като критерий за законосъобразност на акта. Ето защо, като е потвърдил оспорената заповед, издадена в нарушение на изискванията за мотивиране на акта по отношение на определения срок за налагане на принудителната мярка, административният съд е постановил решение при неправилно приложение на относимите към упражняване на оперативната самостоятелност на административния орган правни норми. Това изисква решението да бъде отменено и предвид установените факти да бъде постановено решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена. С оглед изхода на производството и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят разноските в двете инстанции в общ размер 920 лева (50 лева д.т. за първоинстанционното производство, 500 лева адвокатско възнаграждение в минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция и 370 лева д.т. за касационното производство). По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение,