Решение № 4743 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 458/2017 г.

Решение № 4743 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 458/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане на началника на МП "В. З." за отмяна на решение № 11840 от 10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 11196/2014 г. по описа на Върховен административен съд. Твърди, е са налице нови обстоятелства по см. на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му на били известни на страната. Иска се отмяната му. Ответникът по искането за отмяна - "Ф. Б." АД оспорва основателността му. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. С оглед събраните доказателства Върховният административен съд намира за установено от фактическа страна следното: С решение № 11840 от 10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 11196/2014 г. на Върховен административен съд тричленен състав на Осмо отделение е отменил в касационното производство по чл. 208 и сл. АПК решение № 1685 от 07.07.2014 г. на Административен съд В. по адм. д. № 3778 по описа за 2013 г., в частта, с която е отменено Решение № 4444-1345-5 от 21.08.2013 г. на началника на МП "В.-запад" към ЕАД № 11BG002002H0083850/11102011, потвърдено с Решение № Ф47-82-1/08.10.2013 г. на началника на М. В., в частта му, с която е извършена корекция на данните в ЕАД и на "Ф. Б." АД са определени задължения за митни сборове, както следва: А00 /мито/ - 6 849,45 лв и В00 /ДДС/ - в размер до 20939,76 лв и вместо него е постановил отхвърляне на жалбата на "Ф. Б." АД срещу Решение № 4444-1345-5 от 21.08.2013 г. на началника на МП "В.-запад" към ЕАД № 11BG002002H0083850/11102011, потвърдено с Решение № Ф47-82-1/08.10.2013 г. на началника на М. В., в частта, с която е извършена корекция на данните в ЕАД и на "Ф. Б." АД са определени задължения за митни сборове, както следва: А00 /мито/ - 6 849,45 лв и В00 /ДДС/ - в размер до 20939,76 лв. Оставено е в сила решение № 1685 от 07.07.2014 г. по адм. д. № 3778/2013 г. по описа на Административен съд - В. в останалата му част. Оставил е без разглеждане жалбата на началника на М. В. срещу решение № 1685 от 07.07.2014 г. по адм. д. № 3778/2013 г. по описа на Административен съд - В. и е прекратил производството по административно дело 11196/2014 г. на Върховния административен съд, образувано по тази касационна жалба. Предмет на делото е декларирана с ЕАД № 11 BG002002H0083850/11102011 стока "мрежа от фибростъкло", за която съдът е приел, че е с произход Китай., но въведените с Регламент 792/2011 г. антидъмпингови мерки са неприложими към същия внос, тъй като той е осъществен преди започване на разследване на антидъмпинговиявнос от вида на процесните от мАЛАЙЗИЯ. В искането за отмяна административният орган твърди, че след влизане в сила на решение № 2299/01.03.2016 г. Съдът на Европейския съюз е постановил Решение № C- 416/2015 г. от 30.06.2016 г. с предмет преюдициално запитване, отправено от съд в Р. Р. в рамките по делото S. R. SRL срещу D. G. R. a F. P., Bucuresti. Според молителя преюдициалното запитване касае вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход КНР, в решението си СЕС е приел, че наложеното с чл. 1 § 1 от Регламент за изпълнение $ 791/2011 антидъмпингово мито се прилага за вноса на тикав продукти без значение от коя страна са изпратени, като същественото е стоките да са с произход от КНР. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С оглед на посочените доказателства, настоящият петчленен съдебен състав намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Върховен административен съд за неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за правилното решаване на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. В тази връзка институтът на "отмяната" не е средство за последващо коригиране на проявено процесуално бездействие от страна на страните. Отмяната като извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове съдържа изчерпателно и императивно основанията за това, като същите не могат да се прилагат разширително, тъй като засягат стабилитета на съдебния акт. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС. С оглед на изложеното и в съответствие с трайно установената съдебна практика по прилагане на нормите на чл. 239 и сл. АПК следва да се приеме, че решението на СЕС от 30.06.2016 г. по дело № C- 416/2015 г. не представлява ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 АПК, доколкото постановяването му следва по време решението, чиято отмяна на се иска. Касационното производство, по което е постановено обаче е протичало паралелно с производството пред СЕС и при положена добра грижа страните са могли да поискат спиране на делото до приключване на производството по чл. 267 ДФЕС, ако се считали, че решението на СЕС би имало значение за правилното решаване на касационното производство. Такова процесуално действие обаче не е било извършено и искане в тази насока не е било правено. Ето защо искането следва да бъде прието за неоснователно и да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав