Решение № 2 от 11.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 623/2010 г.

Решение № 2 от 11.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 623/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Осъденият Н. Ш. Ю. е направил искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 104/2010 г. на Разградския окръжен съд, отмяна на постановеното по него решение и връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или алтернативно-изменяване на решението и намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в писмените бележки съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и предлага да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е изготвено в допустимия в закона шестмесечен срок, от легитимна страна и по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Разградски окръжен съд с решение № 56 от 03.08.2010 г. по в. н. о. х. д. № 104/2010 г. е потвърдил присъда № 22 от 02.03.2010 г. постановена по н. о. х. д. № 427/2008 г. на Районен съд гр. Кубрат. С присъдата подсъдимият Н. Ш. Ю. е признат за виновен в това, че през м. декември 2007 г. в [населено място], обл. Р., при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с подсъдимия С. Ю., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 142 лв. от владението на С. Й., като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 и чл. 54 НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до лишаването на осъдения от възможността делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма от НПК или със споразумение. По този начин той бил лишен от възможността да получи по- леко по размер наказание. Възраженията са неоснователни. Видно от протоколите от съдебното заседание пред първата инстанция подсъдимият е бил представляван от упълномощен защитник, като съдът още преди даване ход на делото е изпълнил задълженията си и разяснил процесуалните му права. Поначало съдът не може да инициира разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и девета НПК, в която са предвидени два начина за приключване на делото със споразумение. Те изискват изготвяне на споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия, когато се предлага на съда споразумение за решаване на делото в досъдебното производство/ чл. 381, ал. 1 НПК/, или когато делото е вече в съдебна фаза, но все още не е приключило съдебното следствие. И в двата случая съдът има задължение само да провери дали са налице предпоставките за решаване на делото по този ред, дали споразумението не противоречи на закона и морала, след което го одобрява. След като по делото няма никакви доказателства за предлагано на съда споразумение между страните, очевидно не може да се упреква съда в нарушаване на процесуални задължения. Неоснователни са и възраженията, касаещи предвидения в НПК ред за разглеждане на делото чрез съкратено съдебно следствие. Подсъдимият лично и чрез защитника си са имали възможност да направят искане, но след като не са се възползвали от тази възможност и са избрали делото да се разгледа по общия ред е недопустимо в настоящото производство да възразяват срещу начина, по който е разгледано делото. Всъщност разглеждането на делото по общия ред в най-голяма степен гарантира процесуалните права на подсъдимия и видно от материалите по делото той се е възползвал в пълен обем от тях. По време на процеса са правени доказателствени искания, уважавани от съда, делото неколкократно е било отлагано именно за попълване на доказателствената съвкупност и подсъдимият е имал възможност да осъществи защитата си по най- добрия избран от него начин. При решаване на въпроса за наказанието съдът независимо, че е разглеждал делото по общия ред е имал възможност, при наличието на многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства, да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, но не го е сторил, тъй като поначало такива не са налице. Вярно е, че когато делото се разглежда по реда на Глава двадесет и седма НПК редуцирането на наказанието е задължително, но както бе посочено по-горе осъденият сам е избрал начина по който ще се защитава и след като е приел общия ред за разглеждане на делото, съдът очевидно не е допуснал нарушения на процесуалните му права. Наложеното на осъдения наказание близо до минималното, предвидено за престъплението не е явно несправедливо по размер. Всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието са отчетени и правилно преценени от съдебните инстанции, поради което и наказанието е съответно на извършеното и в най-голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение