Решение № 16238 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2019 г.

Решение № 16238 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9230/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството e по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Карастоянов против решение № 39/24.06.2019 г., по адм. д. № 224/2019 г. по описа на Административен съд - Русе. Моли да се отмени съдебното решение, като вместо това се постанови отмяната на решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе, в частта, с която е изменено разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване /ПО/" при ТП на НОИ Русе и В. Карастоянов е задължен да възстанови сума в размер на 12 275. 63 лева, от които главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в размер на 9 339. 09 лева и лихва 2 936. 54 лева, начислена към 30.11.2018 г. С решението на директора на ТП на НОИ Русе, в необжалваната му част, е уважена частично жалба вх. № 1012-17-24 от 07.02.2019 г. подадена от В. Карастоянов срещу разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ Русе относно размера на задължението, подлежащо на възстановяване, като е постановено, че сумата за периода от 06.01.2004 г. до 31.12.2012 г. в размер на 17 938, 03 лева е погасена по давност, съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО. Навеждат се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е бил добросъвестен като сам е представил на 23.02.2018 г. удостоверение обр. УПЗ № 145/16.07.2003 г. относно придобит от него осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране, като не е знаел, че удостоверените в документа обстоятелства ще доведат до прекратяване на пенсията му за инвалидност. Поддържа, че не е подал лично, а чрез неупълномощен представител /неговият баща/ заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване на 16.01.2004 г. Приложената към заявлението декларация за липса на осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране не е подписана от него. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директор на Териториално поделение на НОИ - Русе, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От материалите по делото се установява, че В. Карастоянов е инвалид с дата на инвалидизиране – 11.06.1992 г., когато му е определена 95% трайно намалена работоспособност /ТНР/ с експертно решение № 2295 от 167 от 29.12.2003 г. Водещата диагноза е: [диагноза]. За Карастоянов е подадено заявление от 06.01.2004 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Приложена е заверена осигурителна книжка за периода от 01.07.1994 г. до 31.05.1999 г. – 04 години, 11 месеца, през които лицето се е самоосигурявало в ЕТ "Карастоянов – В. ". С разпореждане № 69 /протокол № 01015 от 27.02.2004 г. /на л. 22 от пенсионната преписка/, считано от 06.01.2004 г. на Карастоянов са отпуснати на основание чл. 74, ал. 2 от КСО лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, при навършена възраст [възраст], осигурителен стаж след дата на инвалидизиране /11.06.1992 г./ 04 г. 11 м. 00 дни, както и съгласно чл. 97 от КСО социална пенсия за инвалидност от 01.05.2003 г. до 01.12.2006 г. по чл. 90, ал. 1 от КСО за намалена работоспособност над 90%. След редовно преосвидетелстване поради изтичане на срока с ЕР № 2351/24.11.2006 г. – ТЕЛК определя 68% ТНР, поради което с разпореждане № 88/09.03.2007 г. на основание чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ е продължен срока на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване с размер, определен за 68% ТНР, а личната социална пенсия за инвалидност е прекратена съгласно чл. 96 от КСО, тъй като същата не се следва за ТНР под 71%. С разпореждане № 82/06.11.2009 г., считано от 01.11.2009 г., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е определена пожизнено въз основа на ЕР № 2111/13.10.2009 г. Със заявление вх. № 2121-17-7/23.02.2018 г., Карастоянов е поискал изменение на личната пенсия за инвалидност на основание чл. 99, ал. 1 от КСО, като е представил като ново доказателство за допълнителен осигурителен стаж удостоверение обр. УП-3 № 145/16.07.2003 г. издадено от "Петър Караминчев" АД Русе, за осигурителен стаж от 05 месеца на длъжност стоковед в периода от 01.10.1987 г. до 01.03.1988 г. Поради това, че лицето има трудов стаж преди датата на инвалидизиране – 11.06.1992 г., с разпореждане № 2141-17-5 от 12.06.2018 г. пенсионният орган е отменил разпореждане № 69 от 27.02.2004 г. и последващите го. Органът е приел, че не е трябвало да му се отпуска лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 2 от КСО, тъй като Карастоянов има трудов стаж преди датата на инвалидизиране. Определена е само лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 от КСО /в редакцията до 01.01.2015 г. /, която да се изплаща размер 100%, на основание чл. 101 от КСО, считано от 06.01.2004 г. до 01.12.2006 г. Със същото разпореждане е прекратена от 01.12.2006 г. и личната социална пенсия за инвалидност на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и е отказано изменение на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по заявление вх. № 2121-17-7/23.02.2018 г. Така постановеното разпореждане № 2141-17-5 от 12.06.2018 г. е потвърдено с решение № 2153-17-27/26.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ Русе. Касаторът е оспорил последното пред Административен съд Русе, но впоследствие е оттеглил жалбата си и образуваното по нея адм. д. № 468/2018 г. на Административен съд Русе е било прекратено с протоколно определение № 46 от 15.11.2018 г. С разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ Русе, във връзка с разпореждане № 2141-17-5 от 12.06.2018 г., е постановено събиране от В. Карастоянов на недобросъвестно получена сума за пенсия за периода от 01.01.2008 г. до 31.05.2018 г. в размер на 24 986, 59 лева, представляваща главница от 16 165, 29 лева и лихва в размер на 8 821, 30 лева, начислена към 30.05.2018 г. С процесното решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе, в обжалваната му част, е изменено разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. и е постановено Карастоянов да възстанови сума в размер на 12 275. 63 лева, от които 9 339. 09 лева главница и лихва 2 936. 54 лева, начислена към 30.11.2018 г. Сумата /главница + лихва/ подлежи на възстановяване на основание чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 113 от КСО, като недобросъвестно получена пенсия за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2015 г. С необжалваната част от решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе, е уважена частично жалбата на Карастоянов с вх. № 1012-17-24/07.02.2019 г. относно размера на задължението подлежащо на възстановяване, като е прието, че задължението относно сумата за възстановяване следва да се преизчисли с петгодишен давностен срок, съгласно чл. 115, ал. 1 от КСО. С решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе е прието, че задължението в размер на 17 938, 03 лева, дължимо за периода 06.01.2004 г. - 31.12.2012 г. е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. Решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе е оспорено пред Административен съд - Русе, който с решение № 39/24.06.2019 г., по адм. д. № 224/2019 г. е отхвърлил жалбата на Карастоянов. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд намира, че административният акт, в оспорената му част е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Развити са съображения, че за наличие на основания по чл. 114, ал. 1 във връзка с чл. 113 от КСО и във връзка разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО. Последната въвежда специално правило относно възстановяване на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии, поради което се изключва приложението на общата разпоредба на чл. 114, ал. 3 КСО. Съгласно чл. 98, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КСО, в приложимата й редакция, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, издава разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера. В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1. Първоинстанционният съд е мотивирал становище за недобросъвестност на касатора, поддържано и от ответника в производството. То не се споделя от настоящия касационен състав, който намира, че не се установява безспорно недобросъвестност от касатора при получаване на въпросните суми. Първоинстанционният съд приема, че Карастоянов е декларирал неверни данни с подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Развити са съображения, че същият съзнателно не е представил удостоверението за придобит стаж преди датата на инвалидизиране и е попълнил невярна декларация за липса на осигурителен стаж преди датата на инвалидизиране. Нормата на чл. 114, ал. 1 от КСО, озаглавена "Възстановяване на неоснователно получени суми", предвижда недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от кодекса. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че в конкретния случай не са налице елементите от фактическия състав, при който възниква правото на административния орган да постанови възстановяване на изплатени суми за пенсия. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. В случая липсват съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество - настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган. Лицето не следва да доказва при условията на пълно и главно доказване добросъвестността си, като добросъвестността му се предпоставя от закона. В този смисъл е и константната практика на ВАС: например решение № 4132 от 22.03.2012 г. по адм. д. № 13436 от 2011 г., решение № 9511 от 20.06.2019 г. по адм. д. № 14065/2018 г., VІ Отд. на ВАС. Критериите за недобросъвестността не са формално изразени. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени социални плащания следва да се считат тези, за които правоимащото лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат, какъвто случай е процесният. Безспорно е, че лицето като инвалид с тежко заболяване е очаквало и е било убедено, че следва и може да получи инвалидна пенсия. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане /например ако е здраво и работоспособно лице/. С оглед на това, осигурителните органи не са доказали недобросъвестността при получаване на процесните суми. Безспорно е тежкото здравословно състояние на Карастоянов още от млада възраст – 1981 г., също към датата на инвалидизиране /95%/. В допълнение към това, в хода на производството пред първоинстанционния съд, е установено и със заключения на основна и допълнителна съдебно-почеркови експертизи, че заявлението и декларацията от 2004 г. не са подадени и подписани лично от него, а от неговия баща. Въз основа на това заявление и след преценка на доказателствата, длъжностното лице с влязъл в сила административен акт му е отпуснал пенсия за инвалидност през 2004 г., която лицето е получавало със съзнанието, че му се дължи като инвалид с тежко заболяване. Дори да се приеме, че липсва основанието по чл. 74, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за инвалидност, тъй като лицето има 5 месеца трудов стаж преди датата на инвалидизация, не означава автоматично, че касаторът е бил недобросъвестен и е съзнавал, че получава пенсията си без основание. Още по-малко е възможно да се предположи, че същият съзнателно е затаил истината относно тези 5 месеца стаж, с оглед на това да получи пенсията за инвалидност. Следва да се вземе предвид това, че Карастоянов към датата на подаване на заявлението от 16.01.2004 г. е имал осигурителен стаж от 4 години и 11 месеца след датата на инвалидизация. Този стаж, прибавен към 5-тте месеца стаж от преди датата на инвалидизация, дават като резултат общ осигурителен стаж на лицето от 5 г. и 4 месеца, които са достатъчни да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност за общо заболяване на Карастоянов при условията на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО в действащата му редакция към датата на заявлението. Касационният състав намира, че с оглед на изложеното, при преценката на добросъвестността на касатора, не следва да се приеме за правилно възприетото от пенсионния орган и първоинстанционния съд тълкуване на разпоредбата на чл. 74, ал. 1-2 от КСО, в редакцията й към датата на отпускане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Карастоянов. Съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишен текст на чл. 74 - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) - Осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - до датата на заявлението по чл. 94, както следва: 1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на осигурителния стаж; 2. до 25-годишна възраст - една година; 3. до 30-годишна възраст - 3 години 4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) над 30-годишна възраст - 5 години; 5. (обявена за несъответстваща с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от конвенции № 37 и 38 на Международната организация на труда - РКС, ДВ, бр. 55 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.). Съгласно също действащата редакция на чл. 74, ал. 2 от КСО, (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) - Инвалидите по рождение и инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година осигурителен стаж. В текста на тази разпоредба на чл. 74, ал. 2 от КСО не се съдържа условие изискуемият едногодишен осигурителен стаж да е задължително преди инвалидизацията на лицето. Такова допълнително условие не е посочено от законодателя, поради което не следва да се приеме за правилно и въвеждането му от пенсионния орган, още по-малко и като условие за приемане на недобросъвестност от страна на касатора. Действително, разпореждане № 2141-17-5 от 12.06.2018 г. на пенсионния орган, с което е прекратена отпуснатата на Карастоянов пенсия, потвърдено с решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе са били оспорени от Карастоянов пред Административен съд Русе, но поради оттегляне на жалбата му, производството е било прекратено и по законосъобразността на тези актове няма проведен съдебен контрол и произнасяне по същество. Извън предмета на настоящото съдебно производство е произнасянето по тези актове, но с оглед преценката на възраженията в касационната жалба за липса на доказана недобросъвестност на касатора, тези съображения следва да се вземат предвид. Пенсията е била отпусната на лицето по подаденото заявление през 2004 г., и приложенията към него, след обстойна проверка и преценка от пенсионния орган на приложените доказателства за осигурителен стаж /видно от пенсионната преписка по делото/ и въз основа на този анализ органът е приел, че Карастоянов отговаря на изискванията за отпускане на пенсия в тогавашната редакция на чл. 74, ал. 1-2 от КСО, които не въвеждат изискване за осигурителен стаж на лицето преди или след датата на инвалидизирането му, а само се посочва размерът на необходимия осигурителен стаж за съответните хипотези по чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Въведените допълнителни критерии и стеснително тълкуване на чл. 74, ал. 1-2 от КСО от пенсионния орган не почива върху законовата разпоредба, ограничава правото на лицето, и утежнява положението му. Безспорен факт е постановеното разпореждане № 69 /протокол № 01015 от 27.02.2004 г./., с което на касатора е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Ако пенсионните органи са считали, че не са били налице предпоставките за отпускане на пенсия в даден размер, то същите е следвало да не уважат направеното искане и техните пропуски не могат да се вменят във вина на касатора. Осигурителните органи не са доказали недобросъвестността му при получаване на сумите за пенсия. Предвид горното и отчитайки, че недобросъвестността при получаване на процесните суми е част от фактическите основания за издаването на оспорените актове, първоинстанционният съд незаконосъобразно е отхвърлил жалбата срещу тях. Съгласно цитираната от пенсионния орган разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в приложимата й редакция - изм. ДВ. бр. 81 от 6 Октомври 2000 г., към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност се представят: 1. при пенсиите за инвалидност поради общо заболяване и при пенсиите за трудова злополука или професионална болест - документите по чл. 2 до датата на инвалидизирането. Съгласно посочената разпоредба на чл. 2 от НПОС в приложимата редакция, изм. ДВ. бр. 19 от 28 Февруари 2003 г., към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст се представят: 1. (доп. - ДВ, бр. 19 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) документи за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването; 2. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.) документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за 3 последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до датата на пенсионирането. За времето от 1 януари 2000 г. се вписва годишното брутно трудово възнаграждение или доходът, върху който са внесени осигурителните вноски. От текста на тези разпоредби също не може да се изведе автоматично направеният от пенсионния орган извод за недобросъвестност на Карастоянов, тъй като към заявлението му са представени посочените документи за осигурителен стаж, макар и с пропуснато удостоверение за 5-тте месеца стаж преди 1992 г. Видно от заключенията на основната и допълнителна съдебно-почеркови експертизи, заявлението с документите и декларацията са подадени не от него лично, а от баща му Ц. Карастоянов, без изрично негово упълномощаване, като е възможно бащата /понастоящем починал/ да не е знаел или да не си е спомнил за този стаж на сина му. С оглед на изложеното, първоинстанционното решение е постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде отменено, а поради това че спорът е изяснен, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отмени решение № 2153-17-16/01.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ Русе, в частта, с която е изменено разпореждане № 3045-17-8/30.11.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Русе и В. Карастоянов е задължен да възстанови сума в размер на 12 275. 63 лева, от които главница за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2018 г. в размер на 9 339. 09 лева и лихва 2 936. 54 лева, начислена към 30.11.2018 г. С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане за заплащане на разноски от страна на касатора, в тежест на ответника следва да се присъдят разноски в размер на: 300 лева /триста лева/ за първоинстанционния съд /100 лева за адвокатско възнаграждение + 200 лева за депозит на вещо лице/ и 180 лева /сто и осемдесет лева/ за касационната инстанция /30 лева за държавна такса + 150 лева за адвокатско възнаграждение/, общо 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,