Решение № 1 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2237/2008 г.

Решение № 1 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2237/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.).

Обжалвано е въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено под № I* на 13.12.2007 г. по в.гр. дело № 657/2007 г., с което е оставено в сила решението на Бургаския районен съд № 1* от 10.03.2007 г. по гр. дело № 2722/2005 г. за отхвърляне предявения от "П" А. със седалище и адрес на управление гр. Б. против Й. Ч. Ч., Д. В. Г., Б. Ч. Д., Г. Б. Г., Л. И. Ч., Е. С. Ч., всички от гр. С. и Д. Н. Д. от гр. Б. иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че дружеството-ищец е собственик на терен с площ от 12000 кв. м., представляващ северозападната част от имот с пл. № * по плана на гр. Б., Промишлена зона С., целият от 25 295 кв. м., представляващ имот пл. № * ведно с намиращите се в него сгради: триетажна масивна фабрична сграда със застроена площ от 264 кв. м., двуетажна масивна сграда-фабричен склад със застроена площ от 400 кв. м., двуетажна масивна сграда-фабричен склад със застроена площ от 303 кв. м., едноетажна сграда със застроена площ от 360 кв. м., едноетажна сграда със застроена площ от 240 кв. м., едноетажен склад със застроена площ от 100 кв. м., триетажна масивна сграда със застроена площ от 225 кв. м., и осъждане на ответниците да предадат на ищците /явно се има предвид ищеца/ владението на описаните по-горе имоти, и искането за отменяне на нотариален акт № 1* том , нот.дело № */19 г. на нотариус при Бургаския районен съд.

Недоволен от решението е касаторът-ищец по ревандикационния иск на основание чл. 108 ЗС "П" А., който го обжалва в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ като счита, че страда от пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) тъй като съдът е изградил фактическите си и правни изводи върху непълна и едностранчива преценка на доказателствената стойност на иначе обсъдените доказателства, както и върху неправилна преценка на доказателствено-релевантните факти, извършена въз основа на непознаването на спецификите в правния режим на ДСО/респ. ДФ, ООД и АД/. Пространно се възпроизвеждат доказателствата по делото като се претендира отмяна на въззивното решение, решаване спора по същество с уважаване на иска по чл. 108 ЗС и присъждане на направените по делото разноски за всички инстанции.

Процесуалният представител адвокат М от САК поддържа касационната жалба. Допълнително съображения излага в писмена защита.

Ответниците по касация Й. Ч. Ч., Б. Ч. Д., Д. В. Г., Д. Н. Д. и Г. Б. Г. не депозират отговор по чл. 218г ГПК (отм.).

От ответника по касация Е. С. Ч., представляван от адвокат Н от Ак-бургас е постъпило възражение /има характер на отговор по чл. 218г ГПК, отм./ със становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалните представители адвокатите Н. Х. и И. М. от АК-Бургас оспорват касационната жалба по съображения, допълнително изложени в писмени защити.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцовото дружество не е доказало собственически права върху процесните имоти както за правоприемството между ДИП"П", така и за предоставяне на процесните имоти за стопанисване и управление, респ. валиден акт за внасяне в капитала на дружеството след преобразуването му по реда на ПМС № 201/25.10.1993 г. Направен е извод, че е неотносим за решаването на делото повдигнатия спор за колизията на правата на приватизираното дружество и реституираните собственици по § 6 ПЗР на ЗППДОП (отм.), както и спора какво обезщетение и на какво основание са получили ответниците, същото е прието и относно валидността на ефекта на реституцията по ЗВСОНИ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон.

При иск по чл. 108 ЗС е необходимо да се докаже наличието на трите кумулативно предвидени в закона предпоставки: че ищцовото дружество е собственик на имота-предмет на иска, че имотът се намира във владение или държане на ответниците и че те го владеят или държат без правно основание. Основанието на иска за ревандикация не е самото право на собственост, а фактическите обстоятелства, от които произтича това право.

При посочените факти незаконосъобразно решаващият въззивен съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на иска за собственост.

Не е съобразено, че до приемане на Зппдобп (отм.) на държавните юридически лица е било предоставяно само стопанисването и управлението на държавната собственост, при което няма собственост на държавно юридическо лице или на общината, отделна от тази на държавата.

Същото положение е запазено и при действието на УСД № 5*държавен вестник" брой 4 от 13.01.1989 г., отм.), който определя фирмата като имуществено, социално и организационно обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанската дейност, а заварените от указа държавни предприятия и обединения се реорганизират по реда, определен в него.

Съгласно § 2 ПЗР на Търговския закон(ТЗ) при влизане в сила на ТЗ (Държавен вестник", брой 48/1991 г., в сила от 01.07.1991 г.), образуваните държавни фирми запазват дейността си по досегашните разпоредби до превръщането им в търговски дружества.

По силата на Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество ("Д", брой 55 от 12.07.1991 г., отм.) държавните предприятия могат да се преобразуват в еднолични търговски дружества (ЕООД или ЕАД). За целта е издаван акт на Министерския съвет(МС), който е административен за организиране стопанисването на държавното имущество като МС е органът, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала и определя ред за възлагане с договор управлението на търговското дружество.

В случая е установено, че има преобразуване на държавно предприятие в държавна фирма като процесният имот е стопанисван от нея, а след това е налице преобразуване в ЕА., сега АД-в този смисъл меморандума, издаден от органа по приватизация-Министерство на промишлеността, който е официален удостоверителен документ; предоставянето на имота за стопанисване и управление-акта за държавна собственост не е оспорен и притежава официална удостоверителна сила; приложим е чл. 17а Зппдобп (отм.) за заварените преобразования - собствеността е предоставена с акт за преобразуване на дружеството от държавно предприятие в търговско дружество с държавно имущество (дружеството е преобразувано в ЕА. с решение на Бургаския окръжен съд от 20.05.1992 г., а на 10.07.1997 г. е преобразувано в АД).

Съгласно чл. 1 от ПМС 201/1993 г. при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 17а Зппдобп. След като процесното имущество - земя и сгради е било предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник след преобразуване и приватизация е ищцовото дружество, то по сила на чл. 17а Зппдобп същото се легитимира като негов собственик.

Отделен е въпросът, че при иск за признаване на собственост и за предаване на владението, когато ответниците признават, че ищецът е бил собственик на имота, но вече не е такъв, защото им го е предал, активната легитимация на ищеца остава извън спора

Безспорно ответниците по спора владеят имотът/имотите/-предмет на спора и не са установили, че упражняват това на правно основание.

Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в", изр.1 ГПК (отм.) касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд изцяло отмени.

Решавайки спора по същество на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 ГПК (отм.) настоящата инстанция приема, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и доказан.

При посочените факти е установено правоприемство на ищцовото дружество за процесните имоти, а реституционните права на ответниците, които ги владеят не са установени при условията на пълно и главно доказване.

Съгласно Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (ЗНЧИМП), публикуван в "Д", брой 302 от 27.12.1947 г., и приложения списък на индустриалните и минни предприятия, които се национализират по чл. 2 от същия закон в раздел "4. Предприятие за захар и захарни изделия" е упоменато: "Ч", а в акта за завземане на недвижим имот за държавен от 03.06.1950 г. е посочено бивша собственост" дружество А. М. Ч. "на основание Указ № Ц-4872/1947 г. /на Президиума на Великото народно събрание за обнародване на ЗНЧИМП/: фабрични постройки и ДР. в индустриалния квартал, по опис.

Със заповед № 1* от 21.10.1992 г. на основание ЗВСОНИ и НДИ са отписани от актовите книги за държавните имоти 49 100 кв. м. дворно място с 12/процесните/ фабрични сгради, която е отменена със заповед № РД-09- 130/25.09.2003 г. на Областния управител с административен център-Бургас.

Видно от данните по делото, в търговския регистър на Софийския окръжен съд, том 36 от 1929 г. е вписано С. дружество "Българско-индустриална къща на А. Ч. " със седалище в София и клон в Бургас със съдружници А., Е. и М. Ч.; направени са вписвания: от 07.04.1949 г., че е национализирано предприятието "А" гара Искър, София, което преминава в собственост на държавата под наименование - Д. индустриален комбинат "Г" гара Искър; от 09.02.1949 г., че е национализирано предприятието "А"СД, София и е обособено като държавно стопанско предприятие с наименование: Държавна фабрика за захарни изделия "Г" София, а за имот/имоти/ в Бургас липсват данни.

От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза - основна и допълнителна, приета при отчитане изискването на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ се установява, че поради липса на картен материал от годините, когато са създадени представените нотариални актове от 1921 г., 1923 г., 1926 г., 1931 г. и 1936 г. на името на праводателите на ответниците не може да се даде заключение дали процесният имот, представляващ производствена площадка на "П" АД/имот пл. № *** по кадастралния план на ПЗ"С" от 1992 г./ е напълно или частично идентичен с описаните в тях имоти.

На следващо място, имотите по нотариалните актове са били собственост на събирателно дружество. Представената страница от описна книга не е в състояние да установи по надлежен начин съществуването на дружеството и неговите членове, а и е налице разлика в името на дружеството, посочено в тази описна книга и нотариалните актове. Няма категорични данни кои са собствениците/съдружниците/ в дружеството към момента на отчуждаването, какви са дяловете им.

Съгласно чл. 3 ЗВСОНИ собствеността върху имотите, отчуждени по посочените в чл. 1 и чл. 2 нормативни актове, се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. А когато имотът е бил собственост на юридическо лице и тези юридически лица вече не съществуват, то собствеността се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон.

Възстановяването на собствеността върху одържавен имот по национализационните закони в полза на бившите собственици или техните наследници, става по силата на самия закон при наличието на предпоставките, предвидени в него. Според чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, собствеността се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки: имотът да се намира в собственост на държавата, общините или техни фирми и еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; да е отчужден по някой от законите, предвидени в чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и да съществува реално до размерите, в които е отчужден.

За възникване ефекта на реституцията не е пречка и разпоредбата на чл. 18, ал. 1 Зппдобп, тъй като тя няма характер на специална норма по отношение на чл. 1 и 2 от ЗВСНОИ, която ги дерогира при определени условия, а представлява само регламентация на процедурата по приватизация на държавни и общински предприятия, когото част от техните дълготрайни активи представляват одържавени имоти по национализационни закони, които съществуват реално, че собственикът може да участва с дялове и акции в преобразуваното предприятие, т. е. само при посочената трансформация в собствеността на предприятието ще се акционира това участие на реституирания собственик в новообразуваното дружество.

Влязлото в сила на 20.07.2006 г. решение по гр. дело № 571/2001 г. на Бургаския окръжен съд по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД не формира сила на присъдено нещо по иска за ревандикация на основание чл. 108 ЗС.

С оглед липсата на легитимация и за процесните сгради от страна на ответниците следва да се уважи иска по чл. 108 ЗС и за тях според данните за извършения въвод във владението им, тъй като е установено по несъмнен начин, че са собственост на ищцовото дружество, включени в капитала на същото.

Влязлото в сила решение по същото дело по инцидентен установителен иск е за прогласяване нищожност на съдебна спогодба, постигната по гр. дело № 1513/1995 г. на Бургаския районен съд между ответниците по спора в настоящото производство.

С оглед основателността на иска по чл. 108 ЗС следва да се уважи и искът по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нотариалния акт № 1* т. 2* н.дело № ***/19 г. на нотариуса при Бургаския районен съд относно процесните имоти.

При този изход на спора и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) на ищеца се присъждат направените разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата общо 14 553,81 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение