Решение № 10208 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2010 г.

Решение № 10208 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Българско национално радио, гр. София, бул. "Драган Цанков" № " срещу решение № 841 от 05.08.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. С оспорваното решение Комисията за регулиране на съобщенията задължила Българското национално радио незабавно да възстанови работата на радиопредавателна станция Видин, излъчваща програма на средни вълни на честота 576 kHz. Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Комисията за регулиране на съобщенията вместо да се произнесе по искането, с което Българско национално радио (БНР) я сезирало, издала оспорваното решение като не съобразила от една страна независимостта на радиото като национален обществен доставчик на радиоуслуги и от друга, зависимостта на БНР от отпускания от бюджета финансов ресурс. Описва подробно механизма на действие на радиото от техническа и финансова страна, както и обективните пречки пред осъвременяване на наличните предавателни средства, обезпечаващи законовото му задължение. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за регулиране на съобщенията, в изпълнение на законовите си задължения по чл. 32, т. 7 и чл. 44, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) счита, че преустановяването на излъчването в обхвата на средни вълни е пречка за държавата да изпълни законовите си задължения. Наред с това счита, че за БНР е била налице възможност да сезира КРС преди да пристъпи към фактическо преустановяване на излъчването. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Българското национално радио е притежател на разрешение № 00761 от 21.07.2008 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на територията на страната. Това му дава право да осъществява монофонично разпространение на програми в обхвата на дълги и средни вълни - 148, 5 - 283, 5 kHz и 526, 5 - 1606, 5 kHz. Съгласно разрешението БНР трябва да излъчва своите програми от 34 радиопредавателни станции на територията на страната за дълги и средни вълни. За 2010 г. Законът за държавния бюджет определил субсидия за разходи на БНР с 9 972 400 лв. по-малко от предходната година. От 06.04.2010 г. БНР преустановило излъчването на определени предаватели на средни вълни, в т. ч. предавател Видин на 576 kHz. С писмо, изх. № 12-01-4533 от 14.06.2010 г., БНР уведомило регулатора, че като антикризисна мярка, предавателите на средни вълни са временно спрени и не излъчват програми. КРС извършила проверка и установила, че радиопредавателна станция Видин, излъчваща програма на средни вълни на честота 576 kHz, е преустановила излъчването - измерителен протокол № Вр-МС-291 от 21.07.2010 г. На 28.07.2010 г. БНР отправило мотивирано искане до регулатора за изменение на разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. С решение № 841 от 05.08.2010 г., издадено на основание чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 32, т. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" и "г" ЗЕС КРС задължила БНР незабавно да възстанови работата на радиопредавателна станция Видин, излъчваща програма на средни вълни на честота 576 kHz. В хода на съдебното производство е представено решение № 310 от 24.03.2011 г. на КРС, издадено на основание чл. 30, т. 12 ЗЕС, с което е изменено разрешение № 00761 от 21.07.2008 г. като радиопредавателна станция Видин, излъчваща програма на средни вълни на честота 576 kHz е заличена от лицензията на жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на БНР за основателна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Безспорно е, че БНР има разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс позволяващ му разпространение на програми от радиопредавателна станция Видин, излъчваща програма на средни вълни на честота 576 kHz. Безспорно е също, че без предварително разрешение от регулатора, на 06.04.2010 г. излъчването на тази радиопредавателна станция е прекратено. Не се спори, че със Закона за държавния бюджет за 2010 г. на БНР са определени близо десет милиона по-малко субсидии без да са променени обема и характера на законово възложените му задачи. Не се спори също, че до приключване на устните състезания КРС изменя разрешението на БНР като заличава радиопредавателна станция Видин на честота 576 kHz от обхвата на лицензията. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) Българското национално радио е национален обществен доставчик на радиоуслуги. Именно поради това то притежава съответния лиценз. Неефективното използване на предоставения честотен ресурс представлява нарушение на лицензията и нарушение на законово определените задължения, което обосновава законосъобразността на наложената принудителна административна мярка. В същото време, изпълнението на лицензията и законовите задължения е в пряка зависимост от предоставения на БНР от държавата финансов ресурс. Неизпълнението от страна на държавата на законовото й задължение по чл. 44, ал. 4 ЗРТ да осигурява средства за разпространение на радиопрограмите на БНР чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване поставя в обективна невъзможност БНР да изпълнява законовите си задължения в пълен обем. Налице са корелативни субективни права и задължения, възникнали на основата на правни норми при наличието на предвидените в нормите юридически факти. Липсата, съответно ненастъпването на един юридически факт в неговата пълнота рефлектира на поражданите от него субективни права и задължения. Наред с горното разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК задължава съда да отчете и настъпилите след постановяване на оспореното решение, но преди приключване на устните състезания, релевантни юридически факти. Безспорно е, че със свое решение от 24.03.2011 г. регулаторът прекратил лицензията за процесния радиопредавател. Безспорно е също, че като неоспорвано, решението е влязло в сила и има действие занапред. Следователно наложената с оспореното решение № 841 от 05.08.2010 г. мярка обективно не би могла да бъде изпълнена и то поради последващ акт на самия адресант. Този факт, при отхвърляне на жалбата на БНР срещу оспореното решение, би поставил националното радио в условие по силата на съдебно решение да извърши нарушение - чл. 324 ЗЕС, респективно - престъпление по чл. 348 от Наказателния кодекс, като осъществява радиоразпръскване без надлежен лиценз, съответно да не изпълни съдебното решение. Съгласно чл. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са противоречиви или непълни - според общия им разум. Изхождайки именно от общия разум и отчитайки факта, че с последвало свое решение регулаторният орган отчел колизията между корелативните права и задължения в съответствие с обществения интерес съдът счита, че оспорваното решение № 841 от 05.08.2010 г. на КРС следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд