Решение № 4984 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14289/2019 г.

Решение № 4984 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14289/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ – Монтана против решение № 477 от 9.10.2019 г., постановено по адм. д. № 180/2019 г. по описа на Административен съд – Монтана. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Ответникът – А. Цветков от [населено място], [община], чрез адвокат М. Димитров, в писмени бележки, моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. С решение № 477 от 9.10.2019 г., постановено по адм. д. № 180/2019 г., съставът на Административен съд – Монтана е отменил решение № 2153-11-11 от 22.03.2019 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Монтана и потвърденото с него разпореждане № 2140-11-135 от 11.05.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – Монтана. Преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. След преценка на доказателствата и наведените в касационната жалба оплаквания, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следните съображения: В жалбата на А. Цветков, с която е сезиран първоинстанционния съд, се съдържат общи оплаквания относно непризнати от пенсионния орган писмени доказателства. Липсват фактически твърдения в кои периоди от време, при кой работодател жалбоподателят е полагал труд и на каква длъжност, който осигурителен стаж не е зачетен. Иска се назначаване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде заключение относно осигурителния стаж в ЖПЗ и ДФ "Стоймашинженеринг", общият осигурителен стаж по години и категория труд и налице ли са предпоставки за отпускане на претендираната пенсия. В открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2019 г., съдът е приел, че оспорващият не е уточнил периода, който счита, че не му е зачетен. Делото е отложено за друга дата, като на страната са дадени конкретни указания в 5-дневен срок да посочи оспорвания от нея период, като изрично уточни конкретните дати и за кои предприятия счита, че административният орган е извел неправилни правни изводи. Тези указания не са изпълнени до приключване на делото. Икономическата експертиза, която е доказателствено средство не може да определя предмета на спора. В разпоредбите на чл. 150, ал. 1 АПК изрично са регламентирани изискванията към съдържанието на жалбата, като в чл. 150, ал. 1, т. 6 АПК е посочено, че жалбата трябва да съдържа указание, в какво се състои незаконосъобразността на акта. Това означава, че Цветков е трябвало да изложи в депозираната пред съда жалба за кои периоди от време, при кой работодател и на каква длъжност е полагал труд, осигурителният стаж за които периоди неправилно не е бил зачетен от органите на Териториално поделение на НОИ – Монтана. Като се е произнесъл по нередовна жалба, съдът е допуснал нарушение на нормите на чл. 158 във връзка с чл. 150, ал. 1 АПК. В съдебното заседание, състояло се на 11.07.2019 г., процесуалният представител на ответника, е оспорил истинността на представените трудова книжка № 1228 от 2.06.1970, удостоверение обр. УП-30 № ХІV - 5 от 8.01.1991 г., удостоверение обр. УП-30 № ХІV - 6 от 8.01.1991 г., трудова книжка № 191 от 27.05.1990 г. - продължение, удостоверение обр. УП - 2 № 25-2 от 15.01.1998 г. и удостоверение обр. УП-30 № 25-3 от 15.01.1998 г. Поискал е откриване на производство по чл. 193 ГПК. Съдът не е изискал оригиналите екземпляри на цитираните удостоверения да бъдат представени по делото, което е препятствало проверката им за автентичност. Ограничил се е само с оригиналните трудови книжки. По отношение на проведеното оспорване е прието, че с оглед на доказателствата по делото – заключения на вещо лице, разпит на свидетел, безспорно установения факт за унищожена документация на ЖП Завод – София и то не само за цех "Леярен", както е посочено в решението (на Директора на ТП на НОИ – Монтана), съдът счита, че не е налице неистинност на оспорените трудова книжка № 1228 от 2.06.1970, удостоверение обр. УП-30 № ХІV- 5 от 8.01.1991 г., удостоверение обр. УП-30 № ХІV- 6 от 8.01.1991 г. на ЖП Завод – София, трудова книжка № 191 от 27.05.1990 г. - продължение, удостоверение обр. УП -2 № 25-2 от 15.01.1998 г. и удостоверение обр. УП-30 № 25-3 от 15.01.1998 г., поради което не следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Прието е също така, че само и единствено обстоятелството, че ведомостите на предприятие, което вече не съществува в правния мир, се съхраняват от лице, бивш директор на същото, не може да обоснове неистинност/неавтентичност на съхраняваната от него първична счетоводна документация. Оспорващият не фигурира в наличните разплащателни ведомости, предадени в ТП на НОИ – Кюстендил, но предвид събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод, че ТП на НОИ е приело разчетно-платежните ведомости на всички поделения на СО "Вагоностроене", каквито е имало в цялата страна. Изводът на ответната страна, че няма липсващи месеци и цялата първична документация на осигурителя е налична, не кореспондира с данните по делото, включително с информацията, предоставена от ТП на НОИ – Кюстендил. Несъмнено оспорените трудови книжки и документи по образец не следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Но съдът е следвало да извърши анализ на съдържанието им въз основа на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, в съответната за периода редакция, както и с оглед на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, ал. 3, ал. 5, ал. 8 и ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Такъв анализ липсва в мотивите на съдебния акт. Съгласно чл. 194, ал. 1 ГПК, съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица. В конкретния случай, след като цитираните по-горе трудови книжки и удостоверения са оспорени, то те не се явяват "безспорни документи" по смисъла на чл. 194, ал. 1 АПК. В съдебното заседание, състояло се на 11.07.2019 г., е била изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза. Цитираната експертиза е изготвена на база на посочените по-горе оспорени доказателства, както и на ведомости, които се съхраняват от физическо лице, което в показанията си заявява, че е бивш директор на "Строймашинженеринг". Към заключението са представени документи, представляващи ведомости, върху заглавната страница, на които е записано, че са разплащателни ведомости на ДФ "Строймашинженеринг", СО "Вагоностроене", ДФ "Транстехника" за периодите 1.01.1991 г. - 31.12.1991 г., 1.01.1992 г. - 31.12.1992 г., 1.01.1993 г. - 31.12.1993 г., 1.01.1994 г. - 31.12.1994 г., 1.01.1995 г. - 31.12.1995 г., 1.01.1996 г. - 31.12.1996 г. и 1.01.1997 г. - 31.12.1997 г. Ведомостите са издирени от експерта по искане на жалбоподателя, като последният е посочил и къде се съхраняват те. Това заключение, както и допълнително заключение, последното изготвено от вещото лице, без възлагането му от съда, не е следвало да бъдат приети, тъй като задачата не е била изпълнена, в частта й за извършване на проверка в Обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил. Това проучване е било необходимо, за да бъде установено безспорно съществуват ли в ахривохранилището ведомости на СМИ "Строиймашремонт" към ДФ "Строймашинженеринг" за периода 1.01.1.9991 г. - 31.12.1997 г., има ли такива ведомости, които се дублират с издирените при бившия директор ведомости, а също така, ако се намират ведомости за посочения период за СМИ "Строиймашремонт", респ. на ДФ "Строймашинженеринг" в Обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ –Кюстендил, съдържат ли ведомостите данни за А. Цветков и за кои периоди. В писмо изх. № 1042-09-484#1 от 25.02.2019 г. на началник на отдел "ООА" не е изяснен въпроса само за Цветков ли липсват данни в предадената разплащателна документация или това е така за всички лица, работили в "Строймашремонт" към ДФ "Строймашинженеринг" периода 1.01.1.9991 г. - 31.12.1997 г. Освен това в цитираното писмо не е посочено въз основа на кои архивни единици е направен извода. Без изясняване на посочените въпроси чрез проверка в Обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП на НОИ – Кюстендил, не може да се правят изводи дали документацията в архивохранилището е изчерпателна или не, включително и относно жалбоподателя. Касационната инстанция намира, че делото не е било изяснено от фактическа страна по отразените в предходния абзац въпроси, които са съществени за спора. Съдът е приел заключения на вещото лице (основно и допълнително), които са изготвени въз основа на част от доказателствата, без да бъдат проучени и съобразени данни от цитираното архивохранилище. В случая това е било необходимо, тъй като ДФ "Строймашинженеринг" е осигурител с прекратена дейност без правоприемник, а също така с оглед изискванията на чл. 5, ал. 10 КСО, проведеното оспорване и разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ГПК. По тези съображения се счита, че неправилно съдът е приел експертизите и в мотивите към решението се е позовал на тях. В съдебното заседание, състояло се на 11.07.2019 г. е прието основното заключение на вещото лице. Но към него са приложени разплащателни ведомости на ДФ "Строймашинженеринг", СО "Вагоностроене", ДФ "Транстехника" за периодите 1.01.1991 г. - 31.12.1991 г., 1.01.1992 г. - 31.12.1992 г., 1.01.1993 г. - 31.12.1993 г., 1.01.1994 г. -31.12.1994 г., 1.01.1995 г. - 31.12.1995 г., 1.01.1996 г. - 31.12.1996 г. и 1.01.1997 г. - 31.12.1997 г. Липсва определение, с което съдът приема ведомостите като доказателства по делото, а от друга страна в решението излага мотиви по тях. Така страните са били лишени от възможността да вземат отношение по представените от експерта ведомости. Следвало е да им бъде предоставена възможност да изразят становища относно приемането на ведомостите като доказателства по делото и впоследствие, с конкретно определение, съдът да се произнeсе по тези доказателства. Свидетелските показания на Щ. Щерев не могат да послужат за доказване на трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя. Представените от ответника експертни решения № 549 от 20.04.1993 г., № 386 от 13.04.1994 г. и № 408 от 5.04.1996 г. на ТЕЛК, с които на Цветков са признати съответно ІІ, а с последното – ІІІ група инвалидност, не са разгледани в смисъл как при посоченото от експертизата на трайно намалената работоспособност здравословно състояние лицето е осъществявало трудова дейност. Текстът на чл. 176, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. Касационната инстанция намира, че за изясняване на спора от фактическа страна жалбоподателят е следвало да бъде задължен да се яви лично и да отговори на въпроси свързани изпълнението на трудовите му функции в Железопътен завод – София и в ДФ "Строймашинженеринг" – СМИ "Строймашремонт". Всичко изложено в настоящите мотиви налага изводът, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото не е било разяснено от фактическа страна. По тези съображения оспореният съдебен акт следва да бъде отменен при условията на чл. 222, ал. 2 АПК, а делото – да бъде върнато на Административен съд – Монтана за разглеждането му от друг състав. Настоящото решение не окончателно за изхода на правния спор Ето защо по предявените пред касационната инстанция претенции за разноски, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционния съд, в зависимост от правия резултат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,