Решение № 4493 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 103/2014 г.

Решение № 4493 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 103/2014 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП против решение № 6778 от 7.11.2013 г. по адм. дело № 985/2013 г. на Административен съд София град, с което е отменен Ревизионен акт № 2051202415/31.08.2012 г., издаден от ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП в частта за определените задължения по ЗДДС на "Кодика 90" ООД за данъчни периоди от м. март 2011 г. до м. ноември 2011 г. в резултат на отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Вивал С" ЕООД и "Дима" ЕООД. Развиват се доводи за неправилност, от които може да се изведе извод за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на административния съд и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Кодика 90" ООД, чрез адв. Пасков, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, като подробни съображения излага в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил Ревизионен акт № 2051202415/31.08.2012 г., издаден от В. Колджиев, ст. инспектор по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, относно определените задължения по ЗДДС на "Кодика 90" ООД за данъчни периоди от м. март 2011 г. до м. ноември 2011 г. в резултат на отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Вивал С" ЕООД и "Дима" ЕООД. За да постанови обжалвания в настоящето производство резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е заключението на ССЕ, както и показанията на свидетеля Иванов. Приел е, че са налице необходимите доказателства, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая реално са осъществени спорните услуги. Съдът е приел за необоснована тезата на приходната на приходната администрация за недоказаност на процесните услуги предвид липсата на доказателства относно техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците. В тази връзка съдът се е позовал на решение на СЕС по дело С-324/11 г. Решението е правилно, съобразено с материалния закон. Няма допуснати нарушения при преценка на фактите, за които няма спор и приложимите норми, както се твърди в касационната жалба. Съдът подробно в решението си е анализирал всички съображения на органа по приходите и е обсъдил събраните по делото доказателствата - писмени и гласни, както и ССЕ и е достигнал до законосъобразни изводи за реално осъществени услуги по фактурите, издадени от доставчиците "Вивал С" ЕООД и "Дима" ЕООД. Наведените в касационната жалба възражения преповтарят констатациите от ревизионния акт. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на данъчно-задълженото лице с насрещен субект приходната администрация. Правилно е разпределил и тежестта на доказване на претендираното от дружеството право. В тази връзка правилно е посочил, че за признаването на право на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно само притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени. Неоснователни са възраженията на касатора, че по делото не са представени никакви доказателства във връзка с процесиите услуги. За да обоснове извод за реално осъществени от "Вивал С" ЕООД и "Дима" ЕООД услуги за ремонт и почистване на речни корита и съпътстващите ги дейности, административният съд се е позовал на представените по делото писмени доказателства - фактури, договор от 1.06.2011 г., с предмет - почистване на част от коритата на реките Банска, Клисура, Беравица и Какач; двустранно подписани протоколи за приемане на извършени работи по месеци, в които е отразено количеството, единичната цена и общият размер на цената и дължимият ДДС, договор от 1.10.2011 г. /сключен с "Дима" ЕООД/ с предмет ръчно почистване на част от коритата на реките Клисурска, участъци в гр. Банкя, река кв. Филиповци, язовир с. Мрамор, приложените към него количествено-стойностни сметки както и показанията на св. Иванов. Установена е и последващата реализация на услугата към договора, сключен между "Кодика 90" ЕООД и "Хидрекс" ООД. Фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, данъкът е начислен според изискванията по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Издадените от доставчиците фактури са включени в дневниците за продажби и са намерили отражение при определяне резултатите в справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди, с което са изпълнили разпоредбите на чл. 124 и чл. 125 от ЗДДС, което е установено и от неоспореното заключение на ССЕ. Доставчиците са отразили данъка по сметка 4532 - Начислен ДДС по продажбите, т.е. задължение към бюджета. Правилно съдът в случая се е позовал на приложените по делото Протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС от 12.08.2011 г. № ДДС 2216-0966766 на "Вивал С" ЕООД за д. п. м. юли 2011 г. и приложения към него дневник за продажбите, включващ и спорните фактури, както и протокол за приемане на данни от 14.09.2011 г. с отразено приемане от Олег Хаджиев. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че фактурите, издадени от "Вивал С" ЕООД през м. 07 и м. 08 на 2011 г. не са включени в дневника за продажби и СД за ДДС за тези данъчни периоди. Съобразно изложеното обоснован е изводът на административния съд, че за "Кодика 90" ООД са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури и не са налице изключенията по чл. 70 от ЗДДС. Следва да се посочи, че съгласно Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права. Обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, а ответникът не е претендирал присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,