Решение № 7535 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10109/2014 г.

Решение № 7535 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10109/2014 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Йорданка Андреева Семкова от гр. Оряхово, чрез пълномощника й адв. Кр. Сулев, срещу Решение № 313 от 13.06.2014 г., постановено по адм. дело № 235/2014 г. от Административен съд Враца с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - Агенция за социално подпомагане, не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на исковото производство. Искът е бил предявен с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като вредите са претендирани от отмяната на Заповед № 0-1707 от 27.09.2013 г. на директора на РД "Социално подпомагане" гр. Враца. След връщане на преписката обаче административният орган е постановил друга заповед - № РД-09-08 от 21.02.2014 г., с която отново отказва отпускане на целева помощ за отопление за ищцата. Този административен акт, с който приключва инициираното от нея административно производство, не е бил оспорен, влязъл е в законна сила и е породил правните си последици. При това положение липсва едни от комулативно изискуемите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен, като незаконосъобразен, административен акт, от който ищцата твърди, че са настъпили за нея имуществени и неимуществени вреди.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска на Йорданка Андреева Семкова от гр. Оряхово срещу Агенция за социално подпомагане гр. София, с който на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иска за й бъде заплатено обезщетение от 628. 60 лв. имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие отменен, като незаконосъобразен административен акт - Заповед № 0-1707 от 27.09.2013 г. на директора на РД "Социално подпомагане" гр. Враца.

За да постанови този резултат съдът е приел, че след отмяната на акта преписката е върната за ново разглеждане на административния орган и по този начин производството по искането на г-жа Семкова за отпускане на целева помощ, не е приключено. При наличната висящност на административното производство искът е преценен за неоснователен и е отхвърлен.

Решението е правилно като краен резултат. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

1. Ищцата претендира имуществени и неимуществени вреди в размер общо на 628. 60 лева от отменената, като незаконосъобразна, заповед № 01707 от 27.09.2013 г., на Директора на ДСП-Оряхово. Имуществената вреда е описана от пълномощника й като разноски "по делото по обжалване, както и по настоящото дело (чл. 143 АПК) в размер на 328. 60 лева" - адвокатски хонорар с цел защита правото на целева помощ; както и за "причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания през периода 2013/2014 г. породени от студа, мизерията през зимния сезон, преживените от него стрес, здравословни проблеми, напрежение и притеснение, поради липса на необходимите условия за живот и напредналата ... възраст", без уточнен размер.

2. След отмяната на оспорвания административен акт преписката е върната на административния орган с указания за ново произнасяне. Със Заповед № РД-09-08 от 21.02.2014 г. (л. 33-35) на АСП - Дирекция "СП" гр. Оряхово, издадена на осн. чл. 13, ал. 2 ЗСП; чл. 4, ал. 4 от Наредба № 07-5 от 16.05.2008 г.; § 2 ПЗР на Наредбата за изм. и доп. на Наредба № 07-5 от 16.05.2008 г. и съдебно решение № 29 от 17.01.2014 г., постановено по адм. дело № 633/2013 г. от АС - Враца, отново е постановен отказ да бъде уважена молбата на г-жа Семкова и да й бъде предоставена целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителния сезон 2013/2014 г. Видно от отбелязването, същата е връчена на молителката на 27.02.2014 г. (л. 35) и е влязла в сила, като неоспорена.

3. За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законовоизискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

Тоест, ищцата Семкова е следвало да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, техния характер, размер и най-вече че вредоносния резултат е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт.

4. В случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Сама по себе си отмяната на Заповед № 01707 от 27.09.2013 г., на Директора на ДСП-Оряхово, с която на ищцата е отказана целева помощ не обуславя извод, че за адресата е възникнало право на обезвреда на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и доказано не само наличието на незаконосъобразен административен акт, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от този акт или тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). В случая се претендира обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатски хонорар за две съдебни производства. Разноските, които страната е понесла в административното производство по оспорването на Заповед № 01707 от 27.09.2013 г. е следвало да претендира пред решаващия съд по реда на чл. 143 АПК. Те не представляват имуществена вреда по смисъла на ЗОДОВ. Разноските в исковото производство също не са вреда в смисъла на специалния закон.

За твърдяните неимуществените вреди, описани в исковата молба, ищцата не е сочила и не е представила доказателства в процеса. Неимуществените вреди не се презумират от закон и подлежат на общо основание на доказване в съдебното производство.

В случая ищцата не се е справила с доказателствената тежест.

5. Не е налице и пряка причинна връзка. Това е така, тъй като след отмяната на оспорваната заповед преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, т. е. висящността на административното производство е възобновена . То е приключило с акт, с който отново е отречено правото на ищцата на целева помощ, но той не е бил оспорен и е влязъл в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение