Решение № 134 от 22.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3059/2014 г.

Решение № 134 от 22.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3059/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. П., Д. А. П., С. Х. П. и С. П. Т. срещу решение № 2012/31.10.2013 г. по т. д. № 2007/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение от 24.07.2012 г. /действителна дата 25.07.2012 г./ по т. д. № 15/2012 г. на Окръжен съд - Кюстендил е признато за установено по предявените от касаторите срещу [фирма] искове по чл. 29, ал. 1, пр. 3-то ЗТР, че е несъществуващо обстоятелството, вписаното въз основа на заявление образец А4 с вх. № 200901261560532, а именно, че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008 г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И. В касационните жалби се сочи, че обжалваното решения е недопустимо, поради нарушение на диспозитивното начало - постановено по жалба срещу решение, в което няма произнасяне по съществото на спора и при липса на въззивна жалба срещу последващото решение на първата инстанция, с което тя се е произнесла по иска и което е влязло в сила. Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата. С определение по чл. 288 ГПК по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса за евентуалната недопустимост на въззивното решение, в хипотеза, когато то е постановено по искове, по които производството е приключило с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК, приема следното: Настоящият състав приема следното по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба, влиза в сила и се ползва със стабилитет, поради което то е неотменимо от въззивния съд. Въззивното решение, постановено по искове, по които първоинстанционният акт е влязъл в сила и не е предмет на въззивната жалба, е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред Окръжен съд - Кюстендил е образувано т. д. № 15/2012 г. по предявените от касаторите срещу ответното дружество искове по чл. 29, ал. 1, пр. 3-то ЗТР за обявяване несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства: 1/ че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008 г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И.; 2/ че с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 26.01.2009 г., В. А. И. е освободен за управител и за такъв е избран Н. П. П. С решение от 25.07.2012 г. КОС е прекратил производството по исковете, свързани с решение на общо събрание на съдружниците от 27.10.2008 г., поради липса на правен интерес, и е отхвърлил тези, отнасящи се до решение на общо събрание на съдружниците от 26.01.2009 г. Във връзка с постъпилата срещу решението въззивна жалба от ищците с определение № 305/7.02.2013 г. по т. д. № 3283/2012 г. е отменено инкорпорираното в решението от 25.07.2012 г. прекратително определение, като делото е върнато на КОС за произнасяне в частта относно исковете по чл. 29, ал. 1, пр. 3-то ЗТР, свързани с решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008 г. С решение от 19.04.2013 г. по т. д. № 15/2012 г. КОС е отхвърлил тези искове и срещу него не са постъпили въззивни жалби в законоустановения срок. С решение № 2012/31.10.2013 г. по т. д. № 2007/2013 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, след отмяна решение от 24.07.2012 г. /действителна дата 25.07.2012 г./ по т. д. № 15/2012 г. на Окръжен съд - Кюстендил, е признато за установено по предявените от касаторите срещу [фирма] искове по чл. 29, ал. 1, пр. 3-то ЗТР, че е несъществуващо обстоятелството, вписаното въз основа на заявление образец А4 с вх. № 200901261560532, а именно, че решение на общото събрание на съдружниците на [фирма], взето на 27.10.2008 г., П. е освободен за управител и за такъв е избран В. А. И. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че обжалваното решение е недопустимо. Въззивната инстанция не е зачела стабилитета на първоинстанционното решение от 19.04.2013 г. по исковете по чл. 29, ал. 1, пр. 3-то ЗТР за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците от 27.10.2008 г., срещу което не е постъпила въззивна жалба, и в разрез с диспозитивното начало на гражданския процес се е произнесла по тези искове, без същите да са предмет, както на отмененото от въззивния съд първоинстанционно решение, така и на въззивната жалба. Предвид недопустимостта на атакувания акт, същият следва да бъде обезсилен, като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по действителния предмет на въззивната жалба - решение от 25.07.2012 г. по т. д. № 15/2012 г. на Окръжен съд - Кюстендил в частта относно исковете по чл. 29, ал. 1, пр. 3-то ЗТР за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 26.01.2009 г. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,