Решение № 10399 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3211/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ремекс ЕООД гр. София, чрез процесуален представител против решение 1081/19.02.2024г., постановено по адм. дело 6601/2023г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) Р-22221222002101-091-001/03.01.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, в частта потвърден с решение 407/31.03.2023г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП, относно установени задължения по ЗДДС в общ размер на 21 865.20лв. и лихви за забава в общ размер на 3 661.13лв. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се неправилно приложение на закона и наличие на предпоставки за право на ползване на ДК по издадените от двамата доставчика фактури. Моли съда да отмени РА в оспорваната му част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита решението за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в съответната част, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22221222002101-091-001/03.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта потвърден с решение 407/31.03.2023г. на директора на Дирекция "ОДОП София при ЦУ на НАП, относно установени задължения по ЗДДС в общ размер на 21 865.20лв. и лихви за забава в общ размер на 3 661.13лв., за данъчни периоди 07.-11.2020г., 01.2021г., 03.-07.2021г. и 09.-11.2021г. С оспореното решение на АССГ е прието, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената от закона писмена форма и при липса на съществени процесуалния нарушения. При преценката на материалната му законосъобразност АССГ е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства, извършената и приета по делото Съдебно-графологична експертиза и установената въз основа на тях фактическа обстановка за всеки един от двамата спорни доставчика. По отношение издадени от Администрация и защита на личните данни ООД фактури от месец юли 2021г., с предмет доставка на техника за видеонаблюдение и СОТ е прието, че липсват доказателства за реалното получаване на фактурираните стоки от Ремекс ЕООД. В тази връзка е посочено, че управителят на дружеството в изрична декларация е заявил, че фактурите не са били заплатени, тъй като част от материалите по тях не са били доставени. По отношение на останалата техника за видеонаблюдение липсват представени каквито и да са съпътстващи фактурите доказателства за тяхната доставка, липсват данни за индивидуализиране на процесната техника за да се установи нейното реално предаване в патримониума на РЛ. По отношение фактури издадени от Скиз ЕООД за периодите 07.-11.2020г., 01.2021г., 03.-07.2021г. и 10.2021г. с предмет различни СМР съдът е посочил, че към тях са представени приемо-предавателни протоколи, нотариален акт за покупко-продажба и споразумение по чл. 25а, ал. 2 от ЗННД. С оглед оспорването на издадените фактури и приемо-предавателните протоколи е открито производство по чл. 193 от ГПК, като видно от заключението на СГЕ подписите върху фактурите и приемо-предавателните протокол не са положени от представител на дружеството-доставчик, както е посочено в тях. АССГ е приел тези частни документи за неистински и предвид липсата на представени други доказателства във връзка с извършени и фактурирани СМР е приел, че липсват данни за реалност на извършените услуги. Посочено е още, че дори и тези документи да не са били оспорени, то от тях не могат да се извлекът данни за конкретния вид и обем на извършените дейности, нито тяхната индивидуализация, което е пречка за установяване реалното изпълнение на фактурираните услуги. Предвид горното жалбата на дружеството срещу процесния РА в оспорената му част е отхвърлена. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на АССГ по отношение издадените от Администрация и защита на личните данни ООД фактури с предмет Техника за видеонаблюдение и СОТ. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Правилно в съдебното решение е прието, че в тежест на ревизираното лице е да установи материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. В същия смисъл е т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К, и т. 31 и т. 32 от решението на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, Боник. Основното изискване според СЕС, за да е налице правото на приспадане по доставките, е да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки и услуги са били използвани впоследствие от данъчно задълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки. Фактите по делото са установени при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и сочат на липса на предпоставки за ползване на ДК по издадените от сочения като доставчик Администрация и защита на личните данни ООД фактури. На първо място самият жалбоподател, че действията на своя управител сочи липса на плащане по фактурите, поради непълно изпълнение т.е. поради недоставяне на част от техниката за видеонаблюдение, което опровергава доводите на дружеството за реалност на доставките. На второ място липсват представени каквито и да са доказателства, освен издадените фактури, касаещи доставката на техниката за видеонаблюдение и СОТ т.е. липсват съпътстващи фактурите писмени доказателства чрез които да се индивидуализира в достатъчна степен предмета на доставката за да се приеме, че са извършени действия по получаването на техниката от страна на РЛ. Решението в тази си част е правилно и следва да се остави в сила. По отношение издадените фактури от Скиз ЕООД изводите на АССГ за липса на реалното изпълнение на фактурираните услуги, се възприема и от касационната инстанция. В практиката си както ВАС, така и СЕС /решение от 18.07.2013г. по дело С-78/12, Евита-К, както и решението от 06.12.2012г. по дело С-285/11, Боник/, че данъчнозадълженото лице е длъжно да представи обективни доказателства, че стоките и услугите действително са му били доставени от данъчнозадължени лица за целите на подлежащи на облагане с ДДС негови сделки, по отношение на които то действително е платило ДДС. В конкретния случай РЛ е представило като доказателства установяващи извършване на фактурираните услуги еднотипни приемо-предавателни протоколи и фискални бонове за извършено плащане по тях. Издадените фактури и приемо-предавателните протоколи са били оспорени от приходния орган, като правилно в тази насока АССГ е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК за установяване тяхната автентичност и в съответствие с процесуалните правила на посочения текст е разпределил и доказателствената тежест при оспорване на частни документи върху страната, която ги е представила. Видно от заключението на СГЕ положените подписи не са на представляващия РЛ, като последния в съдебното производство не е представил доказателства, които да опровергават заключението на СГЕ т.е. правилно първоинстанционния съд е приел, че приемо-предавателните протоколи са неистински документи и не ги е кредитирал. По този начин съдът е отрекъл свидетелстващата функция на тези частни документи за извършените действия по приемане на реализираните услуги. Автентичността и верността на посочените документи не се потвърждава с други безспорни доказателства, тъй като такива не са представени и не са събрани, нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство т.е. следва да се приеме, че оспорването е основателно и тези документи се изключват от доказателствения материал, както правилно е сторил и АССГ. При липсата на други доказателства оборващи горните установявания, то правилно е прието, че не се доказва реално изпълнение на фактурираните услуги от сочения като доставчик Скиз ЕООД. В тази си част съдебния акт също е правилен. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата на Ремекс ЕООД, АССГ е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. С оглед на своевременната претенция от процесуалния представител на ответника и материалния интерес, на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 2 692.11лв., изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,