Решение № 14642 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3629/2018 г.

Решение № 14642 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3629/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на началник 01 група в 03 сектор на Отдел "Пътна полиция" при СДВР срещу решение № 760/09.02.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 10955/2017 г., с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 17-4332-005106/07.08.2017 г., издадена от началник 01 група в 03 сектор на Отдел "Пътна полиция" при СДВР. От оплакванията на касатора се извеждат доводите му за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Настоява да са установени материалните предпоставки за ПАМ, тъй като към датата на проверката водачът не е носил, нито притежавал свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията на управляваното МПС, доколкото го е обявил за изгубено/откраднато и то е било обявено за невалидно. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Ответникът по касация Г. Ранков не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АССГ ЗПАМ е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС. Мотивите на акта съдържат констатации, че адресатът му е собственик на конкретно МПС, което на 05.08.2017 г. е управлявано от В. Иванов, който не притежава съответното СУМПС. Правно основание за наредената правна промяна е разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Адресат на акта е Г. Ранков. По констатациите на първостепенният съд Г. Ранков е собственик на ППС Рено 19, посочено в мотивите на ЗПАМ; по времето и на мястото, посочени в акта превозното средство е управлявано от В. Иванов. Иванов е притежавал СУМПС, за което с молба от 05.05.2017 г. до 02 РПУ е обявил, че е изгубено/откраднато. Дубликат на свидетелството е издаден на 09.08.2017 г., а ново свидетелство – на 11.08.2017 г. Сред установяванията на съда е и това, че издателят на акта е оправомощен от директора на СДМВР да издава заповеди за налагане на ПАМ. За да отмени ЗПАМ, съдът е приел, че изгубването/открадването на СУМПС не води до загуба на правоспособността като водач на МПС. С позоваване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, е обосновал битието на СУМПС като удостоверителен документ за правоспособност. Заради удостоверителната му функция не представлявал елемент от фактическия състав на придобиване на правоспособността за управление на МПС. А щом с изгубването на свидетелството не се губела правоспособността, то не бил осъществен фактическият състав за налагане на ПАМ. Като самостоятелно отменително основание в мотивите на решението е възприето несъответствие на акта с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 АПК. Налагането на ПАМ не преследвало целите на административната принуда и ограничавало правата на жалбоподателя в по-голяма от дължимата степен, тъй като е лишен от възможността да управлява собственото си превозно средство за срок 6 месеца, при все че на водача е издадено ново СУМПС 7 дни след извършване на нарушението, по повод на което е издадена заповедта. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Правно релевантните факти, представляващи материално правни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, от последната хипотеза на разпоредбата, в редакцията й от ДВ бр. 54/2017 г., са управляването на МПС и непритежаването от водача на съответно СУМПС. Правно значим е и фактът на собствеността на МПС, тъй като адресат на мярката е собственикът. Съдържанието на ПАМ е прекратяването на регистрацията на ППС. При действието на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП /ред. от ДВ бр. 43/2002 г./ условие за правомерното управляване на МПС е водачът да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. След новелата на разпоредбата от ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г. са въведени и изисквания водачът да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, но пък и със същото изменение на ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 2 а е създадена б. "а", в която материалните предпоставки за прекратяването на регистрацията са съобразени с изискванията на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, без хипотезата на СУМПС което е обявено за невалидно или не е в срока на валидност. Понятието притежаване по ЗДвП не обозначава упражняване на елемент от сложното право на собственост върху СУМПС, нито държането на документа. Българските лични документи /какъвто е и СУМПС – чл. 1, ал. 5, т. 2 ЗБЛД/ са собственост на държавата - чл. 2 ЗБЛД. Държането на СУМПС е правно релевантно по време на управляването на автомобила с оглед задължението на водача да го носи /срвн. § 5, т. 25 от ДР на ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП/. Неизпълнението на задължението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП има за последица налагането на административно наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, но не е елемент от фактическия състав на други форми на административна принуда. СУМПС е документът, издаден в резултат на волеизявлението по чл. 21, ал. 3 АПК, който е от значение за упражняване на права на адресата, тъй като удостоверява разширената му правоспособност по чл. 150 ЗДвП. Притежателят е посочен в съдържанието на документа на свидетелството – чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Затова и притежанието на СУМПС е отразяването на името на лицето с разширена правоспособност в документа, който я удостоверява. Легитимиращото действие на СУМПС е ограничено със срок на валидност на документа /арг. чл. 53, ал. 1, т. 9 ЗДвП/. Валидността на свидетелството може да бъде прекратена и преди изтичането на срока му, когато е засегната субстанцията му /повреждане или унищожаване/ или е прекратена фактическата власт върху него /изгубване или кражба/. Изтичането на срока на валидност на СУМПС е основание за подмяната му /чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № I-157/, при което освен заявлението и декларацията по чл. 13, ал. 1, т. т. 1 и 6 от Наредбата се представя и карта за оценка на физическата годност по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Повреждането, унищожаването, изгубването и кражбата на СУМПС, освен юридически факти, пораждащи правомощието на администрацията да промени статуса на свидетелството и да го обяви за невалидно е и правопораждащ юридически факт за притежателя да поиска издаване на дубликат. Издаването на дубликат е административна услуга, при която е ирелевантна физическата годност на заявителя – вж. чл. 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата. Придобилият право да управлява МПС не губи разширената си правоспособност, ако не може да я удостовери поради настъпването на юридическите факти по чл. 16, ал. 1 от Наредбата. Той продължава да "притежава" СУМПС по терминологията на закона. Липсата или физическата негодност на документа на свидетелството се преодолява с издаване на дубликат, а не с издаване на ново свидетелство. Щом посоченият в ЗПАМ водач е притежавал СУМПС, валидно за управляваното от него превозно средство, не е осъществен фактическият състав на ЗПАМ по чл. 171, т. 2а, in fine от ЗДвП в приложимата редакция и решението за отмяна на утежняващия административен акт е правилно. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение