Решение № 6211 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16355/2009 г.

Решение № 6211 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16355/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Георги Димитров Марчев от гр. Поморие срещу решение от 22.10.2009 г., постановено по адм. дело № 2290 от 2008 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение следва да се отмени като неправилно по изложени съображения, че е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, на приложимия закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (за която решението е неблагоприятно), в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), образувано по жалба на Георги Димитров Марчев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № АЗ-1171 от 29.02.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Административната заповед е издадена за извършено от Марчев деяние, изразяващо се в това, че на 08.11.2007 г. в гр. Поморие, заедно с полицай Щерион Димов, в извънработно време и в униформено облекло, е упражнил физическа сила и причинил телесна повреда на Осман Ахмед Ахмед. Деянието е квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На посоченото правно основание на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните по делото доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". АС - София-град е изследвал подробно фактическата обстановка и въз основа на приложените по делото доказателства е изложил обосновани изводи досежно осъщественото нарушение. Възраженията, които се излагат в касационната жалба са направени и пред съда по съществото на спора и те са обсъдени в мотивите на решението. Конкретно са изложени доводи във връзка с некредитираните от съда показания на някои от свидетелите, които настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни. Първоинстанционният съд е основал решението си въз основа на цялостна съвкупна преценка на всички доказателствата, като е изложил подробни мотиви въз основа на които е отхвърлил жалбата срещу обжалвания административен акт. Взети са под внимание както показанията на свидетелите, така и обясненията на жалбоподателя, от които се установява факта на извършване на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. В начина, по който е проведено дисциплинарното производство не се установяват нарушения - дисциплинарнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и държавният служител е участвал в административното производство, съгласно правата си по приложимия закон. Фактическата обстановка е правилно установена, съответства на доказателствения материал, поради което възраженията са неоснователни. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,