Решение № 7003 от 12.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 срещу решение 730 от 13.10.2021 г. по адм.д. 833/2020 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отменено решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане рег. BG05М90Р001-1-008-0153/14 от 10.07.2020г. на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г., с което е отказано извършване на верификация и плащане на разходи в общ размер на 74981,04лв., включително : в размер на 29 600,00 лв. по бюджетно перо III.3.1 Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност 1 по фактури 350 от 12.10.2018 г. и 365 от 20.12.2018 г., издадени от Инвиктус ЕООД за услугата по разработване и внедряване на софтуер за управление на човешките ресурси ; в размер на 29 690,00 лв. по бюджетно перо III.7.1 Разходи, произтичащи от договори за изработка/ услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде по фактури 349 от 12.10.2018 г. и 359 от 12.12.2018 г., издадени от Инвиктус ЕООД за услугата но Разработване на стратегии за въвеждане на нови системи, практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда ; в размер на 7 574,78 лв. по бюджетно перо III.8.1 Разходи за подготовка на внедряване на стандарт за безопасни условия на труд и разходи за сертифициране и придобиване на сертификат, в случай че е предвиден такъв в Дейност 3 по фактура 351 от 17.10.2018 г., издадена от Инвиктус ЕООД ; в размер на 717,48 лв. по бюджетно перо 111.6.1 Разходи за дейности, свързани с осигуряване на публичност по фактура 84 от 17.12.2018 г., издадена от Промор ООД ; в размер на 7 398,78 лв. по бюджетно перо V.10.1 Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор. Позовава се на съдебна практика по адм.д. 6861/2021 г. по описа на ВАС. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред съда административен акт е прието, че изисквания към т. нар. системи за развитие на човешките у ресурси в предприятията са посочени в т. 12.2 и др. от Условията за кандидатстване по процедурата; сочения от възложителя наръчник не представлява източник на право в Условията за кандидатстване по процедурата и в одобреното проектно предложение няма препращане към него. Констатирането на факта, че процесната стратегия за ЕТ "К. Стойнова'' е с почти идентично съдържание е подобни документи на други бенефициенти по схемата, е допълнителен мотив за това, че в случая липсва индивидуален подход, отразяващ спецификите в дейността на ЕТ "К. Стойнова. Органът счита, че в отговора или по преписката не се съдържа доказателство, че стратегията е довела до полезен за бенефициера резултат, свързан с изпълнението на ДВФП. В отговора от 18.06.2020 г. не се обяснява каква точно полза са му донесли следните части от процесната стратегия, като например: Гъвкавостта е свързана с гъвкава организация на труда, Интуицията и усещането вече могат да бъдат сверени с факти, Управлението на възрастта в организацията следва да се има предвид при формирането па работните места, а също и останалите, които са цитирани в писмото от 29.05.2020 г. В няколко свои решения Върховният административен съд приел, че процесната стратегия за ЕТ "К. Стойнова" е идентична с подобен документ (независимо как е наименован) на други бенефициенти, финансирани по схемата. Между ЕТ "К. Стойнова" и лицензодателя Инвиктус ЕООД липсва изрична писмена уговорка да е отстъпено изключително право за използване на произведение (процесният софтуер), поради което чл. 36, ал. 4, изр. 2 ЗАПСП приема, че случая е отстъпено неизключително право за използване. Доколкото в раздел 11 на лицензионното споразумение страните са уговорили, че авторските права остават за Инвиктус ЕООД, а и е предоставено неизключително право за използване, значи престираният софтуер не е разработен за ЕТ "К. Стойнова. Освен това, в т. 1 на раздел I на лицензионното споразумение изрично е уговорено, че лицензодателят предоставя ограничено неизключително право на ползване от страна на ЕТ "К. Стойнова". В качената и публично достьпна на сайта на оперативната програма секция за Въпроси и отговори, касаеща схема В005М90Р001-1.008, ясно е изразено отношението на административния орган към вида на разхода за софтуер при отговора на въпрос 107.2 - "Задължително ли е да бъде закупен готов специализиран софтуер за управление на човешките ресурси в предприятието или е допустимо такъв да бъде разработен специално за нуждите на нашето дружество и по наше задание?, а именно отговорът на органа гласи - Няма заложени конкретни изисквания относно начина на придобиване на специализирания софтуер за управление на човешките ресурси. Същият може да бъде закупен като готов продукт или да бъде разработен специално за нуждите на дружеството. Съюзът или показва, че всеки кандидат по процедурата е могъл да посочи в проектното си предложение една от двете алтернативи. ЕТ "К. Стойнова" е избрал втората, доколкото неколкократното посочване, че по проекта ще бъде разработен софтуер, би могло да означава единствено специално разработен за нуждите на бенефициера софтуер, а не закупуване на готов продукт, адаптиране на съществуващ (версия) или нещо друго; В писмото от 29.05.2020 г. е обяснено по какви причини разходът не следва да се верифицира. Бенефициерът е получил версия на софтуер, който не е разработен специално и единствено за нуждите на него и е универсално приложим. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че в обстоятелствената му част не се съдържа системно изложение на фактите които са приети за установени или за ненастъпили от административния орган, а разсъждения на органа относно направено искане от страна на бенефициера, относно съгласуване на промяна на правно организационния модел на работа на едноличния търговец, което е извън същността на административния въпрос, чието разрешаване е поискано от бенефициера с регистриране не искането за окончателно плащане по процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Втората половина от съобразителната част на процесното решение, съставлява реплики и съображения на органа по становището на бенефициера изразено в писмо, регистрирано в ИСУН с кореспонденция BG05M90P001-1.008-0153-С01-М016 от 29.05.2020 г., които не съдържат ясно и конкретно направени изводи относно всички факти и обстоятелства, които се счита че са установени в хода на административната процедура. Препращането на някои места към писмо изх. BG05M90P001-1.008-0153/12 от 29.05.2020 г., не санира липсата на системно изложение на фактически и правни основания за издаване на акта. Едва в диспозитивната част на решението, която би следвало да съдържа само правата или задълженията за адресата на акта, конкретно е заявен факт и е посочено, относимото към него правно основание. Този факт е започнало производство по администриране на нередност в резултат на посочените в подточка 3.1 на писмо изх. 13G05M9OP001-1.008-0153/ 12 от 29.05.2020 г. обстоятелства, за което е регистриран в ИСУН2020 сигнал 126, съответно 127 (със статус активен) за възможни нередности. Посоченото правно основание в случая е основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Наред с това обаче, като правно основание за издаване на решението са посочени още и чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ по отношение на сумата от 29 600,00 лв. и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ по отношение на сумата от 29 690,00 лв., без да са заявени конкретни юридически факти, които да са предвидени в хипотезите на въпросните правни норми. Отказът да бъде верифицирана сумата от 29 600,00 лв. е правно основан едновременно на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ и на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, Отказът за верифициране на сумата от 29 690,00 лв. е правно основание едновременно по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Според чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в случай, че бенефициент не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. Съответно според чл. 57, ал 1, т. 2 и т 3 от ЗУСЕСИФ, разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. Неверифицирането на конкретна парична сума по реда на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е отказ, основан на констатация, че разходът е недопустим на някое от основанията по чл. 57, 58 и 59 ЗУСЕСИФ, а в първата хипотеза, защото не е доказано, че съответства на изискванията за допустим разход, т. е. не са налични изискуемите доказателства, въз основа на които органът може да направи обоснован извод за допустимостта или за недопустимостта му, и във втория случай, въз основа на съждение, че това е разход, при осъществяването на който вероятно е допуснато нарушение на приложимото право, поради което до установяването по надлежния начин на това обстоятелство той не трябва да бъде възстановяван. Правомощието на органа да откаже верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, не е свързано с правомощието му да откаже верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ. Това са две самостоятелни основания, обосновани от различен фактически състав. За законосъобразността на отказа от верификация на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ е достатъчно да се установи, че е започнала процедура по администриране на нередност, за която органът предвижда определяне на финансова корекция в размер, съответен на размера на неверифицирания разход Направен е извод, че е недопустимо отказа да бъде верифицирана конкретно заявена от бенефициера парична сума е недопустимо да бъде правно основан едновременно на материално правните норми на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ не само защото те са две напълно самостоятелни основания, които се черпят от различни фактически състави, но и защото имат и различни правни последици. Влизането в сила на акта с който конкретна, искана от бенефициера парична сума не е верифицирана на основанията посочени чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ има за последица окончателно и непререшимо квалифициране на този разход като недопустим за безвъзмездно подпомагане. Обратно, влизането в сила на акта с който определен разход не е верифициран за изплащане на някое от основанията по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, няма за последица окончателното му квалифициране като недопустим, съобразно нормата от закона, този разход може да бъде включен в следващо искане за плащане. Дори в случая да се приеме, че са налице започнали производства по администриране на нередност в резултат на посочените в подточка 3.1 на писмо изх. 13G05M9OP001-1.008-0153/ 12 от 29.05.2020 г. обстоятелства, за което е регистриран в ИСУН2020 сигнал 126, съответно 127 (със статус активен) за възможни нередности, не е възможно постановения от административния орган резултат да бъде оставен в сила, именно защото той е основан и на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ, при което положение би се преклудирала възможността, бенефициента отново да включи тези два разхода в следващото искане за плащане. Оспорения административен акт не може да бъде оставен в сила и по отношение на сумите от 7 574,78 лв. ; 717,48 лв. и 7 398,78 лв., доколкото предпоставките за тяхното верифициране или отказа това да бъде сторено са пряко обусловени от предпоставките по отношение на първо посочените два разхода. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че административният акт не може да издава на алтернативни правни основания, което води до неопределеност на акта. При наличие на основания по чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ следва да се издаде отделен административен акт и самостоятелен административен акт по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ, ако са налице основания за това, тъй като последиците са различни, когато е основан на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ се преклудира възможността бенефициерът отново да включи тези разходи в следващото искане за плащане, докато когато е издаден на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ разходът може да бъде включен в следващо искане за плащане. При положение, че е налице хипотезата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, съдът не може да отмени акта на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ при положение, че са налице основания за отмяната му, следователно актът е издаден при съществено процесуално нарушение, както правилно е приел административния съд. Няма как да се напише диспизитив на съдебно решение, че се отменя акта на основание чл. 57 ЗУСЕСИФ, а оставя в сила акта на основание чл.64, ал. 1 ЗУСЕСИФ. При положение, че е било налице основание и се издаде акт по чл. 64, ал. 1, предложение второ, ЗУСЕСИФ, съгласно която в случай, че е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, УО е следвало да спре производството по отказ за верификация по чл. 57, ал.1 ЗУСЕСИФ, до приключване на процедурата за налагане на финансова корекция поради нередност, с влязъл в сила акт. Не подлежат на верификация разходите за които с влязъл в сила акт е наложена финансова корекция, до размера на финансовата корекция, което основание се конкурира с основанието по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУСЕСИФ, посочено като алтернативно от УО, което е за пълен размер на разходите. В цитираното от ответната страна решение по адм.д. 6861/2021 г. по описа на ВАС също се приема, че двете основания са кумулативно несъвместими поради следното: