Решение № 11296 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2018 г.

Решение № 11296 от 22.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11523/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт М. С., против решение № 210/05.07.2018 г. постановено по адм. дело № 197/2018 г. на Административен съд-С. З.. С него е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 03-РД/134/24.01.2018 г. за отказ от финансиране на подадено заявление за подпомагане от община Ч. и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Правят се възражения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на решението, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – община Ч., чрез процесуален представител адвокат М. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на община Ч., против заповед № 03-РД/134/24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано да бъде финансирано подаденото от общината заявление за подпомагане, на основание чл. 41, ал. 1, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 36, ал. 1, т. 5, във връзка чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 12/25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаб инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. От данните по административната преписка се установява, че общината е подала заявление за подпомагане 24/07/2/0.0.0713/03.10.2016 г. за изпълнение на проект: "Реконструкция на улици в община Ч., обхващаща населените места: град Ч., село З., село С. и село Г.". При извършена административна проверка за наличие критериите за отстраняване по чл. 7 от Наредбата, органът е констатирал, че община Ч. не отговаря на условията по чл. 7, ал. 1, т. 8 от подзаконовия акт, предвид установеното неизпълнение с повече от 50% от стойността или обема на договорените дейности по договори № 24/321/00821/08.10.2010 г.; № 24/321/00822/08.10.2010 г., № 24/321/00823/08.10.2010 г. и № 24/321/00824/08.10.2010 г. сключени между общината и ДФЗ по Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. Във връзка с констатираните несъответствия за всеки един договор е изготвен доклад за нередност, въз основа на който е регистрирано лошо вземане, което към датата на издаване на процесната заповед за отказ от финансиране на подаденото заявление не е погасено. За да отмени процесната заповед, Административен съд-С. З. е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. Прието е, че не са налице материалните предпоставки на чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредбата – окончателно решаване на въпроса относно изпълнението или неизпълнението на договорите по мярка 321 и дали се дължи на виновно поведение на бенефициера. Установено е, че община Ч. е подала осъдителен иск срещу ДФЗ във връзка с отказаните за изплащане суми по сключените през 2010 г. договори за подпомагане, които са цитирани в процесната заповед, което производство не е приключило с влязъл в сила акт на компетентния съд. Съдът е посочил, че висящият съдебен спор е бил известен на органа преди издаване на заповедта за отказ от финансиране по мярка 7. 2, но не е взет предвид, нито е обсъдено отражението му върху крайния извод за надежност на кандидата. Съдът, позовавайки се на чл. 106, § 2 от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002 на Съвета /консолидирана версия/ е приел, че органът е издал незаконосъобразна заповед, поради което я е отменил. Постановеното решение е неправилно. Неправилно Административен съд-С. З. е приел, че уведомителните писма за отхвърляне на плащанията нямат характер на индивидуални административни актове. Съгласно чл. 21, ал. 1 АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Писмата, макар и да са наречени "уведомително", не само уведомяват, но и засягат пряко и непосредствено правата и законните интереси на ползвателя на финансовата помощ – община Ч., поради което носят белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, съответно подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Уведомителните писма са издадено от овластен административен орган, съдържат изричното му волеизявление и непосредствено засягат права и интереси на жалбоподателя. От представената административна преписка е видно, че по четирите договора за отпускане на финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони", при извършване на административни проверки след подаване на заявка за окончателно плащане, органът е установил несъответствия между реално изпълнените количества по дейностите, свързани със СМР по реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в различните населени места в община Ч., с договорените количества по дейности, съгласно одобрените количествено-стойностни сметки към всеки един от договорите. Във връзка с констатациите изпълнителният директор на ДФЗ е издал заповеди за отказ от изплащане на финансова помощ за всеки от четирите договора, като във всяка една заповед са посочени фактическите и правни основания за отказа, както и сумата за възстановяване. Със заповедите е разпоредено да бъдат сведени до знанието на съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение, както и да се уведоми ползвателя на помощта. В изпълнение на разпореждането са издадени уведомителни писма за отхвърляне на плащанията, които възпроизвеждат съдържанието на заповедта на изпълнителния директор. Писмата са връчени на община Ч. по надлежния ред – изпратено е препоръчано писмо на адреса на ответника и е върната надлежно оформена обратна разписка, поради което следва да се приеме, че са спазени формалните изисквания на чл. 61 АПК за надлежно съобщаване на издадените индивидуални административни актове. Още повече, че общината е упражнила правото си на защита, като е подала жалба срещу уведомителните писма по административен ред, пред министъра на земеделието и храните, което не изключва съдебния контрол. В оглед константната съдебна практика, писмата за отхвърляне на плащанията имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, като нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 от същия кодекс изисква актът да съдържа и означение пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Процесните писма действително не съдържат подобен реквизит, но това е несъществен пропуск, който не опорочава самите писма единствено и само на това основание. Неспазването на изискването на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК е скрепено от законодателя със съответната санкция за административния орган, като нормата на чл. 140, ал. 1 АПК определя, че в такива случаи срокът за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца, като по този начин са гарантирани правата на адресата на писмата. Административният съд не е съобразил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 148 АПК административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго, а когато актът е бил оспорен по административен ред, 14-дневният срок за оспорване започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе /чл. 149, ал. 3 АПК/. Следва да се има предвид, че както липсата на указания, така и дадените непълни такива са предпоставка за удължаване на срока за оспорване по смисъла на чл. 140, ал. 1 АПК. Уведомителните писма за отхвърляне на плащанията не са били обжалвани по реда на АПК, поради което същите са влезли в законна сила. Позоваването на съда на висящото исково производство е неотносимо към настоящия спор, доколкото съгласно чл. 1, т. 1 АПК издаването, оспорването и изпълнението на административните актове е уредено в Административнопроцесуалния кодекс. С обжалваната заповед № 03-РД/134/24.01.2018 г., изпълнителният директор на ДФЗ е отказал да бъде финансирано заявлението за подпомагане, подадено от община Ч. по мярка 7. 2 на основание чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 12/2016 г. В разпоредбата е посочено, че не се подпомагат кандидати/ползватели на помощта при наличие на някое от обстоятелствата за отстраняване, когато е установено, че по тяхна вина не са изпълнили задълженията си по договор за предоставяне на финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, договор за обществена поръчка, договор за концесия за строителство или за услуга, довело до предсрочното им прекратяване, изплащане на обезщетения или други договорни санкции, с изключение на случаите, когато неизпълнението засяга по-малко от 50 на сто от стойността или обема на договорените дейности по договора. При наличие на влезли в сила административни актове – уведомителните писма за отхвърляне на плащанията, с които са установени неизпълнение на задълженията по договорите по мярка 321, правилно административният орган е отказал финансиране на подаденото от общината заявление. В заповедите си изпълнителният директор на ДФЗ е посочил основанията от Наредба № 25/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и клаузи от сключените договори, които уреждат правомощията му да откаже изплащане на финансовата помощ и да иска възстановяване на изплатената вече помощ. Когато ползвателят е нарушил свои договорни или нормативни задължения, но липсва позоваване за невъзможност да бъдат изпълнени посочените в договора условия или наличие на форсмажорни обстоятелства /чл. 50, ал. 1 от Наредба № 25/2008 г. /, то неизпълнението му не изключва вината на ползвателя на помощта. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства, поради което като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган със заповедта, на посочените в нея правни основания, е отказал да бъде финансирано заявлението за подпомагане, подадено от община Ч., и при липсата на установен съществен порок при постановяване на акта, жалбата срещу заповед № 03-РД/134/24.01.2018 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ такова възнаграждение в размер на 100 лв., определено от съда съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение