Решение № 6912 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1260/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на СТИЛ БГ ЕООД, ЕИК 126641669 със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул. Продан Таракчиев 1, подадена чрез пълномощника му адв. А. Георгиев, против Решение 1040/21.12.2023 г. на Административен съд - Хасково, постановено по административно дело 829/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед ЗТД 3000-220/82-236402/23.06.2023 г., издадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив. С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Заповед ЗТД 3000-220/82-236402/23 .06.2023 г. на директора на ТД Митница Пловдив и да му се присъдят сторените разноски. Заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуване на чл. 42 от Регламент (ЕС) 952/2013 (МК) и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) и отговор на поставения в жалбата въпрос. С писмена молба от 28.05.2024 г. представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТД Митница Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Стефанова по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд Хасково и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Хасково е Заповед ЗТД 3000-220/82-236402/23.06.2023 г., издадена от директора на ТД Митница Пловдив, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС е разпоредено запечатване на търговски обект магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг "Генералово", общ. Свиленград, обл. Хасково, стопанисван от СТИЛ БГ ЕООД, за срок от 1 месец и е забранен достъпът до обекта за същия срок. Според изложените мотиви тя се издава във връзка с Наказателно постановление (НП) BG2023/3000-412/НП, с което на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС е наложено на СТИЛ БГ ЕООД административно наказание лишаване от правото да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1 месец в обекта, където е установено нарушението по чл. 123, ал. 6 ЗАДС - магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг "Генералово", общ. Свиленград, обл. Хасково и имуществена санкция в размер на 1 000 лв. С Определение 8856/26.09.2023 г. по адм. д. 8575/2023 г. на Върховния административен съд е разрешен въпросът относно допустимостта на оспорването на административния акт и наличието на правен интерес у адресата му от оспорването. Според мотивите на това определение, въпреки прекратяването на мярката на основание чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, за СТИЛ БГ ЕООД е налице правен интерес да иска разрешаването от съда на спора относно съществуването на правомощието на митническия орган да разпореди налагането на принудителна административна мярка (ПАМ) и относно материална законосъобразност на издадената от него заповед. Прекратяването на мярката е различно от оттеглянето на акта в съдебната фаза на процеса и не изключва допустимостта на съдебното производство на основание чл. 159, т. 3 АПК. То действа занапред, а отмяната на акта има ретроактивно действие. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 124б, ал. 2 ЗАДС, в писмена форма, със съдържание съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. В административното производство не са допуснати според него съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът си за материална законосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ съдът е обосновал изключително подробно с установените от него факти, по които страните не спорят. Според мотивите на НП BG2023/3000-412/НП/22.06.2023 г., издадено от началник отдел Митническо разузнаване и разследване в ТД Митница Пловдив, влязло в законна сила на 15.07.2023 г. на основание чл. 64, б. б) ЗАНН като необжалвано, административните наказания са наложени за това, че СТИЛ БГ ЕООД ЕООД на 21.03.2023 г., като държи в черна полиетиленова торба зад щанда за продажба в търговски обект - магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг "Генералово", общ. Свиленград, обл. Хасково, акцизни стоки общо 60 бр. кутии цигари марка "Karelia slims", всяка с по 20бр. къса цигари общо 1200 бр. къса цигари, всички с надпис на кутиите, който съдържа думите "Duty free", е нарушило забраната на чл. 99, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и е осъществило състава на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС. На 23.06.2023 г. е издадена Заповед ЗТД 3000-220/82-236402 от директора на ТД Митница Пловдив, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС е разпоредено запечатване на търговски обект магазин, находящ се на главен път Е80, паркинг "Генералово", общ. Свиленград, обл. Хасково, стопанисван от СТИЛ БГ ЕООД, за срок от 1 месец и е забранен достъпът до обекта за същия срок. НП и заповедта за ПАМ са връчени на дружеството на 30.06.2023 г., а на 03.07.2023 г. по сметка на Агенция "Митници" в БНБ е постъпило плащане от СТИЛ БГ ЕООД на 800 лв., с което е заплатена наложената с НП имуществена санкция на основание чл. 79б, ал. 1 ЗАНН. Във връзка с това от директора на ТД Митница Пловдив е издадена Заповед 3ТД-3000-250/32-478562/17.07.2023 г., с която на основание чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС е прекратена ПАМ. Изрично в нея е посочено, че не са предприети действия по фактическото запечатване на обекта. При тези факти първостепенният съд е приел, че заповедта за ПАМ е издадена в съответствие с чл. 124б, ал. 1 ЗАДС във връзка с наложеното административно наказание по чл. 124а, ал. 1 от същия закон. Нормата на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС е императивна и при налагането на ПАМ органът действа при обвързана компетентност. Доколкото ПАМ не е приложена, дружеството е било санкционирано само с НП, поради което според съда не е нарушен принципът на пропорционалност. Решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV 98, на което жалбоподателят се позова, според него не може да бъде приложено, тъй като е постановено при различни факти по главния спор. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на административния съд, че при издаването на оспорената пред него заповед за налагане на ПАМ е спазен принципът на пропорционалност. Действително Решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV 98, както и цитираното в него Решение на СЕС от 5 май 2022 г. по дело C-570/20, BV са постановени при различни факти. В настоящия случай двете административни наказания имуществена санкция и лишаването от правото да се упражнява дейност за срок от 1 месец в обекта, където е установено нарушението по чл. 123, ал. 6 ЗАДС, са наложени с влязло в сила НП. Предмет на настоящото производство не е НП и законодателно регламентираната възможност за налагане на две санкции за едно и също нарушение. В тази връзка би могло да се приеме, че ПАМ по чл. 124б, ал. 1 - запечатване на обекта, където е установено нарушението, също за срок от един месец, се налага с цел да обезпечи изпълнението на наложеното административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност. Връзката между така наложеното административно наказание и ПАМ е видна и от разпоредбите на чл. 124а, ал. 4 и чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, според които изпълнението на административното наказание по ал. 1 се прекратява от органа, който го е наложил, по искане на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. В този случай се прекратява и ПАМ. Според чл. 124в, ал. 1 при налагане на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът на нарушителя до обекта, в който е извършено нарушението, но този текст на разпорежда налагането на втора ПАМ, която да не се прекратява при условията на чл. 124б, ал. 5 ЗАДС. Независимо от това, че ПАМ е пряко свързана с наложеното административно наказание, следва да се посочи, че тъй като ограничава упражняването на правата и свободите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), тя е предвидена в закон в съответствие с чл. 52 от Хартата и кумулирането й с административното наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност в обекта, в който е извършено нарушението, е регламентирано с ясни законови разпоредби. В случая следва да бъде съобразено и обстоятелството, че тези разпоредби засягат лицата, упражняващи самостоятелно определено занятие, които са свикнали с необходимостта да показват високо равнище на предпазливост при упражняване на занятието си и от тях може да се очаква да проявяват особена грижа при оценката на свързаните с него рискове (виж т. 43 от Решение на СЕС по дело C-570/20, BV). Що се отнася до принципа на пропорционалност, който следва да се спазва при ограничения на правата и свободите, признати от Хартата, според чл. 52 от същата, то тълкуването, дадено от СЕС в Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV 98, следва да бъде съобразено. Националната правна уредба предвижда запечатване на обекта и забрана достъпа до него да бъдат разпоредени със заповед на митническия орган още преди да е влязло в сила НП, с което е наложено административното наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност в обекта, а според чл. 124б, ал. 3 ЗАДС тази заповед подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго. НП и ПАМ се издават след провеждане на отделни и самостоятелни производства и подлежат на обжалване пред различни съдилища. Тази правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на мерките, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на нарушението. Поради това такава национална правна уредба не се допуска от член 50 от Хартата според т. 63 и диспозитива на решението на СЕС по дело С-97/21. Неспазването на принципа на пропорционалност при издаването на оспорената пред административния съд заповед заедно с издаването на НП е основание за нейната материална незаконосъобразност. Обстоятелството, че административното наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС не е изпълнено и ПАМ по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС не е приложена, т. е. за нарушението дружеството е санкционирано само с имуществена санкция, е неотносимо към въпроса за законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ според изложените в цитираното по-горе определение на ВАС мотиви. В този смисъл е и Решение 4665/15.04.2024 г. по адм. д. 976/2024 на ВАС, постановено при сходни факти по спор между същите страни. Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 42 от Регламент (ЕС) 952/2013 (МК) и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) и отговор на поставения в жалбата въпрос не следва да бъде уважавано. Според Директива (ЕС) 2020/262 за определяне на общия режим на облагане с акциз приложение намират митническите разпоредби относно въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза и относно извеждането на стоки от митническата територия на Съюза. Поради това не може да се приеме, че след като в МК не е регламентирана изрично възможността за налагане на ПАМ като процесната, то следва да намери приложение чл. 42 от него, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. В тази връзка е и поставения от него въпрос. По тълкуването на чл. 50 и чл. 52 от Хартата са постановени решения от СЕС при сходни факти, поради което ново преюдициално запитване не се налага да бъде отправяно. Като е достигнал до различни правни изводи, Административният съд Хасково е постановил неправилно решение, противоречащо на приложимите материалноправни норми. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената от директора на ТД Митница Пловдив Заповед ЗТД 3000-220/82-236402/23.06.2023 г. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски 2 500 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение