Решение № 11461 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2010 г.

Решение № 11461 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2028/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Пламен Александров Иванов от гр. Перник срещу решение № 299 от 14.12.2009 г. по адм. д. № 460/2009 г. на Административен съд Перник, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 577 от 08.10.2009 г. на ВНД началник Второ районно управление при Областна дирекция на МВР Перник за отказ да се издаде разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е по делото, че на жалбоподателя е било издадено разрешение за съхранение и носене на оръжие - пистолет "Макаров", което не е представено по преписката и няма данни за основанието и срока за който е издадено разрешението. Със заявление вх. № 5108/02.07.2009 г. жалбоподателят е поискал издаване на ново разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, като е посочил, че оръжието му е необходимо поради естеството на работата, свързана с превозването на ценни пратки и пари. Приложил е служебна бележка от "ВИП Секюрити" ЕООД, съгласно която е назначен на длъжност "охранител", работи в дружеството по трудов договор № 2055 от 07.01.2008 г. и като негов служител Пламен Иванов осъществява разрешената охранителна дейност, поради което се налага да притежава и носи лично оръжие. В мотивите на оспорената пред съда заповед е прието, че жалбоподателят е кандидатствал за издаване на ново разрешение на оръжие за самоохрана, като заявлението не е подкрепено с доказателствен материал и не са налице доказателства за реално съществуваща необходимост от притежаване на оръжие. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че жалбоподателят не е обосновал необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана и работата му като охранител не е причина да му се разреши носенето на оръжие за самоотбрана. Член 14, ал. 2 и 3 ЗКВВООБ предвиждат служителите на юридическото лице да могат да носят оръжие за охрана, като разрешението се издава на юридическото лице, от името на което се извършва охранителната дейност. Възможността по чл. 14, ал. 4 от ЗКВВООБ огнестрелното оръжие придобито за самоотбрана да се използва при осъществяването на охранителна дейност, след вписване в съответните отчетни документи на охранявания обект, не може да се приравни на основание за издаване на разрешение за носене на оръжие за самоотбрана. Решението е законосъобразно. Огнестрелни оръжия за служебни цели се предоставят на ЮЛ и търговци по ТЗ, а за граждански цели - на ФЛ, ЮЛ и търговци по ТЗ за самоотбрана, ловни, спортни и културни нужди. Съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗКВВООБ огнестрелното оръжие за служебни цели се придобива на името на ЮЛ и ЕТ, като разрешението за неговото носене и употреба и съхраняване по см. на чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ се издава на служителите на ЮЛ и ЕТ. Когато се издава за служебни цели, в разрешението по чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ се вписва, че на съответното лице /отговорник/ се разрешава да носи огнестрелното оръжие за охрана, а когато се издава за самоотбрана /самоохрана/, в разрешението по чл. 44, ал. 1 ППЗКВВООБ се вписва, че на съответното лице се разрешава да носи огнестрелното оръжие за самоохрана. Правилно е прието от съда, че по искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие подадено от физическо лице се преценява доказана необходимост за самоотбрана. При необходимост за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за служебни нужди на юридическо лице, разрешението се издава на служител на юридическото лице, по искане на юридическото лице, в което се обосновава необходимост от носене и употреба на оръжие за служебни цели. Не са налице посочените в жалбата касационни основания. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение