Решение № 7735 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2008 г.

Решение № 7735 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Екатерина Христова Колева и Десислава Николаева Сапунджиева против решение по адм. д. № 1379/2005 г. по описа на Софийски градски съд. Искат отмяна на решението. като постановено при нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и при необоснованост. Възникналото наемно правоотношение е безсрочно до обезщетяване с жилище за отчужден имот. След като не е получено жилище като обезщетение не е отпаднало и правното основание за ползване на имота. Отчуждаването на сградата в дворното място не е отменено със съдебното решение от 1995 г., защото същата е погинала. За Столична община не е отпаднало задължението първо да обезщети наемателя. Екатерина Христова Колева не ползва имота, не живее в него, поради което неправилно е посочена като адресат на акта. В жилището живее Десислава Николаева Сапунджиева със семейството си. Ответната страна не е изразила становище. Конституираната Служба за закрила на детето, Район "Надежда" не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нищожност на съдебното решение. Развива съображения и за неоснователност на касационните жалби. С отмяната на отчуждаване на двата имота отпадат правата да се ползва общинския имот. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Производството е по чл. 65 от ЗОС и е образувано по жалбата на Екатерина Колева против заповед № РД-09-120/ 25.04.2005 г. на Кмета на Район"Надежда" Столична Община за изземване на общински имот апартамент № 7, бл. 112, ж. к. "Надежда" от жалбоподателката, защото го държи на отпаднало основание. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е приел, че договорът за наем е прекратен по реда на ЗЗД с едностранно предизвестие от 9.11.2004 г. и в съответствие с разпоредбата на чл. 46 от ЗОС в редакция към него момент, поради което имотът се ползва без правно основание. Първоинстанционният съд приел, че решението на брачния съд по гр. д. № 832/2003 г. на СРС, с което апартаментът е предоставен за ползване на дъщерята на жалбоподателката -Десислава Николаева Сапунджиева и нейното дете, е неотносимо към спора. Развил съображения, че жалбоподателката държи апартамента чрез дъщеря си, а в случая е приложим и чл. 5, ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., защото апартаментът е предоставен за ползване до обезщетяване за отчужден имот, но отчуждаването е частично отменено. Решението е незаконосъобразно и необосновано. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Следователно изземването се извършва от лицето, което владее или държи имота без основание. В случая в административното производство е имало твърдение и са представени доказателства, че във връзка с отчуждаване на имот пл. № 1, кв. 91, стар, сега 79, по плана на гр. София, м. "Банишора" и въз основа на заповед № 1898/ 7.09.1988 г. на ГД на ГДИС, Екатерина Христова Колева е настанена в апартамент № 7, бл. 112 с четиричленното си към него момент семейство, а майка й Естер Матяш Нощева е настанена в апартамент № 2, ет. 1, бл. 112, ж. к. "Надежда". Във връзка с писмо № РД-0700- 438/ 25.11.2003 г. на Кмета на Район"Надежда" за доброволно освобождаване на апартамент № 7 от Екатерина Христова Колева, в писмо вх. № 94-Е-3/ 16.01.2004 г. подадено от жалбоподателката и дъщеря й Десислава Николаева Сапунджиева и съобразно правата им по чл. 11, ал. 1 от ЗАП (отм.), са направени възражения и дадени обяснения, че двата апартамента се ползват като оборотни, както следва: в апартамент № 2 живее жалбоподателката Екатерина Христова и семейството й, а в апартамент № 7 живее дъщеря й Десислава Сапунджиева и двете й деца. В отделно писмо от 11.12.2004 г. до Кмета на Район "Надежда" и Кмета на Столична Община Десислава Сапунджиева е посочила, че ползва апартамент № 7 на основание решение на брачен съд. В отговор от 26.02.2004 г. Кметът на Столична Община се е позовал на отменено отчуждаване на част от имот пл. № 1, кв. 91, настъпила смърт на Естер Нощева и поради неправомерно ползване и на апартамент № 2 от Екатерина Христова. Следователно в административното производство е установено, че жалбоподателката Екатерина Христова не ползва апартамент № 7, а апартамент № 2, бл. 112, ж. к. "Надежда", гр. София, предоставен на починалата й майка като оборотно жилище за ползване до обезщетяване с жилище. В същото производство е установено, че апартамент № 7 се ползва от Десислава Сапунджиева и децата й въз основа на бракоразводно решение. Заповедта за изземване обаче е с адресат Екатерина Христова, която не ползва процесното жилище. Предвид обстоятелството, че касационните жалбоподателки за твърдели и доказали наличието на съдебен акт, въз основа на който жилището е предоставено на Десислава Сапунджиева, правните изводи на съда че Екатерина Христова държи апартамент № 7 чрез дъщеря си, се явяват необосновани. Защитата на правото на общинска собственост може да бъде реализиран по два способа- исков и този предвиден по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Правната норма изисква заповедта за изземване да има за адресат лицето, което владее или държи без основание общинския имот. Издаването на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС има законовата цел да представлява основание за принудително изземване на имот, който фактически не е освободен доброволно. В случая жалбоподателката Екатерина Христова доброволно е преустановила ползването му, а обстоятелството, че в жилището продължава да живее друго физическо лице, което противопоставя на общината свои права, е факт, който не може да представлява основание за изземване на имота от Екатерина Христова. Въпреки установените в административното производство факти, че жалбоподателката Христова ползва апартамент № 2, а не апартамент № 7, съдът необосновано и в нарушение на чл. 65, ал. 1 от ЗОС приел, че заповедта е законосъобразна, защото имотът се ползва от лице без правно основание. В апартамент № 7 към момента на издаване на заповедта живее дъщерята Десислава Сапунджиева и децата й, а дали брачното решение представлява или не правно основание за ползване на жилището, е въпрос който ще бъде от значение в производство по издаване на заповед за изземване на апартамент № 7 от това физически лице. Като е отхвърлил жалбата като неоснователна, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата по същество уважена. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение