Решение № 5452 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2777/2016 г.

Решение № 5452 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2777/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Рефратек" ЕООД, ЕИК *********, действащо чрез процесуалните си представители адв. Николов и адв. Ненов, против решение № 123 от 30.12.2015 г., постановено по административно дело № 143/2015 г. по описа на Административен съд - Г., с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя против Акт за спиране от 16.07.2015 г. на строително-ремонтни работи (СМР) - "Разрушаване на пещи в цех "ЛБИ" на "Петрургия" АД", намиращ се в гр. П., ул. "П." ..№..., постановен от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Г., с правно основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ). Касаторът е аргументирал теза за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като е поискал отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Г., не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от касаторовите повереници пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Актът за спиране на СМР, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Г. по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 405 от КТ, представлява принудителна административна мярка, която обективира волеизявление на административния орган за предотвратяване и преустановяване на констатирани нарушения на територията на строителен обект. Актът е издаден на "Рефратек" ЕООД, гр. Р. след извършена проверка на 16.07.2015 г. на строителен обект "Разрушаване на пещи в цех "ЛБИ" на "Петрургия" АД, намиращ се в гр. П., ул. "П." ..№..., тъй като старши инспектор към Дирекция "Инспекция по труда" е констатирал нарушения на чл. 3 от Наредба № 9 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа (ДВ, бр. 71/2006 г.). На основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда (КТ) за преустановяване и предотвратяване на констатираните нарушения е наложена принудителна административна мярка "Спиране" на извършване на СМР на територията на обекта. Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по спора. В хода на производството пред него е установено, че жалбоподателят "Рефратек" ЕООД съгласно договор за СМР от 02.07.2015 г. между посоченото дружество и собственика на имота, е задължен да извърши строителна дейност по разрушаването на тунел 1 и тунел 2 в цех "ЛБИ" на "Петрургия" АД. С Акта за спиране от 16.07.2015 г. на старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - Г. е разпоредено спиране на извършено СМР на обект "Разрушаване на пещи в цех "ЛБИ" на "Петрургия" АД гр. П., ул. "П." ..№.... За да издаде оспорения Акт за спиране на СМР, служителят на ДИТ - Г. се е мотивирал с факта, че на обекта са намерени азбестосъдържащи продукти и пещите, предмет на СМР, съдържат азбест, което се потвърждава от намереното и иззето от проверяващите парче от азбест картон. Изтъкнатите от административния орган факти се подкрепят и от заключенията на допуснатите по делото съдебно-техническа експертиза и съдебно-химическа експертиза. В заключението на едното от вещите лица е констатирано, че при извършен оглед на място в обекта е открито друго парче от азбест картон, което можело да бъде използвано не пряко за изолация в пещите, а за изолация на места, където не се достига висока температура. Използването на азбест към настоящия момент е било ограничено, тъй като този материал е канцерогенен и работата с него е подчинена на специален режим, в това число редица условия и разрешителни, които към момента на проверката не са били изпълнени от "Рефратек" ЕООД, извършващо посочените СМР, или от собственика на обекта "Петрургия" АД. Съгласно чл. 3 от Наредба № 9 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа (ДВ, бр. 71/2006 г.), дейности по разрушаване и/или демонтаж на азбест и азбестосъдържащи продукти се извършва от юридически или физически лица, които имат издадени разрешения по Закона за здравето (ЗЗ). Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗЗ дейностите по разрушаване или отстраняване на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби се извършват след получаване на разрешение от директора на регионалната здравна инспекция (РЗИ), на чиято територия се извършват дейностите. Издаването на посоченото разрешение е предхождано от спазване на редица изисквания и условия, каквито цитираните две дружества и в частност жалбоподателя, не са спазили. Липсва и издадено разрешение от директора на РЗИ, на чиято територия са извършени дейностите. Предвид и събраните по делото доказателства безспорно установено е, че на въпросния обект е имало налични азбестосъдържащи материали, които са предпоставка за спазване на условия, включително и получаване на посоченото разрешително от директора на РЗИ, което де факто не е спазено от жалбоподателя. При така установените факти настоящият касационен съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на процесния акт за спиране. За да не уважи сезиралата го жалба срещу Акта за спиране на СМР, Административен съд - Г. е обосновал теза, че административният орган е постановил един правилен и обоснован административен акт. Решението на Габровския административен съд е правилно. То е постановено при изяснени фактически обстоятелства след подробен анализ на доказателствата и на относимите материалноправни разпоредби при спазване на дължимата съдопроизводствена процедура. Решаващият съдебен състав правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни в настоящото изложение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. За да се обоснове законосъобразността на оспорения Акт за спиране на СМР, административният съд е установил релевантните за спора факти, подведени към съответните материалноправни норми, и обосновано е приел за доказани фактическите и правните основания за издаване на акта. Основното възражение на касатора е в насока, че в така изложената обстоятелствена и мотивна част на атакуваното решение на Административен съд - Г. не са обсъдени конкретните доводи, изложени в жалбата, с която е сезиран, както и че съдът не е обсъдил установените по делото факти. Също така не били обсъдени обективните противоречия, установени по делото, че е намерено наличие на азбест еднократно на обекта, с неоспореното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че предвид химико-топлинните качества на азбеста като материал, то същият не се влага пряко в строителството на разрушаваните пещи и че такъв материал не би могъл да бъде вложен на други места в цеховете, където се намират пещи. Неясен бил и какъв е произходът на намереното и описано в Акта за спиране парче азбест картон, както и дали съществува такъв. Касаторът претендира и, че Административен съд - Г. неправилно е приложил материалния закон, като се е позовал на нарушение на разпоредбата на чл. 73 от ЗЗ, понеже "Рефратек" ЕООД не е извършвало дейности по разрушаване или отстраняване на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби, тъй като в конкретния казус липсвали такива дейности и твърдението, че на територията на цеха е намерено парче азбесто картон, не променя този факт. Правилно по съображения, основани на установените по делото факти и на коректно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 73, ал. 1 от ЗЗ, на чл. 3 от Наредба № 9 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа, и на чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ, в решението на Габровския административен съд е прието, че оспореният Акт за спиране на СМР законосъобразно е издаден при условията на чл. 73 от ЗЗ, тъй като при извършване на проверка от служителите на ДИТ безспорно е констатирано, че на територията на обекта е намерено парче азбест картон, което е допълнително потвърдено и от вещото лице, изготвило съдебно-химическата експертиза, което при оглед на обекта също е открило друго парче азбесто картон и е заключило, че няма пречки същият материал да се използва като вторична изолация на пещите или на други места, напр. топлоизолация във въпросните цехове. Както първоинстанционният съд е отбелязал в мотивите си, съгласно чл. 3 от Наредба № 9 за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа (ДВ, бр. 71/2006 г.), дейности по разрушаване и/или демонтаж на азбест и азбестосъдържащи продукти се извършват от юридически или физически лица, които имат издадени разрешения по Закона за здравето, съгласно чиято разпоредба на чл. 73, ал. 1 "разрушаване или отстраняване" на азбестосъдържащи материали може да бъде извършена едва след получаване на разрешение от директора на регионалната здравна инспекция, на чиято територия се извършват. Такова разрешение не е било издадено нито на касатора, нито на дружеството собственик на обекта. Предвид горното, при установеното по казуса наличие на азбестосъдържащи материали на територията на обекта, които макар и невлагани директно в изграждането на въпросните пещи, предмет на СМР, са били предпоставка да бъдат спазени условията и процедурата по ЗЗ (получаване на разрешително от РЗИ), които не са спазени от дружеството- възложител и дружеството-изпълнител, касатор в настоящото производство. В случая касационният жалбоподател не е оборил констатираните в протокол за извършена проверка с изх. № ПР030204/16.07.2015 г. нарушения на нормативните изисквания за дейности по разрушаване или отстраняване на азбест и/или азбестосъдържащи материали от сгради, конструкции, предприятия, инсталации или кораби. Съдът е обсъдил в тази връзка фактическите и правни основания за постановяване на Акта за спиране на СМР, поради нарушение на нормативната уредба, а именно липса на разрешително от РЗИ - Г. за отстраняване на азбест при наличието на такъв на територията на обекта. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е извършил цялостна проверка на оспорения пред него административен акт по реда на чл. 168 на всички основания по чл. 146 от АПК, а заключенията му са съответни на фактите по делото, преценени през призмата на приложимите материалноправни разпоредби. В хода на административното производство по издаване на Акта за спиране не са допуснати нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отделни основания; актът е издаден от компетентен орган, притежава необходимото по закон съдържание и е съобразен с целта на закона; спазени са както регламентираните в АПК общи правила, така и предвидените в чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ специални изисквания, ред и процедура за извършване на проверка от контролните органи на ДИТ - Г. Аргументирано от решаващия съдебен състав са приети за доказани фактическите основания за издаване на Акта за спиране на СМР. В същия е посочено и правното основание, видът на дейност - "Разрушаване на пещи в цех "ЛБИ" на "Петрургия" АД, в гр. П., ул. "П." ..№..., както и са изложени мотиви за постановяване на Акта за спиране, което прави постановяването на оспорения пред първата съдебна инстанция акт в определената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доколкото жалбоподателят не е оборил конкретните констатации на административния орган, в Акта за спиране е установено по недвусмислен начин, че на територията на строителния обект е констатирано наличие на азбест, следователно за предотвратяване и преустановяване на констатираните нарушения, на основание чл. 404, ал. 1, т. 3 от КТ е постановена процесната принудителна административна мярка. Предвид горното следва да се приеме, че съдът правилно е преценил, че обсъжданият Акт за спиране е издаден в съответствие с изискванията на закона. При тези данни следва да се приеме, че решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства и установените от тях правнорелевантни факти, при коректно прилагане на материалния закон и спазване на дължимата съдопроизводствена процедура. Предвид изложеното тезата, която се силаеха да докажат касатора и неговите повереници, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдения с него Акт за спиране, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Неоснователността на главното касаторово искане обуславя и неуважаване на акцесорната му претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а доколкото ответникът по касация не е претендирал разноските си, то такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,