Решение № 10616 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение 561 от 03.02.2021 г. постановено по адм. д. 4007/2020 г. на Административен съд София-град, с което се уважава частично предявеният от К. Байкушев иск срещу Българска народна банка /БНБ/ за обезщетяване на понесените от него имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на банката. Касационната жалба от К. Байкушев чрез адв. М. Чечова е в частта, с която размерът на претендираното обезщетение е намален със сумата от 1 506, 69 лв. Твърди, че договорната лихва, намалена след решението на УС на БНБ до 2, 74 % за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., не е изплатена. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира разноски за касационната инстанция. В писмен отговор поддържа жалбата си, като също така оспорва касационната жалба на БНБ. В съдебно заседание К. Байкушев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Касационната жалба на БНБ е срещу частта, с която е осъдена да заплати на Байкушев обезщетение за имуществени вреди в размер на 4226, 90 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото вследствие извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и със задължителното тълкуване на практиката на Съда на Европейския съюз, съществени нарушения на производствените правила и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на иска и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира се заплащането на направените разноски. В съдебно заседание се представлява и поддържа жалбата си като оспорва жалбата на К. Байкушев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество неоснователни. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като предявени от надлежни страни, за които съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. С решение 1794 от 15.03.2019 г. постановено по адм. дело 6820/2017 г. на Административен съд - София-град (АССГ) БНБ е осъдена да плати на К. Байкушев обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627, 96 лв. за нарушение на правото на Европейския съюз - на чл.1, т. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, представляващи лихва за забавено плащане на сумата от гарантирания депозит, равностоен на 100 000 евро или 196 000 лв. за времето от 30.06.2014 г. до 4.12.2014 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Решението на АССГ е отменено с решение 4810 от 24.04.2020 г. по адм. д. 7247/2019 г. на Върховния административен съд, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липса на мотиви, обуславяща невъзможност за преценка правилното приложение на материалния закон. При новото разглеждане на делото съдът е обосновал извод, че вредите се претендират от незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението ѝ да приложи приложимо право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Административният съд е осъдил Българска народна банка да заплати на К. Байкушев обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 226,90 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД, в императивния срок от 5 /пет/ работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Отхвърлил е иска в частта за сумата над 4226,90 лв. до предявения размер от 8627, 97 лв., както и извън периода 25.07.2014 г. 06.11.2014 г. Осъдил е БНБ да заплати на К. Байкушев съдебни разноски в размер на 4,90 лева. За да уважи частично искова претенция на ищеца, административният съд е приел на първо място, че е сезиран с допустим иск. Този извод е мотивирал с обстоятелството, че макар БНБ да не е административен орган, тя е държавен орган, а принципът за отговорност на държавите членки е валиден във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. При упражняване на вменените ѝ от Закона за кредитните институция правомощия по надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкционни функции спрямо банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти не са равнопоставени. По-нататък е обосновал допустимостта на иска и с разрешението, дадено в решението по дело С-571/16 на СЕС, съгласно което нарушението на разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Директивата съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, дори и в случаите, в които не се изисква виновно поведение на служителите на банката - от една страна, а предвид решението по дело С-571/2016 г. и, доколкото всякакви опити на вложители в КТБ да обжалват какъвто и да било акт на БНБ по отношение съдбата на КТБ са оставени без разглеждане в случая не се налага неиздаването на необходимия акт да е било отменено предварително по съдебен ред, за да се ангажира валидно отговорността на БНБ за вреди - от друга страна. Посочил е, че чл. 3 от Директива 94/19/ЕО предвижда, че всяка държава членка осигурява в рамките на нейната територия да бъдат въведени една или повече схеми за гарантиране на депозити, като подробно е изяснил цялата процедура за гарантиране на депозитите. Приел е, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че КТБ е неспособна за момента да изплати депозитите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. За да уважи предявения от К. Байкушев иск, коригиран впоследствие като размер и период с намаляването на исковата претенция, АССГ е приел, че за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Посочил е, че съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16 на СЕС разпоредбата на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО има директен ефект и като не е взела това решение в императивния 5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Според съда, в случай че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3, подточка i) в петдневния срок т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. и именно това е датата, от която реално е започнал да търпи вреди вследствие забавата на БНБ. От своя страна решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО, след тази дата БНБ вече не е в забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва 04.12.2014 г. също липсва причинно-следствена връзка. Допълнително по делото е установено, че на дата 19.09.2012 г. между ищеца и "КТБ" АД е сключен Анекс 85585 към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка, по силата на който банката открива на името на Байкушев сметка в евро за съхранение на пари при условията на преференциален безсрочен депозит, като банката олихвява депозираната сума по текущ годишен лихвен процент в зависимост от размера на депозираната сума. Вземането на К. Байкушев в размер на 12882,74 лв. е включено под 3402 в списъка по чл.66, ал.7, т.1 от Закона за банковата несъстоятелност на приетите от синдика на КТБ вземания, по които не са направени възражения, обявен в ТР по партидата на дружеството под 20160514095154 с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т.4 ЗБН. По делото е изслушано заключение от допусната съдебно счетоводна експертиза. От него е уточнена и присъдената с първоинстанционното решение сума, съобразно установения от съда период и лихвен процент, по който депозитът на ищеца се е олихвявал. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви, като счита, че касационните жалби са неоснователни. Видно от представените по делото доказателства, на 20 юни 2014 г. директорите на КТБ уведомили БНБ, че към същата дата е преустановено разплащането и всички банкови операции. Направено е искане банката да бъде поставена под специален надзор. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции, КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. С Решение 138/06.11.2014 г. на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ издаден с Решение на УС на БНБ 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Решение 61/18.11.2014 г. УС на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. С Решение 1443/3.07.2015 г. по т. д. 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г. Обосновал е решението си със съображенията, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Неоснователни са оплакванията на БНБ за липсата на коя да е от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. При постановяване на решението си административният съд се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в решение по дело С-571/2016, като е приел, че Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009 г. с измененията на посочените два закона ДВ, бр.44/2009 г., в сила от 12.06.2009 г. С измененията на ЗГВБ от 2010 г. ДВ, бр.101/2010 г., в сила от 31.12.2010 г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО. Неналичен депозит по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015 г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: -когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време; -когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл. 36, ал. 3 ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза. Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015 г./ и тече от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка.