Решение № 6019 от 17.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Н. Николов, от гр. Кнежа, чрез представител по пълномощие адв. Д. Петров от Адвокатска колегия Плевен, против Решение 549/01.11.2021 год. по адм. дело 636/2021 год. по описа на Административен съд Плевен. Твърди се, че решението е неправилно поради необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развит е довод, че административният орган не е установил наличието на фактическите основания за издаване на оспорената заповед и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, тъй като не е допустимо да се анулира практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) след като последващо във времето е анулиран теоретичния изпит, отмяната на единия изпит не води до отмяна на другия, тъй като се провеждат в различни дни, а полагането успешно на практическия изпит води до извод за наличие на знания за правилата за движение по пътищата в необходимия по закон обем. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед РД-01-351/20.07.2021 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА). Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, в представена по делото молба от пълномощника се моли даване ход на делото по същество, като се поддържа касационната жалба. Ответникът изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. Драгиева Лакова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на Н. Николов, от гр. Кнежа, против Заповед РД-01-351/20.07.2021 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с която на основание чл. 56, т. 3 от Наредба 38/16.04.2004 год. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба 38/16.04.2004 год.) са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В по протокол 78/16.02.2015 год. на областен отдел Автомобилна администрация Враца към регионална дирекция Автомобилна инспекция, и жалбоподателят е осъден за разноски. За да постанови този резултат решаващият съд е приел от фактическа страна, че със Заповед РД-01-27/07.01.2016 г., издадена на основание чл. 56, т. 5 от Наредба 38/16.04.2004 год., изпълнителният директор на ИААА е анулирал резултата на Н. Николов от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В по протокол 78/16.02.2015 год. на областен отдел Автомобилна администрация Враца към регионална дирекция Автомобилна инспекция, тъй като при явяването си на изпита Николов е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба 38/16.04.2004 г., но е предоставен за решаване от друг кандидат. С Решение 8814/28.06.2018 год. по адм. дело 14465/2016 год. на Върховния административен съд е отменено Решение 508/16.11.2016 год. по адм. дело 387/2016 год. по описа на Административен съд Плевен и е отхвърлена жалбата на Николов против Заповед РД-01-27/07.01.2016 год. Жалбоподателят е уведомен за започването на административно производство за издаване на заповед за анулиране на резултата от успешно положен от него практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория В на 05.07.2021 год. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. В това производство е издадена оспорената пред АС Плевен Заповед РД-01-351/20.07.2021 год. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 38, т 3 във вр. чл. 10, ал. 1 от Наредба 38/16.04.2004 год. е анулиран резултатът на Николов от проведения практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, категория В, тъй като същият не е преминал успешно теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, поради което не е отговарял на изискванията за допускане до практически изпит. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба, от правна страна съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че анулирането на резултата от теоретичния изпит е равнозначно на липса на полагане и успешно издържане на този изпит, а след като условията и редът по Наредба 38/16.04.2004 год. предвижда полагане и успешно преминаване на такъв изпит като условие за явяването на практически изпит, то е била налице пречка за допускане и полагане на практически изпит от страна на Николов. Жалбоподателят не е отговарял на изискванията за допускане до практически изпит поради липса на успешно издържан теоретичен такъв. Тъй като издаването на заповед за анулиране на резултата от проведения практически изпит не е ограничено със срок, то при констатиране на някоя от предпоставките по чл. 56 от Наредба 38/16.04.2004 год. изпълнителният директор на ИААА, в условията на обвързана компетентност, правилно е разпоредил анулиране на резултата на Николов от практическия изпит за придобиване на правоспособност, категория В. По изложените съображения съдът е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му, като при постановяването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в". В изпълнение на предоставеното с цитираната разпоредба правомощие е издадена Наредба 38/16.04.2004 год. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити. С чл. 1, т. 1 Наредба 38/16.04.2004 год. се определят условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите по чл. 150а, ал. 2 и 3 ЗДвП. Съгласно чл. 5, ал. 1 от нормативния акт с изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС от определена категория се оценяват знанията, уменията и поведението за безопасно управление на кандидата и съответствието им с изискванията към водачите на МПС от съответната категория, определени в наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Следователно, с тази наредба се регламентират условията и реда за провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и осъществяването на ефективен контрол по такъв начин, че да не се допусне кандидати, които не отговорят на изискванията на законодателя с оглед на теоретичната им подготовка и практически умения, да придобият правоспособност за управление на МПС. В чл. 7, ал. 3 от Наредба 38/16.04.2004 год. е въведено като задължително условие за придобиване от кандидата на правоспособност за управление на МПС от категория В, полагането на теоретичен и практически изпит, а съгласно чл. 10, ал. 1 от същата, когато за придобиване на правоспособност за управление на МПС изпитът е теоретичен и практически, теоретичният изпит предхожда практическия изпит. Наредба 38/16.04.2004 год. предвижда основания за анулиране на резултатите от теоретичния и/или практическия изпит. Същите са изчерпателно изброени в чл. 56 от Наредба 38/16.04.2004 год., точки 1 - 6 включително. Наличието на една или няколко от предпоставките задължава административния орган да издаде акт, с който да анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от съответната категория. В случая соченото от органа правно основание е по чл. 56, т. 3 от Наредба 38/16.04.2004 год., съгласно която, резултатът от практическия изпит се анулира, когато кандидатът не е отговарял на изискванията за допускане до изпит. Твърдяните от органа факти отговарят на съдържанието на посочените разпоредби. Фактическите основания са изложени достатъчно подробно в мотивите на акта. Органът е посочил заповедта, с която е анулиран резултатът на Николов от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В, както и е посочил причината за анулирането. Тези факти са достатъчни, за да обосноват от фактическа страна оспорения акт. Предвид изложеното, АС Плевен е направил правилен извод за материалната законосъобразност на оспорената пред него заповед. С издаването й е постигната и целта на закона, а именно обезпечаване на изискването право да управляват МПС да имат само лица, притежаващи необходимите теоретични и практически знания за това, установени по надлежния ред. Доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Несъответен на материалния закон е доводът на касатора, че е недопустимо анулирането на практическия изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС след като последващо във времето е анулиран теоретичния. Както бе посочено, успешното полагане на теоретичния изпит е предпоставка за явяване на практически изпит, а провеждането им в различни дни, съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредба 38/16.04.2004 г., само потвърждава това. Допълнителен довод може да се извлече и от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба 38/16.04.2004 год., съгласно която когато е изминала повече от една година от успешното полагане на теоретичния изпит, за допускане до практически изпит кандидатите полагат нов теоретичен изпит. Видно е същественото значение, което законодателят отдава на успешното полагане както на теоретичния изпит, така и на практическия, като без наличието на теоретични знания в изискуемия обем, установени по надлежния ред, практическото им приложение е невъзможно. При задължителност на провеждането и успешното полагане на теоретичния изпит преди практическия, анулирането на резултата от теоретичния изпит действително съставлява липса на изискуема предпоставка за полагане от кандидата на практическия изпит, тъй като не е налице успешно полагане на теоретичния изпит. Настоящият състав на Върховния административен съд констатира допусната от първоинстанционния съд техническа грешка в диспозитива на съдебния акт, тъй като е посочено, че със Заповед РД-01-351/20.07.2021 год. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация са анулирани резултатите на жалбоподателя от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В по протокол 78/16.02.2015 год. на областен отдел Автомобилна администрация Враца към регионална дирекция Автомобилна инспекция. Така констатираната грешка по същество не представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, която да налага поправянето й от съда. Това е така, доколкото решаващият съд правилно и в необходимата за постановяване на решението си степен е индивидуализирал оспорения пред него индивидуален административен акт, чрез посочване на наименованието на акта, ведно с неговия номер, издателят на акта и неговия адресат, което съответства на изложените от съда в мотивите му факти, че този акт се отнася именно до анулиране резултатите на Николов от положения от него практически изпит за придобиване на правоспособност, категория В. Горното е достатъчно да се приеме, че е налице съответствие между изложените от съда мотиви, обусловили и взетото от него решение за отхвърляне на оспорването по жалбата на Н. Николов срещу Заповед РД-01-351/20.07.2021 год. на изпълнителния директор на ИААА. По изложените съображения решението на Административен съд Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника искане, съдът следва да осъди касатора да заплати на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация - юридическото лице в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,